Решение № 9770 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9770 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110161314 по описа за 2023 година

Предявени кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят в полза на „**“ ЕАД сумите, както следва:

В. М. В.: сумата от 320.55 евро (равностойност в евро на исковата сума от 626.95 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „*“, бл. 40, ет.

10, сумата от 72.29 евро (равностойност в евро на исковата сума от 141.38 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 17.10.2023г., сумата от 1.95 евро (равностойност в евро на исковата сума от 3.82 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.50 евро (равностойност в евро на исковата сума от 0.98 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.11.2023г., до окончателно изплащане на задължението;

М. Я. Д.: сумата от 320.55 евро (равностойност в евро на исковата сума от 626.95 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „*“, бл. 40, ет.

10, сумата от 72.29 евро (равностойност в евро на исковата сума от 141.38 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 17.10.2023г., сумата от 1.95 евро (равностойност в евро на исковата сума от 3.82 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.50 евро (равностойност в евро на исковата сума от 0.98 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.11.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

1

Ищецът „**“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците като собственици на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, в който са изложени подробни съображения за нередовност на исковата молба. По същество, предявените срещу ответниците искове се оспорват с довод за недоказаност по делото същите да са собственици или вещни ползватели на процесния имот, вкл. през исковия период, като се оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства, от които, освен това, се установявало, че собственик на жилището през исковия период бил * Наред с това, съществуването на облигационно отношение между ищеца и ответниците се оспорва поради липса на сключен помежду им писмен договор, като са изложени подробни съображения за неприложимост в случая на нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ дори и да се установи право на собственост или вещно правно на ползване върху имота.

Поддържа се, че в случая се касаело за хипотеза на непоискана доставка- що се касае за топлинната енергия, евентуално доставяна до конкретния имот, доколкото ответниците не били отправяли искане да им бъде доставяна топлинна енергия, а евентуално искане на етажните собственици в сградата не би било годно да ги обвърже, освен в частта, касаеща доставката на топлинна енергия за отопление на общите части и отдадената от сградната инсталация. Наред с това, поддържа се, че в имота обективно, фактически не била ползвана топлинна енергия, като се изтъква в тази връзка, че ответницата М. Я. трайно живее в чужбина съгласно данните по делото. Независимо от всичко изложено се оспорва сградата, в която се намира имотът, да е присъединена към топлопреносната мрежа, в нея да има абонатна станция, респ. същата да е въведена в експлоатация, евентуално- уредите в нея, както и индивидуалните измервателни уреди в имота да са преминавали метрологични проверки, респ. да са годни уреди за търговско измерване. Оспорва се и количеството и качеството на евентуално доставяната топлинна енергия, както и надлежното й отчитане.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното 2 жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „**“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от дълга.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

В случая, с представеното с исковата молба съдебно решение № 20014063/16.02.2022г., постановено по гр. дело № 50514/2019г. по описа на СРС, 35 състав, влязло в сила на 04.07.2022г. и поради това задължително за настоящия съдебен състав- арг. нормата на чл.

297 ГПК, постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на ответницата В. М. В., че ответницата М. Я. Д. е собственик на ½ идеална част от процесния имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „*“, бл.

40, ет. 10. А съгласно неоспорените данни в това решение с предходно такова, постановено по гр. дело № 12680/2014г. по описа на СРС, 42 състав, представеният с исковата молба констативен нотариален акт от 04.02.2013г., с който В. В. е призната за собственик на целия имот, е отменен за ½ идеална част по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Освен това, съгласно данните в същото решение, * приживе притежавал право на собственост върху жилището, е починал през 2017г., поради което неоснователно е заявеното от името на ответниците, че същият е бил собственик на имота през исковия период. С оглед на така изложеното следва да се приеме, че през релевантния за спора период- от м. 11.2020г. до м. 04.2022г., именно ответниците са били собственици- при равни дялове, на процения апартамент, поради което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ именно те са потребителите на доставяната до него топлинна енергия, легитимирани да заплащат цената й съобразно дела си в съсобствеността. Ирелевантно поради това за основателността на исковете на топлофикационното дружество е дали всяка от тях действително е пребивавала в имота, което обстоятелство е от значение единствено за уреждане на имуществените отношения помежду им или с трети лица на плоскостта на института на неоснователното обогатяване.

Установява се от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от ищеца, вкл. съгласно констатациите на вещото лице.

3

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението сградата, в която се намира процесният имот, е с еднотръбна система на вътрешната отоплителна инсталация, при която няма възможност за регулиране на температурата в помещенията, тъй като водата преминава от горе надолу от радиатор в радиатор и спирането на който и да е радиатор изключва целия вертикален щранг. Експертът е изяснил, че при тази еднотръбна система разпределението на топлинна енергия за отопление на имот се извършва на база коригирания отопляем обем на абонатите, който се формира, като от отопляемия обем се извадят обемите на помещенията с демонтирани радиатори и част от обема на отопляемите помещения без радиатори по проект. Вещото лице е установило, че за исковия период в процесната сграда са извършвани ежемесечни отчет и разпределение на топлинната енергия, при които изравнителни сметки не се издават, а издаваните от доставчика фактури отразяват реалното месечно потребление на абонатите. Констатирало е, че в случая в процесната сграда не се е ползвала топлинна енергия за битово горещо водоснбдяване, поради което топлинната енергия, измерена от общия топломер в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, е разпределяна на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за отопление на имотите. Изяснило е приложимата в този случай технология, при която на първо място се определя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по формулата по т. 6.1.1 от методиката- приложение към Наредбата за топлоснабдяването, а след изваждането на същата от общото количество топлинна енергия, отчетено по общия топломер, се получава топлинната енергия за отопление на имотите, която се разпределя помежду им, пропорционално на коригирания отопляем обем на абонатите. Вещото лице е изяснило, че поради приложимост на така изяснената технология в случая не е било необходимо осигуряването на достъп до имота за извършване на дялово разпределение, тъй като в него не е имало водомер и уреди за дялово разпределение. Наред с това, на абоната е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, което е обосновано с правилото в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, респ. в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, съгласно което разпределянето на топлинната енергия за сградна инсталация между абонатите на база на отопляемите обеми на имотите им се базира на обстоятелството, че независимо дали имат или не части от сградната инсталация или отоплителни тела, имотите в отопляемия обем на сградата обменят помежду си топлина, поради което и заплащат топлинна енергия за сградна инсталация. Експертът е констатирал при изследването си, че от 01.02.2003г. отоплението на стълбището в сградата е безсрочно изключено. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1285.83 лева.