Определение № 94 от 14.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Пазарджик, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Г. Илинова като разгледа докладваното от И. Г. Илинова Търговско дело № 20235200900015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Производството пред настоящата инстанция е приключило с Решение № ****** г., с което са уважени частично предявените исковете на ищеца Г. С. В., като е осъден ответника „ЗАД „***-З.“ АД, да му заплати на основание чл.432 от КЗ сумата от **** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от ******* г. до окончателното изплащане, като за разликата над **** лв. до предявения размер на частичния иск от **** лв., или за сумата от **** лв., претенцията е отхвърлена като неоснователна. Осъден е ответника да заплати на ****** ищец С. Г. В., участващ в производството чрез своя ********** Г. С. В. и ****** И. С. В. сумата от * лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *******г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е ответника да заплати на ищеца Г. В. деловодни разноски в размер на *** лв. и в полза на адв.Д. Т. общо сумата от ***** лв., представляваща адв. възнаграждение за оказана **** правна помощ на двамата ищци при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Против решението от ответника „ЗАД „***-З.“ АД е подадена въззивна жалба вх. № ******** г., която е в процес на адмистриране.

От ответника, чрез пълномощника адв. Н. Ш., е депозирана и молба вх. № ****** г., съдържаща искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по съображения за необходимостта от преразглеждане на въпроса за дължимостта на присъденото в полза на адв. Т. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Изложени са съображения, че искането за присъждане на разноски на адв.Т. по посочения ред било мотивирано с основанието, че се предоставя 1

**** правна помощ на ******** лица.Изтъква се обаче,че съгласно Определение №****** г. по настоящото дело, изследвайки ******* им състояние, съдът оставил без уважение като неоснователно искането на ищците за о************************ на ДТ и разноски в производството, като стигнал до извода, че те ******* за заплащането им. Мотивира се тезата,че в този смисъл и с оглед констатациите на съда в производството по чл.83, ал.2 ГПК, липсвали основания да се приеме, че ищците са ******** лица, респ. липсвали и основания да се присъждат разноски за оказаната правна помощ на адвоката при условията на чл.38, ал.1, т.2 във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Цитира се съдебна практика – Определение № 369/29.01.2024 г. по ч.гр..д. № 184/2024 г. на ВКС, ІV г.о. Сочат се съображения.

В постъпилия от ищците отговор по чл.248, ал.2 ГПК, се излагат доводи за неоснователност молбата. Поддържа се, че определения и присъден с решението размер на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв е дължим, доколкото не е спорно, че адвоката е осъществил договореното процесуално представителство и ответното дружество е отговорно за тежестта на сторените от ищците разноски. Сочат се съображения.

Съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Молбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неправилна се явява тезата, аргументирана в молбата по чл.248 ГПК, според която отговорността за разноските по делото и по-специално присъждането им в полза на адвоката при условията на чл.38, ал.1, т.2 във вр. с чл.38, ал.2от ЗАдв, следвало евентуално да бъде обусловена от изводите на съда,направени при произнасянето по чл.83, ал.2 ГПК относно наличието на ********е за ищците да заплати дължимите ДТ и/или разноски по делото.

В хипотезите на чл.38, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл.78, ал.1 ГПК за осъждането за разноски. Съгласно утвърдената практика на ВКС – например Определение № 262 от 5.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., Определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., Определение № 395 от 9.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., Определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., Определение № 257 от 9.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., Определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т.о., Определение № 665 от 5.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и много други, се приема, че реалното наличие на основанието по чл.38, ал.1, т.2 З А д в не може да бъде обсъждано от съда при 2 произнасяне по отговорността за разноски. Според практиката на ВКС обстоятелството дали лицето е било в ********** е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между клиент и адвокат, който на свой риск приема да изпълни възложената поръчка. Този извод се извежда от чл.38, ал.1 и ал.2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал **** правна помощ, а именно: да е оказана **** адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. (виж така и Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о). Приема се от ВКС, че взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв е достатъчна за доказване на *****, като решението дали да окаже **** помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат, респ. не се изисква и събиране на доказателства относно ********* на страната.

При това положение според настоящия съдебен определението на съда, постановено при преценката на релевантните обстоятелства реда на чл. 83, ал.2 ГПК, също не може да представлява решаващо доказателство за евентуално наличие на ********** на ищеца, ангажирал адвоката при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Следва ясно да се подчертае, че произнасянето на съда по реда на чл.83, ал.2 ГПК е едностранно по своя характер и същото определя възможността на молителя да заплаща ДТ и разноски по делото с оглед установеното му имуществено състояние единствено към момента на оправяне на искането. Това произнасяне е меродавно единствено в отношенията между съда и молителя и не би могло да бъде релевантно и определящо за отговорността по чл.78, ал.1 ГПК между насрещните страни в исковото производство, която е обективна и се разпределя с оглед изхода на спора.

Следва да се посочи и че от друга страна процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца се извеждат от нормата на чл.78, ал. 1 ГПК, според която те се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска. Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски.

Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане, е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК, т.е. същото е проявление именно на отговорността за съдебните разноски, дължими от ответната страна.

Ако се приеме за правилна тезата на ответника, би могло да се стигне до ситуация, при която същият въобще няма да отговаря за сторените от насрещната страна разноски, въпреки наличието на предпоставките за това по чл.78, ал.1 ГПК.

Дори и хипотетично в разглеждания случай да се приеме, че ищците не са били ******** лица по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, то при всички случаи с оглед изход 3 на настоящия спор, ответникът отново би бил задължен да репарира сторените от тях разноски, независимо дали основанието за възникването на отговорността за тези разноски, се свързва с предпоставките по чл.38, ал.2 ЗАдв или с друга хипотеза на чл.78, ал.1 ГПК при реално договорен и заплатен от страната адвокатски хонорар.

Поради изложените съображения според съда не са налице основания за ревизия на решението по реда предвиден за това в разпоредбата на чл. 248 ГПК и молбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ******г., депозирана от ответника „ЗАД „***-З.“ АД, чрез пълномощника адв. Н. Ш., с искане по чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № ****** г. по настоящото т.д. № 15/2023 г., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4