Решение № 304 от 29.09.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Разлог, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100432 по описа за 2023 година

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по ИМ депозирана от Ю.Ю.М., ЕГН*, ч/з адв. Р.К., съд. адрес: г.Р., у.„Я.С.“№32, против А.С.А., адрес: с.Ю., о.Я., с правно основание чл.109 от ЗС.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е собственик на УПИ IX, пл.

№207, кв.14 по плана на с.Ю., о.Я., въз основа на извършено в негова полза дарение. Преди 4-5 г. ответникът А. своеволно и без разрешение си направил дървена паянтова постройка – навес с покрив от ламарина в собствения на ищеца имот. Навесът е с размери: 7 м. на 5.50 м. и е разположен в северната част от имота, от страна на улицата. Описаният навес ответникът използвал за гараж и паркирал 2 автомобила там. Сочи се, че ищецът се възпротивил още когато ответникът започнал да строи навеса, както и отправял многократни покани за премахването му. Изложени са доводи за депозирани от ищеца жалби пред ОбА-Я. за премахване на навеса. Ищецът твърди, че от м.01.2021 г. имал издадено разрешение за строеж и е закупил необходимите строителни материали, но поради наличието на поставения от ответникът навес и нежеланието му да го премахне доброволно не може да започне строителството.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да осъди А.С.А., адрес: с.Ю., о.Я., да премахне изградения дървен навес с ламаринен покрив, с размери 7 м. на 5.50 м., разположен от страна на улицата, в северната част от собствения на ищеца имот, представляващ УПИ IX, пл. №207, кв.14 по плана на с.Ю., о.Я., с площ от 792 кв.м., при съседи: УПИ X, пл. №207, кв.14, УПИ VIII, пл. №207, кв.14 и улица, да преустанови паркирането на колите си там, както и да осъди ответника да заплати сторените от ищеца разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника. С писмения отговор на ИМ, на първо място се изразява становище за нередовност на ИМ. В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника.

С писмения отговор на ИМ, на първо място се изразява становище за нередовност на ИМ. Според ответникът не са установени всички пасивно легитимирани страни 1 да отговарят по предявения иск. Също така липсва изложение на фактите, на които се основават предявените според ответника 2 обективно съединени иска с правно основание чл.109 от ЗС. В обстоятелствената част на отговора от ответника са описани водени съдебни административни производства относно процесния дървен гараж. Изложени са и доводи, че ИМ не отговаря на изискванията на чл.109 от ЗС, тъй като цената на иска за премахване на обект е оценяем и не се определяла от цената на имота в/у който е построен имота, а от данъчната оценка или пазарната стойност на този обект. На следващо място, според ответника ИМ има неясна обстоятелствена част.

По същество ИМ се оспорва като неоснователна. Ответникът оспорва изложените в ИМ фактически твърдения. Твърди се, че от приложения нот. акт за дарение, на който ищецът основава своите права, е видно че е издаден въз основа на нот. акт издаден по обстоятелствена проверка по нот.д. №47/1975 г. От същия се установява, че като собственик е призната З.М. на парцел VI, пл. №68, кв.13 по плана на с.Ю.. Ответникът твърди, че праводателя на ищеца е признат за собственик на друг имот, а не на процесния УПИ IX, пл. №207, кв.14 по плана на с.Ю., о.Я., от 1985 г. Ответникът твърди, че е съсобственик със С.И.А. и В.С.А. на УПИ VI, пл. №209, кв.16 по ПУП на с.Ю. от 1985 г. Посоченият имот има наследствен хар-р от М.Ю.А.. Преди изработването на ДРП имота е имал селищен хар-р, тъй като се е намирал в чертите на населеното място на с.Ю.. След одобряването на ДРП на с.Ю. за част от този имот е образуван парцел VI, пл.

№209, кв.16, а част от 80.00 кв.м. от него попадали и били придадени към имот с пл. №207, за който е отреден УПИ IX. С нот. акт №38, том I, дело №85/1988 г. по описа на Рг.РС, С.А. /наследник на М.А./ е признат за собственик по давност на дворно място - парцел VI, пл. №209, кв.16 по плана на с.Ю.. С нот. акт за дарение №8, том I, рег. №152, дело №8/2016 г. С.А. и В.А. дарили на ответника А.А. 1/2 ид.ч. от парцел VI, пл. №209, кв.16 по плана на с.Ю., ведно с 1/2 ид.ч. от изградената в парцела двуетажна масивна къща. Ответникът твърди, че със С.А. и В.А. са съсобственици на имот с пл. №209, кв.16 по плана на с.Ю. в пълния му обем, включително и в/у онези негови части, които по плана на с.Ю. са попаднали за урегулиране на други парцели, един от който е УПИ IX, пл. №207, кв.14 по плана на с.Ю., о.Я., от 1985 г. По тази причина твърдят, че са съсобственици на 80.00 кв.м., които са отредени като придаваема част по цялата северна част на УПИ IX, пл.

№207, кв.14 по плана на с.Ю., о.Я., от 1985 г. Сочи, че са владели и ползвали собствените им 80.00 кв.м. от описания имот. Регулационните сметки за частта от собствения на М.Ю.А. имот, попадащ в парцел IX в кв.14 от страна на собствениците на този парцел не са били уреждани след влизането в сила на ДРП на с.Ю. през 1985 г. Още приживе М.А. е извършил приживна делба м/у децата си, като имот с площ от 0.5 дка в м. „П.к.“ в землището на с.Ю. се паднал в дял на неговия син Ю.А.. След смъртта му този имот, включително и частта, която е била предадена към парцел IX в кв.14 по плана на с.Ю. от 1985 г. продължил да се владее и ползва от него, а след смъртта му от ответника и неговите родители.

Твърди, че м/у имот с пл. №207 в кв.14 и частта на собствения им имот попадаща в УПИ IX има денивелация и материализирана на място граница. Никога не са губили владението в/у тази част от имота им, нито пък собствениците на имот с пл.

№207 в кв.14 са го владели или ползвали. Регулационните сметки относно частта от имот пл. №209, попадащи в УПИ IX в кв.14 и до днес на са уреждани.

В СЗ ищецът се представлява от упълномощени представители – адв. К. и адв. П., които поддържат предявения иск по изложените в ИМ фактически твърдения.

Доразвиват доводите си в писмена защита.

Ответникът, ч/з процесуалния си представител адв. Я., оспорват предявения иск.

2

Заявява, че поддържа писмения отговор. В писмени бележки доразвива доводите си с/у основателността на ИМ.

По делото са събрани писмени и гласни док-ства, изслушано е заключение по назначена СТЕ – основна и допълнителна от съвкупния анализ на които, съдът достигна до следните фактически изводи:

Видно от приложения по делото Нот. акт за дарение на недвижим имот №19, том Втори, дело 438/1990 г., Б.В.М. /ищеца по делото/ е придобил правото на собственост в/у УПИ IX, пл. №207, кв.14 по ПУП на с.Ю. от 1985 г.

Видно от приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, е че Б.В.М. и Б.В.М., са имена на едно и също лице.

Ответникът по делото А.С.А., се легитимира като собственик на парцел VI, пл.

№209, кв.16 по плана на с.Ю. от 1985 г., по силата на наследствено правоприемство от М.А. /нот. акт №38, том I, дело №85/1988 г. по описа на РРС/ и нот. акт за дарение №8, том I, рег. №152, дело №8/2016 г., ведно с изградената в парцела двуетажна масивна къща.

Ищецът по делото се снабдил с разрешение за строеж №1 от 19.01.2021 г. за изграждане на обект „жил. сграда“, в УПИ IX, пл. №207, кв.14 по ПУП на с.Ю., о.Я..

Вр. с депозирани жалби от ищеца Ю.М. за изградена дървена конструкция – „гараж“ в/у част от имота на М. до ОбА-Я., са били издавани заповеди на кмета на о.Я. за премахване на незаконен строеж. Последните са обжалвани от страна на ответника и са постановени решения по адм.д. №535 от 2021 г. и адм.д. №23/2023 г. по описа на Бл.АС, с които заповедите са отменени.

Ответникът депозирал искане за изменение на ПУП на с.Ю. по отношение имот IX в кв.14, като се постановят в съответствие с новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на ПИ и да се обособи собствения им имот пл. №209, попадащ в кв.14 като самостоятелен ПИ само по имотните граници на частта от имот №209, попадащ в кв.14. С решение по адм.д. №367/2023 г. по описа на Бл.АС, преписката е върната за ново произнасяне от страна на Кмета на о.Я. вр. с постъпилото искане.

По делото е изслушана СТЕ, основна и допълнителна, от заключенията на ВЛ от които се установи, че в северозападната част на УПИ IX, пл. №207, кв.14 по плана на с.Ю., о.Я., точно на регулационната линия м/у двете УПИ /УПИ Х, пл. №207/ има изградена дървена постройка, тип навес. В копието на КП има отразен скат с височина 1.20 м., които и към момента съществува на място и който е дъното на изградения навес. След направена справка в о.Я., ВЛ е констатирало, че няма издавани документи за строителство на сградата.

Първият КРП на с.Ю., о.Я., е одобрен със Заповед №6 от 04.01.1974 г. на Председателя на ОНС-Б.. Копие от последния не се съхранява и не е установен от ВЛ.

В последствие е изработен нов КРЗП на с.Ю., който е одобрен съд Заповед №281 от 27.06.1985 г. на ОНС-Б.. От това което е записано в разписния лист към КРЗП от 1985 г. и направените отразявания с/у пл. №207, ВЛ констатира, че УПИ IX е образуван от този планоснимачен №.

На следващо място, ВЛ констатира че няма данни за означаване на земед. земи в такава м. „П.к.“, която ответникът е посочил като възстановена в отговора на ИМ.

Ако ответникът по делото е притежавал земед. имот преди образуване на ТКЗС, неговото възстановяване става от ПК. Няма данни в техническа служба за изготвяне на помощен план, необходим при възстановяване на земед. имот попадащ в регулационни граници, като се издава удостоверение по чл.13, ал.2 от ЗСПЗЗ.

ВЛ е дало заключение за липсата на данни нито от прегледа на плана, нито от 3 провеждана процедура за придаваеми части от имот пл. №209, кв.16 към УПИ IX, пл. №207 в кв.14. Видно от прегледа на плана тези 2 квартала се разделят от отразената вада, сега улица. Освен това в плана от 1985 г. имот пл. №209 граничи с имот пл. №208 и имот с пл. №205.

В допълнителната СТЕ ВЛ е посочило, че в ОбА-Я. няма данни да са подавани искания за приложението на §.8 от ДР на ЗУТ за А.А. и за привеждане на регулационния план на с.Ю. съобразно тези разпоредби и фактическо положение на място. При направен оглед на място, ВЛ е констатирало наличието на корен от ствола на едно дърво, което се намира точно на ръба на денивилацията. ВЛ е дало заключение, че от прегледа на КРП за с.Ю., о.Я., от имот с пл. №209 няма квадратура, която да попада в улицата, тъй като само имот пл. №208 и 205 попадат в нея. От имот пл. №207 в кв.14 също не попада в изградената улица. Изградената улица е реализирана в/у терена опредставляващ площ към изградения канал – синдикат. Отразената прилежаща площ на канала в/у представената ЕТК е 15.00 м. в районна на експертизата.

Съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано заключението на вещото по изготвените основна и допълнителна СТЕ.

По делото е разпитан като свидетел А.Б., който в показанията си твърди, че дъщеря му живее във фактическо съжителство със сина на Ю.М.. Сочи, че знае имота на М.. В ляво била къщата на дъщеря му, а отдясно парцела с площ от около 800 кв.м. Имотът не бил застроен. В дъното имало стопанска сграда, в която Ю. отглеждал животни. От страна на улицата не бил ограден и граничил с улицата. От дясно бил имота на Ш., като м/у двата имота имало ограда – дървена с капаци. В имота на М. били поставени гаражи през 2020 г. Преди това имало поставени дървени с обли дървета и найлон – пак гаражи. Твърди, че гаражите били поставени от А.А., като първите гаражи били поставени около 3-4 г., преди 2020 г.

За изграждането на гаражите помагали и майката и бащата на А.А.. Гаражите били с площ от около 40 кв.м. – 2 гаража един до друг и в тях А. си вкарвал колите.

Постройката била с дървени греди и ламперия. Покрита с нова ламарина.

Представлявала една постройка с две отделни клетки. Свидетелят твърди, че е виждал лично А.А. да си вкарва колите в гаражите. Къщата на А.А. била от другата страна на улицата. Ю.М. бил против построяването на тези гаражи и е подавал жалби в Общината.