Решение № 5167 от 28.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5167 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20241100104074 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 40007/05.04.2024 г., уточнена с молба от 11.03.2025 г., предявена от Н. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, против И. Е. Л., с ЕГН: **********, с адрес гр.

София , ул. ****, и Е. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****.

Ищецът Н. Л. Л. твърди, че е собственик на:

- 1/4 идеална част от АПАРТАМЕНТ № 81, находящ се на VІІІ етаж, вход Б, в южната част на сградата на ЖСК „Перун“, на ул. ****, понастоящем „****“ № 19, м. Драгалевска спирка, в гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, кабинет, столова, кухня, антре, коридор, мокро помещение, баня, клозет, два балкона, с обща площ от 127.30 кв. м, при съседи на апартамента: изток - двор на сградата, запад - апартамент № 82, собственост на П.Г.М., север - апартамент № 80, собственост на П.М.Р., юг - улица „Русалийски проход“, заедно със зимнично помещение № 47, находящо се на първи сутерен на сградата, с обща площ от 7.03 кв.м., при съседи: изток - външна стена на сградата, запад - зимнично помещение № 48, собственост на П.Ц.П., север външна стена на сградата, юг - коридор на мазетата и принадлежащите му 1.116% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти пл. №№№ 4, 5, 6, попадащи в парцел I от нов кв. 188, м.

Драгалевска спирка - Лозенец пo плана на гр. София, при съседи на жилищната сграда: изток - двор на сградата, запад - улица „Александър 1

Костов“, север - двор на сградата, юг - улица „Русалийски проход“, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с кадастрален идентификатор *** в гр. София, община Столична, обл.

София (столица), по КККР, одобрени със 3аповед РД-18-739/21.11.2017 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул.

****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с ид. ***; Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ 127.30 кв.м. с прилежащи части: зимнично помещение 47 с площ 7.03 кв.м.,; 1.116 % ид.ч. от общите части на сградата; стар идентификатор: няма; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта: ***; над обекта:

***.

- 1/2 идеална част от ГАРАЖ № 11, находящ се в подземието на двора на ЖСК „Перун“ на ул. ****, понастоящем „****“ № 19, м. Драгалевска спирка, кв. Лозенец, гр. София, с обща площ 11.50 кв. м, при съседи на гаража: изток - двор на Н. Б.К., запад - коридорно хале, север - гараж №12, собственост на С.В.Г. и С.И.В., юг - гараж № 10, собственост на В.З.Г. и С.П.Г., заедно с принадлежащите му 0.114 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя без клуба, детската занималня и помещението за разносна търговия и 0.113 ид.ч. с клуба, детската занималня и помещението за разносна търговия, съставляващо имоти пл. №№№ 4, 5, 6, попадащи в парцел I от нов кв. 188, м.

Драгалевска спирка – Лозенец по плана на гр. София ,при съседи на дворното място: изток - двор на Н. Б.К., запад - сградата на ЖСК „Перун“, север - двор на А.С.Т. и Х.К.Ц., юг - улица „Русалийски проход“, по нотариален акт, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с кадастрален идентификатор б8134.903.2500.3.121 в гр. София, община Столична, обл.

София (столица), по КККР, одобрени със заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение в КККР; Адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул.

„****“ № 19 ет. 1, гараж 11; който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с ид. ***; Предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ 11.50 кв. м с прилежащи части 0.114 % върху сто ид.ч. от общите части на сградата; стар идентификатор: няма; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в 2 сградата : на същия етаж: *** и ***; под обекта: няма; над обекта: няма.

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху ¼ ид.ч. от описания апартамент № 81, по силата на наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на неговата майка - Р. Л., починала на 30.05.2016 г., а върху 1/2 ид.ч. от гараж № 11 - по силата на наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на неговата майка и на неговия баща Л. Л., починал на 09.03.1984 г.

В исковата молба се сочи, че първата ответница – И. Е. Л. е племенница на ищеца – дъщеря на неговия брат Е. Л., починал на 15.06.2017 г. и като негов единствен наследник по закон е придобила по наследство правото на собственост върху ¾ ид.ч. от описания апартамент № 81 и върху 1/2 ид.ч. от гараж № 11.

Ищецът твърди, че на 08.01.2024 г. е получил имейл от адв. Б. Г., която от името на И. Л. го поканила да закупи притежаваните от нея идеални части от описаните недвижими имоти за продажна цена от 120 000 евро. На 15.01.2024 г., ищецът получил от И. Л. електронно писмо със сходно съдържание, като отново била посочена цената в размер на 120 000 евро.

Впоследствие, ответницата уточнила, че продажната цена е 110 000 евро за идеалните части от апартамента и 10 000 евро за идеалните части от гаража.

Изрично било подчертано, че няма други условия на сделката. Потвърдена била предложената цена, която ищецът следвало да изплати по банков път, без опция за разсрочено плащане, като поеме всички разноски по нея. Бил определен срок за отговор - 22.01.2024 г., както и срок за изповядване на сделката – най-късно 04.02.2024 г., като този срок впоследствие бил променен от ответницата на 05.02.2024 г.

На 21.02.2024 г., ищецът уведомил ответницата, че е съгласен да изкупи собствените й идеални части при поставените от нея условия и посочената обща цена от 120 000 евро. За тази цел, ищецът организирал пътуване до България, тъй като живеел и работел в Германия.

Изненадващо, обаче, на 24.01.2024 г., И. Л. уведомила ищеца, че претендира освен продажната цена от 120 000 евро и сумата от 14 800 евро – разходи по съдебни производства.

След пристигането си в София, ищецът намерил на вратата на апартамента, на който е постоянния му адрес, съобщение от ЧСИ от 13.01.2024 г. за получаване на книжа. Оказало се, че това е друго предложение 3 от адв. Б. Г., с която го уведомявала, че цената е 134 800 евро.

На 05.02.2024 г., вместо да бъде изповядана сделката, бил съставен констативен протокол.

На 08.02.2024 г., между И. Е. Л. и Е. Г. И. бил сключен договор за продажба на наследство, по силата на който първата ответница продала на втората ответницата наследството, получено от баща си Е. Л.. Договорът бил с нотариална заверка на подписите с рег. № 1200, том 1, № 79 по описа на нотариус с рег. № 065 на РНКРБ, вписан с вх.рег. № 7888, Акт № 94, том 2, дело № 5456 в АВп.

В исковата молба се сочи, че от справките от Имотния регистър се установява, че приобретателката Е. И., е в близки отношения с адв. Б. Г..

Ищецът твърди, че посоченият договор за продажба на наследство от 08.02.2024 г. е привиден, като същността на действителното правоотношение е прикрит договор за продажба на идеалните части от описаните недвижими имоти в гр. София. Целеният от страните по този договор резултат не било закупуването на цялото наследство, а закупуването на идеалните части от апартамент № 81 и гаража № 11.

Ищецът сочи, че доказателство за това е и обстоятелството, че при сключване на сделката на 08.02.2024 г. в Имотния регистър на АВп. са били вписани единствено прехвърлянията на идеалните части от апартамент № 81 и гаража № 11, но не и другите имоти, които попадат в наследствената маса, а именно: 6 бр. поземлени имоти, ливада, пасище и нива, всички находящи се съответно в село Скравена, и в землището на с. Скравена, общ. Ботевград.

Освен това, в договора бил посочен неверният факт, че Л. не се е разпореждала с наследство, при положение, че на 12.07.2023 г. тя е продала своя дял от къща та в с. Врачеш. На следващо място, от 2019 г., първата ответница е получавала и наем от посоченото жилище, както и от гаража.

Доказателство било и близостта на датите на предложението за изкупуване и датата на сделката между двете ответници.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което:

І . Договорът за продажба на наследство от 08.02.2024 г., сключен между И. Е. Л. и Е. Г. И., да бъде обявен за нищожен, на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като привиден такъв, прикриващ действителен договор за покупко-продажба на ¾ ид.ч. от описания апартамент № 81 и върху 1/2 ид.ч. от гараж № 11, и

4

ІІ. ако искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД бъде уважен (съобразно уточнението, направено с молбата от 11.03.2025 г., л. 178), да се допусне в полза на ищеца, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, да изкупи ¾ ид.ч. от описания апартамент № 81 и 1/2 ид.ч. от описания гараж № 11.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата И. Е. Л. е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата Л. оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Заявява, че процесният договор за продажба на наследство е действителен и оспорва да е симулативен. Не било вярно, че волята на страните по него била да се прехвърлят само идеалните части от имотите в гр.

София. Напротив, приобретателката по договора искала основно имотите в с.

Скравена и поради това сключили предварителен договор за завяна, като на по-късен етап спонтанно решила да купи и идеалните части от имотите в гр.

София. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Е. Г. И. е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата И. оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Заявява, че процесният договор за продажба на наследство е действителен. Ответницата сочи, че в края на 2023 г. е разбрала от своя позната, че внучката й – И. Л., иска да разпродаде имуществото си в България, тъй като е решила, че ще живее трайно в Канада, както и че същата е склонна да направи значителна отстъпка от пазарната цена, стига да реши бързо този въпрос. Тъй като апартаментът и гаража в гр. София били предмет на съдебни дела, ответницата проявила интерес само към останалата част от имуществото - имотите в района на Ботевград. За да осигури необходимата сума, обаче, трябвало да изчака да се извърши продажба на нейно МПС. И., научавайки за това, предлага да направят замяна на имотите в Ботевградско срещу колата на ответницата. Двете се съгласили и решили да подпишат предварителен договор за замяна. Впоследствие, И. Л. упълномощила адв. Б.

Г. да намери купувач на идеалните части на имотите в гр. София за цена не помалко от 134 000 евро за двата имота общо. Сочи, че И. е отправила предложение по чл. 33 от ЗС на съсобственика си Н. Л. преди няколко години и той е отказал да купи нейния дял, поради което не било нужно той отново да се кани. Но адв. Г. преценила, че това предложение е старо и на 12.12.2023 г. изпратила до ищеца покана чрез ЧСИ с посочена продажна цена 134 800 евро.

И. Л. решила да се отправи второ предложение до Н. Л., този път по имейл.

Адв. Г. преценила, че ако предложението му се поднесе по подходящ начин, 5 той може да прояви интерес и затова посъветвала И. Л. да му отправим предложение за 120 000 евро, а ако се съгласи, то да се добави към цената още 14800 евро, които да се обосноват като разноски по водените между тях дела.

Н. Л. приел цената от 120 000 евро, а И. Л. му отговорила, че към тази цена трябва да се прибавят и направени заради него разходи и цената ставала 134 000 евро. Договор между двамата не бил сключен. След провала на тази сделка, И. предложила на Е. „пакетно предложение“ и тя приела. По съвет на адв. Г., с оглед заплащане на значително по-малко такси по прехвърлянето, се решило е сделката да се оформи като договор за продажба на наследство.