Присъда № 436 от 10.10.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 436/10.10.2023 г. по НОХД № 5760/2022 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС-НО обвинителен акт по досъдебно производство № 227 ЗМК-2433/2019 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 46433/2019 г. на СРП, с който е обвинила подсъдимия М. В. М. в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 14.11.2019г., около 00.40 часа в гр. София, ж.к. ****, пред ап. 47, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на носа причинил на М. Г. Д., средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните кости и носната преграда с деформация на носната пирамида, което увреждане е реализирало медико - биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалата М. Г. Д. граждански иск за сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди и същата на основание чл. 84 от НПК е конституирана като граждански ищец по делото.

Съдът е уважил и искането на пострадалата за конституирането й като частен обвинител и Д. е конституирана като такъв.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, като намира, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите и заключенията на изготвените експертизи. Намира, че от СМЕ се установява, че увреждането на пострадалата не би могло да бъде причинено при падане от собствен ръст върху терен, а чрез нанасяне на удар с ръка или с твърд предмет. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен, като с оглед чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни счита, че следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от малко над минималния размер, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за срок от 3 години. По отношение на гражданския иск с оглед съдебната практика по дела за телесни увреждания намира, че същият следа да бъде уважен наполовина.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. Д. – адв. М.

М. също намира, че изложените в обвинителния акт факт са категорично доказани, позовавайки се на обстоятелството, че раната на носа на пострадалата е със звездовидна форма, което изключва причиняването й при падане. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да го осъди, без да предлага конкретен размер на наказание. Моли за уважаване на гражданския иск в цялост.

Гражданският ищец и частен обвинител М. Д. се солидаризира със становището на повереника си.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С. не споделя тезата на държавното и частното обвинение за доказаност на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение като посочва, че пострадалата е давала различни показания, които са довели и до изменение в постановлението за привличане на обвиняем - първоначалното обвинение е било за удар с ръка в лицето, а впоследствие е детайлизирано, че се касае за удар в носа. Застъпва тезата за недостоверност на показанията на пострадалата, тъй като същата е заявила, че в процесната вече не е употребила повече от 2 чаши вино, а са налице други доказателства, вкл. и показанията на полицейските служители, които 1 установяват, че тя е била в нетрезво състояние. Намира, че са налице съществени противоречия в показанията на пострадалата относно това как е била ударена- удар в областта на лицето, на носа, с пръстен, с бокс, като съзира в поведението на пострадалата стремеж да получи обезщетение за нещо, което не й е причинено. Посочва, че макар законосъобразно да е отхвърлено искането на подсъдимия за проверката му с детектор на лъжата, то самото му желание да се подложи на такъв е индиция за неговата правота.

Акцентира върху заявеното от едно от вещите лица, че не е абсолютно изключено увреждането да е настъпило при падане на земята. Иска от съда да оправдае подсъдимия и претендира разноски, за което представя договор за правна помощ с разписки за заплатения от подсъдимия хонорар.

Подсъдимият М. В. М. дава обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение, в които пресъздава неговото възприятие на осъществилите се събития. Поддържа, че по време на празника пострадалата употребила алкохол, а след като си легнали с детето и свидетелката М. пострадалата нахлула в тяхната стая, вдигнала шум, поради което той я изпратил да си тръгва. Впоследствие Д. се върнала и започнала да блъска по металната входна врата. Подсъдимият твърди, че отворил и за да попречи на Д. да влезе в жилището му я избутал, при което тя залитнала, ударила се в стената и паднала на земята. Отрича да й е нанасял удар.

В правото си на лична защита заявява, че е невинен и не е удрял пострадалата с юмрук, както и че поддържа заявеното от защитника си.

Заявява, че може и да има вина затова, че е бутнал пострадалата, която вероятно се е ударила в стената, но категорично отрича да я е удрял с юмрук.

В правото си на последна дума иска от съда да бъде оправдан. Заявява, че не иска пари, а единствено синът му да знае, че не е удрял и това е лъжа, за което се заклева в сина си.

Съдът, като анализира събраните в хода на съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. В. М. е роден на **** г. в гр. София, ЕГН **********.

Същият е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран, живущ гр. София, ******. Подсъдимият М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.

Подсъдимият М. В. М. и свидетелката М. Н. М. имат общо дете. Към 2019 г. двамата живеели на адрес гр. София, ******, като част от седмицата свидетелката М. живеела при родителите си. В същия апартамент № 47 живеела и майката на подсъдимия – свидетелката Г. М.. Свидетелката М. и пострадалата Д. били приятелки от дълги години, като пострадалата Д. познавала и подсъдимия като партньор на нейната приятелка М. М..

На 13.11.2019 г. детето на подсъдимия и свидетелката М. имало рожден ден – навършвало две години. Свидетелката М. поканила пострадалата Д. в жилището на подсъдимия, за да отпразнуват рождения ден на детето. За празненството в жилището дошла и сестрата на подсъдимия – свидетелката Е.

М.. По време на празненството пострадалата Д. употребила значително количество алкохол и се намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Тъй като станало късно на пострадалата било предложено да остане да пренощува в дома на подсъдимия 2

След като празненството приключило подсъдимият и детето си легнали.

Впоследствие си легнала и свидетелката М.. Малко след полунощ на 14.11.2019 г. пострадалата влязла в стаята, в която спяло детето на подсъдимия и легнала в леглото при подсъдимия и М.. Тогава подсъдимият станал и казал на пострадалата да си тръгва, като я придружил до входната врата. Макар да не била склонна да напусне жилището, пострадалата излязла от него, но започнала да блъска по металната входна врата на жилището на подсъдимия, опитвайки се да задържи вратата отворена. В този момент, докато пострадалата се намирала пред жилището на подсъдимия последният нанесъл удар с ръка в областта на носа на пострадалата, при което тя паднала на земята. В резултат от нанесения удар на пострадалата Д. било причинено многофрагментно счупване на носните кости и носната преграда с деформация на носната пирамида, което увреждане реализирало медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Шумът от блъскането по входната врата бил чут от свидетелките М. и Г.

М., които излезли да проверят какво се случва. Свидетелката М. видяла, че пострадалата е на земята, а около нея има кръв и позвънила на тел. 112 и на място пристигнал екип на „Спешна помощ“ и полицейските служители Ц. М. и И. С.. Медицинският екип транспортирал пострадалата първоначално да УМБАЛ „***“, а впоследствие и до УМБАЛ „****“ – ИСУЛ, където й била извършена операция. Пострадалата останала в болничното заведение няколко дни, след което била изписана, но продължила да носи гипсова шина на носа за около 1 седмица, а лечението продължило в домашни условия. За период от около 2 месеца пострадалата изпитвала болки в носа, трудности при дишане и физически дискомфорт.

Било образувано досъдебно производство, в хода на което М. М. бил привлечен като обвиняем, а впоследствие бил внесен и настоящия обвинителен акт в съда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите М. Г. Д.

/приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 т.2 пр.1 от НПК/, М. Н. М. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 т.1 от НПК/, ****, Г. П. М., Е.

*** М., Ц. В. М. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 пр.2 от НПК/, И. В. С. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 пр.2 от НПК, обясненията на подсъдимия М. М., заключенията на съдебномедицинска експертиза и тройна СМЕ на пострадалата Д., съдебномедицинска експертиза на подсъдимия, съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалата, съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия, медицински документи за пострадалата Д., съдебномедицинско удостоверение на подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия.

В основата на своите фактическа изводи относно значимите правнорелевантни факти съдът постави показанията на пострадалата М. Г. Д., които в съществената си част са подкрепени от заключението на изготвените СМЕ и тройната СМЕ, както и от показанията на свидетелите М. М. и **** и медицинската документация. Преди да пристъпи към анализ на показанията на свидетеля Д. обаче и доколкото едно от основните възражения на защитата касаят състоянието, в което се е намирала пострадалата процесната вечер и годността й правилно да възприема фактите, съдът намира за нужно да обсъди 3 приетата по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза на пострадалата. Експертизата е компетентно изготвени от вещо лице – психиатър, обоснована е и е аргументирано защитена в хода на съдебното следствие, поради което за съда не възниква съмнение в нейната правилност.

Видно от заключението на експертизата, че при свидетелката Д. няма данни за психично заболяване от ранг на психоза, не е налице патология в когнитивните й функции, не е налице и личностово разстройство и същата притежава свидетелска годност. По отношение състоянието, в което се е намирала последната по време на инкриминирания инцидент вещото лице е заключило /на база показанията на полицейските служители относно видими клинични белези на алкохолно опиване/, че същата се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което обаче не е нарушило психичните й годности правилно да възприема случващото се, да разбира и ръководи действията си, тъй като при тази форма на алкохолно опиване промените са количествени, а не качествени. Вещото лице посочва, че ако се приеме, че пострадалата е била изпила 1,5-2 литра вино, то заключението не би се променило. Според експерта качествена промЯ. на съзнанието и психичните годности биха били налице при усложнено и патологично алкохолно опиване, както и при интоксикационна психоза, данни за което в случая не са налице. С оглед изложеното съдът прие, че при свидетелката Д. е налице свидетелска годност и същата може да дава, ако желае, достоверни показания.

След като подложи на внимателна оценка показанията на свидетелката Д. съдът счете, че в съществената си част - относно начина на получаване на съставомерното телесно увреждане те са обективни, добросъвестно депозирани и достоверни – същите са подкрепени от СМЕ и тройната СМЕ.

Показанията на свидетелката са източник на пряка доказателствена информация относно времето, мястото и механизма на извършване на деянието, както и неговият извършител. Свидетелката е категорична, че подсъдимият М. М. й е нанесъл един удар с ръка в областта на носа, след което свидетелката паднала на земята и си ударила главата. Тези твърдения на свидетелката намират пълна опора в медицинските експертизи, които ще бъдат обсъдени по-нататък в мотивите. Д. посочва, че при нанасянето на удара не е имало други лица, но непосредствено след това подсъдимият се прибрал, а отвън пред апартамента излязла свидетелката М.. Показанията на пострадалата в тази им част се потвърждават от показанията на свидетелката М., която заяви, че след като чула тропане и бутате по металната врата решила да излезе и заварила подсъдимия от вътрешната страна на вратата, който на въпрос какво е станало отговорил „Нищо, нищо“, а също така й казал, да не излиза пред вратата. М. потвърждава, че при излизането си на площадката заварила пострадалата седнала на земята в локва кръв, като кръв имало и по лицето на Д.. Още там, на място пострадалата обяснила на свидетелката М., че е била ударена от подсъдимия. Действително твърдението на свидетелката М. за нанесен удар от страна на подсъдимия не представлява лично нейно възприятие, а пресъздаване на заявеното й от пострадалата, но съдът отчете, че изявлението на пострадалата за нанесен й удар е обективирано буквално секунди след като е получила нараняването. Видно от показанията на М. когато тя е излязла пред апартамента пострадалата е била в състояние, в което не можела да си поеме дъх, кръвта от носа влизала в устата й, давела се, кашляла и не можела да говори, /по думи на свидетелакта била в шок/ тоест не може да се приеме, че пострадалата е разполагала с достатъчно време, за да 4 измисли версия на случилото се, различна от действителните събития. На следващо място от показанията на М. се установява, че макар и да не са се харесвали между пострадалата и подсъдимия не е имало конфликти или спорове, а процесната вечер категорично не е имало конфликт помежду им, поради което и пострадалата не е имала причина да твърди неверни факти относно подсъдимия.