Разпореждане № 1627 от 10.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1627 гр. Кюстендил, 10.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100681 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Т.

С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 125,15 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 4970435 от 01.12.2023 г.; 2,15 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 03.07.2024 г. до 31.07.2024 г.; 29,15 евро – законна лихва за забава за периода от 04.07.2024 г. до 24.02.2026 г.; законната лихва за забава върху главницата от 24.02.2026 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 21.01.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи дали в претендираната сума от 125,14 евро се включва възнаграждение на поръчителя по договора за гаранция, кога „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изпълнило задълженията на потребителя и дали длъжникът е погасил част от дължимите суми по кредита и/или по договора за поръчителство, респективно каква част.

С молба от 04.03.2026 г. заявителят е представил само доказателство за заплатена държавна такса.

Със становище от 05.03.2026 г. заявителят е отказал да изпълни останалите указания на съда с аргументи, че такава проверка не попада в обхвата на проверката, извършвана от заповедния съд.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните 1 директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

Следва да се отбележи, че липсата на ясно посочени компоненти на ГПР в договора за кредит обуславя недействителността му. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“ във връзка с ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК). В този смисъл са Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на ВКС, I т.о., Определение № 2719/21.10.2024 г. по т.д. № 1264/2024 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3638 от 18.06.2024 г. по в. гр. д. № 3102/2023 г. на Софийски 2 градски съд, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на Софийски градски съд, Решение № 294 от 1.11.2023 г. по в. гр. д. № 327/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, Определение № 130 от 6.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 11/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково и др.

Очевидно целта на кредитора е да прикрие, че ГПР е неточно изчислен.

Съдът извърши изчисления с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за гаранция, който всъщност представлява конструкция за прикрИ.е на допълнително възнаграждение в полза на кредитора. Изводът си съдът прави от факта, че договора за поръчителство обезпечава вземанията на кредитора по договора за кредит и че съгласно погасителния план възнаграждението на гаранта е разсрочено с месечните вноски по кредита и се заплаща на кредитодателя още преди да е настъпило условието за дължимостта на сумата – изпълнение от страна на поръчителя. Следва да се съобрази и свързаността на двете дружества – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В съдебната практика се сочи, че двата договора са до такава степен взаимосвързани, че следва да се разглеждат като едно цяло. Вж. Решение № 580 от 4.12.2025 г. по в. гр. д. № 925/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, Решение № 740 от 4.02.2026 г. по в. гр. д. № 7735/2025 г. на Софийски градски съд и др.

Според Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 („АПС Бета България“) на СЕС, постановено по българско преюдициално запитване със сходна фактическа обстановка, сключването на договора за поръчителство е задължително за получаване на кредита. Приема се, че в такъв случай на практика на потребителя се налага сключване на договор именно с дружеството поръчител. Вероятно СЕС е изходил от разбирането, че клаузите на договора са такива, че на кредитополучателя не му остава друг избор. Това е вярно, доколкото условията за другите две обезпечения са много ограничаващи: срокът за предоставяне на обезпечението е кратък и в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Освен това самият вид на обезпеченията, които може да се предоставят по договора, представлява форма на злоупотреба с кредитополучателите, които се намират в затруднено положение – те едва ли щяха да търсят кредит, ако можеха да си позволят банкова гаранция (платена услуга) или да разчитат на близки хора. Изправени пред избора да не получат въобще кредит или да поемат още дълг, те са по-склонни да изберат втория вариант и сключват договор с посоченото им кредитодателя лице. Според клаузите на договора поръчителят подлежи на одобрение от кредитодателя, тоест на практика право на избор липсва.

Неточното посочване на размера на ГПР е основание за недействителност на договора за кредит. Това следва от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, където е разяснено, че с оглед на 3 съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. СЕС е приел, че санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

23, вр. с чл. 22 ЗПК.

Съдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил длъжника по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Като отказва да предостави информация за плащанията, заявителят пречи на съда да защити потребителя. Поради това цялото заявление подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

Само за пълнота следва да се посочи, че цитираната от молителя практика е неактуална и изолирана на фона на цитираната по-горе.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2699/24.02.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Т. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 125,15 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г.; 2,15 евро – договорна 4 възнаградителна лихва за периода от 03.07.2024 г. до 31.07.2024 г.; 29,15 евро – законна лихва за забава за периода от 04.07.2024 г. до 24.02.2026 г.; законната лихва за забава върху главницата от 24.02.2026 г. до окончателното изплащане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5