Решение № 3 от 04.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000214 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД срещу Решение № 79/ 30.06.2023 г. по т.д. № 186/ 2022 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на М. Н. Н. застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ВО/30/119002886816 в размер на 55 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психологически стрес, вследствие на телесни увреждания и в размер на 2955.73 лв. за причинените му имуществени вреди, получени при настъпило застрахователно събитие – реализирано ПТП на 09.06.2020 г. на път Ш-901, посока с.Тюленовогр.Шабла, с участието и по вина на застрахован при ответното дружество водач на лек автомобил „Ленд Ровър” с рег.№ ТХ 19**** – И. Р. А., , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя от пострадалия – 31.05.2022г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не съобразил реално причинените на ищеца болки и страдания, не обсъдил в цялост всички събрани в хода на производството доказателства, установяващи, че той се е възстановил напълно и в обичайния срок; не преценил правилно отражението на процесния инцидент върху живота на ищеца; не отчел в достатъчна степен социално-икономическите условия в страната и в частност в 1 населеното място, където той живеел, както и социалния му статус и в резултат на това присъденото обезщетение не отговаряло на принципа за справедливост. Изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в управление на велосипеда на път, на който не е било разрешено движението на велосипеди и в нарушение на множество разпоредби от ЗДвП: чл.20 – управлявал с несъобразена с пътната обстановка скорост, без да контролира велосипеда непрекъснато; чл.80, т.1 – не използвал светлоотразителна жилетка; чл.80, т.2 – не управлявал велосипеда възможно най-близо до дясната граница на платното за движение; чл.15, ал.5 – не се е движел по разположения от дясно на посоката му за движение пътен банкет или тротоар; чл.79 – управляваният велосипед не е бил технически изправен към момента на настъпване на процесното ПТП – с изправни спирачки, изправен механичен или електронен звънец, с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, с бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Поддържа, че допуснатите от ищеца нарушения при управление на велосипеда му са доказани по делото по категоричен начин. Обжалва решението и в частта за лихвата, като сочи, че съдът не отчел наведените с отговора на исковата молба възражения относно началния момент на дължимост на лихва за забава.

Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни или евентуално да бъде намален определеният размер на обезщетенията при съобразяване на значителния принос на пострадалия за настъпването на вредите. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна М. Н. Н. е подал отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Съдът правилно оценил и анализирал събраните по делото доказателства, преценил всички релевантни към определянето на размера обстоятелства и определил адекватно обезщетение. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени 2 документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, а именно: Ищецът М. Н. Н. е пострадал при ПТП на 09.06.2020 г. около 18.35 ч. на път ІІІ-901 гр. Тюленово – гр. Шабла. Механизмът на ПТП е установен от заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена, обоснована с ангажираните по делото доказателства, вкл. приобщените по ДП № 30/ 2020 г. на РУ на МВР – Шабла материали /протокол за оглед, фотоалбум/. Ищецът е управлявал велосипед по дясното платно в посока към гр.

Шабла, когато е бил застигнат от движещият се в същата посока лек автомобил „Ленд Ровър”, управляван от И. Р. А., и бил ударен в областта на лявата предмишница с дясното странично огледало. Вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача А., който не е осигурил странично разстояние за безопасно заобикаляне или разминаване с процесния велосипед, като е имал техническа възможност да възприеме попътно движещия се пред него велосипедист, да намали скоростта, при необходимост да спре зад него, а при изпреварване или заобикаляне да осигури необходимото странично разстояние, с което да предотврати ПТП. От своя страна пострадалият не е имал възможност да възприеме траекторията на движещия се зад него лек автомобил, за да предприеме някакви действия по предотвратяване на ПТП. Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза дава изключително подробно аргументирано заключение за медико-биологичните характеристики на причиненото на ищеца Н. телесно увреждане и че същото може да бъде получено при механизма на процесното ПТП.

На 31.05.2022 г. ищецът е отправил до застрахователя извънсъдебната претенция претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и не е спорно, че ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД е заплатил на 17.11.2022 г. сума в общ размер на 17 144.13 лв., от която 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди у 2 144.13 лв.

– обезщетение за имуществени вреди.

ВТАС споделя формирания въз основа на така изяснената фактическа обстановка правен извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Безспорно е установено от авто-техническата експертиза, че И. Р. А. е релевирал виновно противоправно поведение, като е нарушил разпоредбaта на чл.25 ал.1 ЗДвП, задължаваща водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да 3 започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и на чл.42 ал.2 ЗДвП, задължаваща водача, предприел изпреварване, по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Вследствие на това поведение на ищеца са причинени неимуществени и имуществени вреди и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят на виновния водач следва да заплати застрахователно обезщетение. Между страните е преустановен спорът относно осъществяването фактическия състав на непозволеното увреждане, включително относно причинната връзка между процесното ПТП и установените травматични увреждания на М. Н. и направените разходи за лечението му, защото застрахователят не е обжалвал изводите на съда в тази насока. Спорът пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат чрез конкретни действия/ бездействия на пострадалия, които застрахователят продължава да поддържа във въззивната жалба, че са осъществени от последния.

За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните фактори: На ищеца Н., на 46 г. към датата на ПТП, е причинено многофрагментно счупване на раменната кост на лявата ръка. Вещото лице по медицинската експертиза сочи, че при нормално протичане на оздравителния процес обездвижването на крайника при поставена метална фиксация, както при ищеца, е 2-3 седмици, движенията трайно се затрудняват за около 3-5 месеца, а работоспособността на пострадалия е ограничена за около 5-6 месеца. В конкретния случай възстановяването на ищеца е протекло много по-забавено поради настъпили усложнения – непълно срастване с образуване на „лъжлива става“ и засягане при първата оперативна интервенция на лъчевия нерв, което е наложило допълнително и усложнено етапното лечение. Лечението, което е проведено на Н., може да бъде разграничено на два етапа:

На 12.06.2020 г. му е извършена оперативна интервенция за кръвна репозиция и фиксация на фрагментите на счупената кост с метална остеосинтеза. Операцията е била неуспешна в смисъл, че не е довела до зарастване на счупването, а се е оформила лъжлива става. Според заключението причината за оформянето на тази става е характерът на получената травма – тежка раздробена травма. При тази медицинската интервенция е травмиран лъчевия нерв на крайника (ятрогения), което е установено при извършено ЕМГ на 05.11.20 г. и това е наложило провеждане на медикаментозно лечение и профилактика на инфекциозни и тромботични усложнения, купиране на болката, възстановяване на травмирания нерв. Вещото лице в съдебно заседание на 4

26.06.2023 г. обяснява, че ятрогенията е увреждане в резултат на медицински действия, при което тази травма, макар да е причинена при наложителното лечение на увреждането при ПТП, не се намира в пряка причинно-следствена връзка с последното.

На 17.03.2022 г. на Н. е извършена нова операция, която се е наложила поради несрастването на счупването. Лекуващият лекар на ищеца д-р Г. Д., разпитан като свидетел по делото, обяснява, че при нея са махнати старите импланти, взета е кост от тазовото крило, за да се увеличат шансовете за зарастване в мястото на мишничната кост и са поставени нови импланти. Сочи, че вземането на кост от тазовото крило не повлиява в негативна посока общото състояние на пациента. Проведено е медикаментозно лечение и ищецът е изписан без съдово-нервни нарушения, с подобрение и препоръки за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия при обездвижване на левия горен крайник за срок от 2 седмици с мека имобилизация и продължаване на противотромботичната профилактика още 10 дни.

Втората операция е успешна с оглед актуалния здравен статус на ищеца, констатиран при прегледа му от вещото лице през м.06.2023 г. Експертът сочи, че при Н. липсват видими прояви на хипотрофия на мускулатурата /отпадане на мускулна маса/, което би било обективен признак за евентуална функционална непълноценност, какъвто дефицит той не установил – ищецът движел левия горен крайник свободно, без ограничение в големите стави, дланта и пръстите. В епикризата след втората операция също било отразено, че липсва съдово-нервен дефицит. Свидетелят д-р Г. Д. потвърждава заключението на вещото лице за настъпило подобрение, като излага, че при последната консултация е установил значително подобрение на функцията на крайника. Вещото лице обяснява, че е възможно при претоварване на крайника и при промяна на времето да се усеща болка в крайника. Към датата на експертизата поставеният на ищеца метален имплант не е отстранен и вещото лице сочи, че отстраняването му е препоръчително при липса на противопоказания, но преценката за необходимостта и възможността да се отстрани е на лекуващия лекар. В случая лекуващият лекар е категоричен, че нова операция няма да е необходима, защото след извършената от него операция фрактурата е зараснала и „да повтаряме една голяма операция, само за да махнем едни железа, е абсолютно безсмислено“. Посочил е, че на ищеца предстоят процеси на ремоделация и консултации, но не и операции. С оглед на неговите показания, неправилно първоинстанционният съд е приел като фактор за завишаване на обезщетението за неимуществени вреди предстояща поредна оперативна интервенция, съпроводена с нови болки и страдания и възстановителен период.