Акт № 6675 от 04.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6675 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър Ковачев

Членове:Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Иван В. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20261100506977 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Й. Г. П., чрез адв. И.А.Н. срещу Решение № 43 / 04.01.2026г., постановено по гр. д. № 22011/2024г. по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 142-ри състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Топлофикация София“ АД иск с правно основание по чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено на основание чл. 439 от ГПК, че Й. Г. П., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес: гр. София, ж.к.**** чрез адвокат И.А.Н., с посочен съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.**** не дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на 1458,21 лева – главница за топлинна енергия за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г, ведно със законната лихва от 16.04.2024 г., както и сумата в размер на 215,00 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2013 г. до 16.05.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.01.2019 г., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 30.05.2016 г. по гр.д. № 27439/2016 г., 28 състав по описа на СРС и Решение № 150919/20.06.2017 г. по гр.д. №. 45123 по описа за 2016 г., на СРС, I ГО, 28 състав, който ИЛ послужил за образуване на изпълнително дело № 3057/2017г. на ЧСИ Н.М..

С въззивната жалба се твърди, че образуването на изпълнително дело и изпращането на покана не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. Твърди се също, че налагането на запори, които не водят до реален запор, както и насрочването на опис на движими вещи, който не е действително осъществен не прекъсват давността. Посочва, че запорът на трудовото възнаграждение също не било действие, което е довело до осребряване на имуществото. Твърди, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 5, поради липса на секвестирано имущество.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1

„Топлофикация София“ АД чрез юрисконсулт М.К., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че давността е петгодишна като същата е била прекъсвана със запорни съобщения и съобщения за опис и възбрана. Твърди, че ЧСИ е бил сезиран многократно с нарочни молби, така и с извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия, които прекъсват давността.

Посочва, че ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Кредиторът не е бездействал, когато е поискал от съдебния изпълнител да приложи изпълнителен способ. В такъв случай следвало да се образува ново дело и да се извърши това действие. Твърди, че депозираните от взискателя молби са годни да прекъснат давността.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, по доводи за погасяването му по давност поради непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение на повече от пет години от датата на последното валидно изпълнително действие.

Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл.

439, ал. 1 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

В случая ищцата обосновава предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостоверените вземания в процесната заповед за изпълнение на парично задължение са покрити с изтекла петгодишна погасителна давност след образуване на процесното изпълнително дело, поради което предявеният иск е допустим.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Предвид единственото поддържано във въззивното производство основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

2

От представения изпълнителен лист от 04.01.2019 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 27439/2016 г. по описа на СРС, 28 състав и Решение № 150919 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 45123/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, се установява, че ищцата Й. Г. П. и И.П.П. са били осъдени да заплатят солидарно на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 1458.21 лева – представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането и 215, 00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2013г. до 16.05.2016г.

Страните по делото не спорят, че тези суми отразяват действително възникнали в тежест на ищцата парични задължения, както и че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист поради неподаване на възражение от длъжника в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК.

На 24.01.2019г. по молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД било образувано изпълнително дело № 20198410400357 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по гражданско дело № 27439/2016г. по описа на СРС, изпълнителен лист.

В молбата е обективирано възлагане при условията на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител за проучване на имущественото състояние на длъжника, за извършване на справки, за снабдяване с документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение.

По изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни действия:

На 24.01.2019г. били наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ ЕАД.

На 08.03.2019г. са вдигнати наложените запори върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от ищеца Й. Г. в „Уникредит Булбанк“ ЕАД относно суми представляващи пенсия.

На 09.09.2019г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано да се извърши справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжниците.

С Разпореждане от 21.12.2020г. органът по принудително изпълнение е насрочил на 14.04.2021г. опис на движими вещи на длъжника Й. Г., находящи се в гр. София, р-н „Илинден“, ж.к. ****. По делото няма данни същият да е бил реализиран. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, която е била връчена на длъжника.

С молба от 16.06.2021г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е поискал извършването на следните действия: за изискване на справки за банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите; за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и за извършването на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника. Съдебният изпълнител не е предприел действия по тази молба, с оглед на което с молба от 07.10.2021г.

“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД отново е поискал извършването на действията, посочени с молбата от 16.06.2021г. По делото няма данни същият да са извършени някакви действия.

По делото са налице данни за постъпило плащане на 20.06.2022г. от третото задължено лице – “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” ЕАД в размер на 226, 13 лева.

С разпореждане от 21.07.2022г. частният съдебен изпълнител е насрочил на 30.09.2022г. опис на движими вещи на длъжника Й. Г., находящи се в гр. София, р-н „Илинден“, ж.к. ****. По делото няма данни същият да е бил извършен. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, която е била връчена на длъжника.

С молба от 17.01.2024г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е поискал извършването на следните действия: за изискване на справки за банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите; за налагане на запор върху пенсията, както и за извършването на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника.

Исковата молба е от 16.04.2024г. (преди изтичане на давност). С нейното депозиране давността е спряна и не тече. Трайно установилата се практика на ВКС е в смисъл, че ако давността не е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, то той е 3 неоснователен и че след предявяване на иска давност не тече (Решение № 50011 от 22.11.2024г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021г., IV г. о., ГК; Решение № 50128 от 20.03.2024г. на ВКС по гр. д. № 1106/2021г., IV г. о., ГК; Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023г., IV г. о., ГК, Решение № 50108 от 19.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021г., III г. о., ГК; Решение № 21 от 11.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 439/2023г., III г. о., ГК ; Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК; Решение № 50017 от 27.03.2023г. на ВКС по гр. д. № 720/2022г., IV г. о., ГК).

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая ищецът претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на ответника изпълнителен лист. С оглед изложените в молбата фактически твърдения претенцията по чл. 439 от ГПК е допустима. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено.

Разпечатката съдържа 43 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd1f2101-dd5c-4220-8a3a-28684894ebc6