Решение № 2879 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2879 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100509576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20043279 от 20.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 8104 по описа на СРС за 2021 г., на основание чл.411 от КЗ „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИО.З.“ ЕАД сумата от 1695,40 лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 44010211905042 във връзка с ПТП, реализирано на 27.07.2019 г., в област Велико Търново, между л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ Р ** ВМ и влекач „Даф“, с рег.№ А **** НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021 г. до окончателното изплащане. С решението дружеството е осъдено да заплати и сумата от 313,18 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 14.11.2019 г. до 10.02.2021 г., както и разноски в размер на 480,34 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Д.З.“ АД, срещу решението в неговата цялост. Излага доводи за неправилността му, тъй като не бил изяснен механизмът на ПТП и причината за настъпването му, като моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност, моли съдът да приеме, че приносът за настъпване на ПТП на водача на влекача „Даф“ е много по-голям, отколкото приносът на водача на МПС „Форд Фокус“.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба. Излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, като моли решението да бъде потвърдено.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността на решението, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Ищецът сочи, че на 27.07.2019 г. в област Велико Търново на път I-5, 102 км. настъпва ПТП с участници К.К. – водач на л.а. „Форд Фокус“, с рег.№ Р 2** ВМ и Р.П.

– водач на влекач „Даф“, с рег.№ А **** НА. Сочи, че вина за настъпване на МПС имат и двамата водачи, тъй като по време на движение, водачът на лекия автомобил предприема маневра за завиване наляво при двойна непрекъсната линия, поради което водачът на влекача се удря в задната му част, като и той е допринесъл за настъпването на инцидента, доколкото не е спазил нужната дистанция. Вследствие на ПТП били причинени щети на влекача, като на собственика му „Форум Транс“ ООД било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 360 ,90 лв. на основание сключен между тях договор застраховка „Каско+“. С оглед признатото от ищеца съпричиняване, е поискал осъждането на ответното дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил, да му заплати половината от изплатеното обезщетение или сума в размер на 1695,40 лв., в които са включени и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 313,18 лв., считано от 14.11.2019 г. – когато бил изтекъл едномесечният срок от получаване на регресната покана от ответника, до завеждане на исковата молба.

Във въззивното производство единственият спорен въпрос е дали водачът на лек автомобил „Форд Фокус“ има вина за настъпването на процесното ПТП, евентуално, ако съдът приеме, че е доказана такава – дали приносът на виновния водач на автомобила е по-малък от приноса на водача на влекача.

Съдът намира, че от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства – двустранно подписан протокол на участниците в ПТП, заключение на съдебна автотехническа експертиза, както и свидетелски показания се установява по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а именно:

На 27.07.2019 г. водачът на лекия автомобил се движил по главен път в посока към град Велико Търново, като по същото време и в същата посока зад него се движел и водачът на влекача. Движението се осъществявало в светлата част на денонощието по път, предназначен за двупосочно движение, като пътното платно за всяка посока било от по две ленти за движение, а двете платна били разделени едно от друга с пътна маркировка – двойна непрекъсната линия. Достигайки района на 102 км., водачът на лекия автомобил „Форд“ предприел внезапна маневра на ляв завой към платеното за насрещното движение, като по това време влекачът „ДАФ“ в процес на застигане и без да спазва необходимата дистанция реализирал удар в задната част на л.а.“Форд“.

От една страна, виновно е поведението на водача на лекия автомобил, който в нарушение на императивното правило на чл.25 от ЗдВП, което предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да 2 започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и правилото на чл.26, което предвижда, че преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал, тъй като внезапно, без своевременно да подаде сигнал, предприел рязка маневра за завиване наляво.

От друга страна, равностойна вина за настъпване на процесното ПТП има и водачът на влекача „Даф“, който неспазвайки необходимата дистанция спрямо лекия автомобил, който е бил в същата посока на движение и се е намирал непосредствено пред него, е нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗдВП, която изисква от водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и да намалят скоростта в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че приносът за настъпване на ПТП е равностоен и за двамата водачи.

По отношение на причинените щети и техния размер правилно първоинстанционния съд се е позовал на заключението на съдебната автотехническа експертиза, която сочи, че всички щети се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като техният общ размер, изчислен по средни пазарни цени, възлиза на 4098,44 лв., която сума дори е по-висока от изплатената от ищеца.

С оглед изложеното, решението, с което е уважен предявеният иск срещу ДЗИО.З.“ ЕАД да заплати сумата от 1695,40 лв., представляваща дължимо регресно вземане – половината от платено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение, като правилно следва да бъде потвърдено.

С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд по иска за лихва за забава, при обосноваване на същите районният съд не е допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че и в тази част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна, която е поискала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на представител на дружеството в откритото съдебно заседание и подаването единствено на отговор на въззивна жалба, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 50 лв

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20043279 от 20.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 8104, по описа на СРС за 2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1, вр.чл.78,ал.8 от ГПК „Д.З.“ АД, ЕИК: **** да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК: **** сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4