Протокол № 92 от 16.04.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 92 гр. Варна, 16.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500082 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:20 часа се явиха:

Въззивникът К. Т. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат К. Д. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно призована, представлява се от прокурор от Апелативна прокуратура – Варна Св. К..

АДВ. Д.: Моля, да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.: Нямам възражения по проекто-доклада, моля, да се приеме.

ПРОКУРОР К.: Нямам възражения по проекто-доклада.

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно разпоредително заседание № 130/04.03.2025г.:

1 определение от

Производството по в.гр.д. № 82/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Т. Т., подадена чрез адв.

К. Д., против решение № 1218/15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2349/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на: обезщетение в глобален размер от 200 000 лева за причинени неимуществени вреди, от които 80 000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, което е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца, за вредите в резултат на разглеждане на досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213, б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, продължило извън разумния срок за периода 23.01.2021г.-11.07.2023г., съответно сумата от 120 000 лева /като част от общата такава от 200 000 лева/ за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания, вследствие наложени му по досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което са му били наложени мерки за неотклонение „Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г. - 03.02.2021г., както и „Домашен арест“ за периода 03.02.2021г. - 03.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда 28.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението;- да заплати обезщетение за причинени му имуществени вреди под форма на пропусната полза в размер на 791,67 лева, представляващи законната лихва за периода 02.06.2021г.-23.12.2020г. върху сумата от 5 000 лева, представляваща предадена от ищеца „Гаранция в пари“ по наложена му мярка за неотклонение по досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213, б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с трайно установената практика на ВКС, като е молил за отмяната му и за уважаване изцяло на иска с присъждане на разноските. Навел е оплаквания, че окръжният съд неправилно, при наличието на медицински документи, доказващи болки и страдания по повод воденето на процесното ДП49/2021 г. по описа на ОД на МВР и извършен от ищеца опит за самоубийство, приел липсата на доказателства за причинени неимуществени вреди (медицинският документ от 21.06.2021 г., сочещ че ищецът посегнал на живота си, нямал връзка с НОХД 1042/2018г. по описа на ВОС, защото бил издаден след оправдателната присъда по него от 14.06.2021г., а окръжният съд неправилно го свързал с това наказателно дело). Сочил е, че обезщетение се дължало и когато не са ангажирани доказателства за вредите, тъй като било нормално 2 такива вреди да са търпени и в тази връзка се е позовал на съдебна практика.

Неправилно също така съдът отрекъл продължителността на производството и не присъдил обезщетение за това. По отношение на имуществените вреди пък, съдът не съобразил, че гаранцията била внесена от адвоката на ищеца.

Посочил е, че в СОС била подадена от него искова молба по чл. 2, ал.1, т.

1 и 2 във вр.чл.7 от ЗОДОВ и вр. с чл.5 § 3 от КЗПЧОС, по която ответник е Варненският апелативен съд. Това било основание за съмнение в безпристрастността на съдиите от състава на апелативния съд и съответно основание по чл. 22, ал. 1, т.6 от ГПК, във вр. чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ, поради което е отправил молба за изпращане на делото на най-близкия родово компетентен апелативен съд за произнасяне по настоящата жалба.

Прокуратурата на РБ не е подала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на първата инстанция, редовна е и допустима.

Не е заявено искане за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда, нито за извършване на други процесуални действия по подготовка на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без уважение искането на К. Т. Т. за отвод на осн. чл. 22, ал. 1, т.6 от ГПК на настоящия състав на съда, както и искането за прилагане на чл. 7 от ЗОДОВ и изпращане на делото в най-близкия родово компетентен апелативен съд.

АДВ. Д.: Поддържам подадената въззивна жалба.

ПРОКУРОР К.: Допустима е жалбата.

АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Представям списък на разноски.

ПРОКУРОР К.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

3

А Д В . Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Изложила съм съображенията си за това във въззивната жалба подробно, които моля да вземете предвид и да се произнесете в този смисъл.

ПРОКУРОР К.: Считаме, че жалбата е неоснователна. Решението на Варненски окръжен съд е правилно и законосъобразно, съдът е изложил подробни мотиви в акта си в подкрепа на взетото решение. Считаме, че исковата претенцията е останала изцяло недоказана, това се отнася както за вредите вследствие действия на Прокуратурата на Република България, но така също и за причинната връзка между тези вреди и неоснователното привличане на ищеца, в качеството му на обвиняем по ДП № 49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна. Това е така, защото срещу ищеца в процесния период са се водили повече от едно наказателно производство, подробно са описани в решението на Окръжния съд, но в рамките на производството пред първата инстанция не е било проведено доказване както за вида и обема на вредите от конкретното твърдяно противоправно деяние, така и по отношение на фактите, разграничаващи отделните вреди, нанесени от съответното деяние. В подкрепа твърденията на ищеца не са били ангажирани нито гласни доказателства, нито са били назначени експертизи, от които да бъдат извлечени данни относно евентуално причинени вреди. Ето защо в случая не може да бъде направен категоричен извод, че от прекратеното досъдебно производство на ищеца са били причинени неимуществени вреди под форма на болка и страдания.

По отношение твърденията за неспазване на разумен срок за водене на производството, има множество действия по разследването, същите са осъществени своевременно и без забавяне, делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не е допуснато нарушение на разумния срок за разследване.

По отношение иска за имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената парична гаранция от 5 000 лв., представляваща наложена мярка за неотклонение, няма ангажирани доказателства, че паричната сума е собственост на ищеца, дори и това да е така считаме, че не са налице никакви доказателства, че от задържането на тази сума за последния са настъпили някакви вреди под формата на евентуални ползи, които той е пропуснал да реализира.

Предвид изложеното, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и да потвърдите първоинстанционното решение.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

4

Съдебното заседание приключи в 09:24 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5