Решение № 647 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100500376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 63198/11.12.2025 г., подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД – длъжник по изп. д. № 20248380405534, по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 21.11.2024 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване на възложените му с покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят твърди, че определените от съдебния изпълнител разноски са незаконосъобразно начислени, тъй като след получаване на поканата за доброволно изпълнение задължението по изпълнителното дело било погасено в срок, включително бил платен и пълният размер на определеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че преди образуването на делото е правил опити да се свърже по телефон и на електронен адрес с взискателя с цел доброволно уреждане на задължението, които опити са били неуспешни. На това основание счита, че не е дал повод за образуване на делото, поради което и не следва да отговаря за разноските по него.

Евентуално, поддържа, че адвокатското възнаграждение следвало да се намали до сумата от 200 лева, дължима единствено за образуване на делото.

Други действия по водене на делото не били извършвани, поради което платените от взискателя разноски за тях следвало да останат в негова тежест.

Моли съда да отмени изцяло определените разноски от съдебния изпълнител, 1 евентуално над сумата от 200 лева, както и да му присъди разноските по жалбата.

Взискателят А.Н.Л. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което счита жалбата за неоснователна, тъй като съдебното решение е било известно на длъжника още при неговото постановяване и електронно връчване, взискателят не е бил длъжен да кани длъжника си преди образуване на принудително изпълнение, а доказателства за наличните му банкови сметки били представени по друго дело между същите страни. Именно липсата на доброволно изпълнение накарала взискателя да образува делото, а заплатеният предварително от него хонорар в минимален размер не бил обвързан с обема на извършените изпълнителни действия. Независимо от фактическата и правна сложност на делото и платежоспособността на длъжника последният следвало да отговаря за всички начислени по него разноски.

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 20248380405534, по описа на ЧСИ М.Б., намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя А.Н.Л. от 30.10.2024 г. въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2024 г., издаден по адм. дело № 9689/2023 г. на АССГ, I I отделение, 41 състав, срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД за сумите от 660 лв. и от 990 лв., представляващи разноски за производствата пред АССГ и ВАС.

Към молбата е представено адвокатско пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 490 лв. за представителство на взискателя по изпълнително дело.

На 01.11.2024 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение /л. 13/, в която освен вземанията по изпълнителния лист са включени и разноски за адвокат на взискателя от 490 лв., такси по т. 1. и т. 5. ТТРЗЧСИ от 48 лв., както и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 229,92 лв.

В срока за доброволно изпълнение (на 05.11.2024 г.) длъжникът е наредил от банковата си сметка по посочената в поканата сметка на съдебния изпълнител сумата от 2422,92 лв., покриваща изцяло задълженията му по изпълнителното дело /л. 15/.

С възражение от 07.11.2024 г. длъжникът е поскал намаляване поради прекомерност на определените в поканата разноски на взискателя, като с обжалвания акт съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение 2

/с. 36/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания с определен материален интерес. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв. съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

В молбата за образуване е посочено налагането на запор върху вземанията на длъжника в търговска банка. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то същото не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство, а следва да се счита като единствено такова.

От данните по делото е видно, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил задължението си. Други изпълнителни способи не са били предприемани и доколкото с плащането е погасено цялото задължение, в полза на взискателя не се следва адвокатско възнаграждение и по чл. 10, ал. 1, т. 2 от наредбата.

Длъжникът не е подал жалба срещу дължимостта или размера на начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса, поради което в съответствие с диспозитивното начало съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените аргументи обжалваното постановление на съдебния изпълнител за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали до сумата 200 лв., дължима за действията по образуване на изпълнителното производство.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В случая не е налице правен спор, предмет на съдебно инстанционно разглеждане по смисъла на чл.81 от ГПК, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК, в случая е неприложим.

Водим от горното, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393, разпореждане от 21.11.2024 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС, по изп. д. № 20248380405534, с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя А.Н.Л. за размера над сумата от 200 лева, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393, за процесуално представителство на взискателя А.Н.Л. от 490 лева на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4