Решение № 29 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20228002902591 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Смолян срещу решение №406/15.08.2022г. по в.т.д. №324/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 24 от 01.04.2022 г., постановено от Окръжен съд - Смолян по търг.дело №35/2021 г. , Община Смолян е осъдена да заплати на „Рожен експрес“ АД сумата от 163 315,5 0 лева, представляваща компенсациите до пълната стойност на абонаментните карти за ученици и пенсионери, дължима на основание чл. 3 , т. 6 от Договора от 08.07.2003г. за възлагане на обществен превоз на пътници за времето от 09.06.2016г. до 31.12.2020г. , като в присъдената сума се включват: компенсации за 2016 г. в размер на 60 000 лева, за 2017г. в размер на 40 000 лева, за 2018г. в размер на 30 000 лева, за 2019г. в размер на 20 000 лева, за 2020г. в размер на 13 315.50 лева, предявена по частичен иск за вземане за компенсации в общ размер на 761 700 лева, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 163 315,5 0 лева, считано 09.06.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата 71 055.57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо на основание чл.86 от ЗЗД за периода от 01.01.2018г. до 09.06.2021г. и сумата от 12 500 лв. – разноски.

Касаторът твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно 1

АС - Пловдив е приел, че предходното съдебно решение между страните по т.д. №39/2013г. на ОС – Смолян има сила на пресъдено нещо в процеса, тъй като след уточнение на исковата молба, предмет на настоящото дело не е договорът за възлагане на обществен превоз по утвърдени транспортни схеми от 10.11.2000г., във връзка с който е постановено цитираното съдебно решение, а друг договор - този от 08.07.2003г., по който твърди, че община Смолян не е договаряла да заплаща пълната стойност на абонаментните карти. Сочи, че общината е поела задължение да разпределя компенсациите, което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е различно от задължението да компенсира намаленията в пълна степен. Поддържа, че не са налице неизплатени суми по справки и фактури за посочения период. Счита, че дори и да се дължи компенсация, то размерът й е неправилно определен, тъй като превозвачът е правил по-големи намаления от нормативно установените по Наредбата, приета с ПМС 163/29.06.2015г., и чл. 1, ал.1, т.1, б. “а“ и „б“ от Постановление 66/1991г., и ако не е било така, заплатените от общината 6лв. по всяка карта с намаление биха били достатъчни за учениците, а за пенсионерите – сумата би била значително по-малка.

Поддържа и че апелативният съд не е обсъдил възражението му за частично погасяване по давност на претенцията за главница за 2016г., не е обсъдил възражението за недължимост на лихви за забава и размера им, както и за тяхното погасяване по давност. Предвид горното претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.

Ответникът по касационната жалба – „Рожен експрес“ АД оспорва същата по съображения, подробно изложени в постъпилия на 09.11.2022г. отговор чрез процесуалния си представител - адв. Б. П.. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание поддържа оспорването на жалбата, като излага съображения в писмена защита и чрез процесуалния си пълномощник – адв. Дъров.

С определение № 953 от 03.11.2023г. по т. дело № 2591/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси: Ако превозвачът, на който е възложен обществен превоз, прилага по-големи от нормативно указаните намаления по Наредба, приета с приета с ПМС 163/29.06.2015г. и чл. 1, ал.1, т.1, б.“а“ и „б“ от Постановление 66/1991г., следва ли се компенсация в полза на превозвача за съответната разлика в стойността на извършената услуга? Дължи ли общината в качеството си на възложител, компенсации към превозвача в размер на пълната стойност на картата за превоз на определена категория лица, ползващи нормативно уредено намаление?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд, сезиран с въззивна жалба от ищеца „Рожен експрес“ АД, е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове, като е приел, 2 че клаузата на чл. 3, т.6 от сключения между страните договор задължава ответната община да заплати разликата до пълната стойност на картите на пенсионери и ученици за процесния период. Приел е, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници, по силата на който Община Смолян е възложител, а „Рожен експрес“ АД – изпълнител, като в чл. 3, т. 6 от договора е уговорено, че възложителят по договора за обществена поръчка се задължава да разпределя компенсациите от съответните намаления за градските и междуселищните пътувания на превозвача, обслужващ съответната транспортна схема, а разпределението се уговаря с анекс към договора, какъвто не се спори между страните, че не е сключван.

Въззивният съд е приел, че за процесния период Общински съвет – Смолян е взел следните решения, с които е приел бюджета на общината за съответната година, като е утвърдил и суми за компенсиране на превозвачите, а именно: Решение № 63/04.02.2016 г. за сумата от 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици, Решение № 510/29.06.2017 г. – 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт, Решение № 668/06.02.2018 г. - 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици, Решение № 1033/06.02.2019 г.

- 60 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици и пенсионери и Решение № 89/30.01.2020 г. - 60 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици и пенсионери.

От справка, приложена по делото е видно, че утвърдените суми в бюджета на общината за процесния период, касаещи компенсации за намаленията в градския транспорт, са изцяло изплатени на дружествата – превозвачи.

Въззивният съд е кредитирал основното и допълнително заключение на ССЕ, изготвени от вещото лице Костадин Хараламбов, в които се сочи, че считано от 01.02.2011г. и през исковия период, цената на абонаментната карта за физически лица е била в размер на 50 лева. Сочи се, че през периода е действала Наредба, приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г., обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015г., съгласно чл.19, т. 5 от която на компенсиране за превозвачите подлежат извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния транспорт на учениците в дневна форма на обучение, студентите – редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение и др., които пътуват с минимално намаление на цената на абонаментната карта по основните градски линии - 30 на сто, а по междуселищните автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми - 20 на сто, спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на съответния превозвач, т.е. за целия исков период минималното намаление на цената на абонаментната карта по основните градски линии е 15 лева / 50 лева х 30%/ или картата е следвало да струва 35 лв. Приел е, че за този период, ученическата карта, предлагана от превозвача - ищец е била 25 лв., и некомпенсираната сума до пълната стойност на картата възлиза на 10 лв., като за процесния период ищецът е продал 9 513 броя карти за ученици, поради което му се следва сумата от 95 130 лева. По отношение на картите за пенсионери, вещото лице е посочило, че от редовната цена в размер на 50 3 лева, 12 лева са заплащани от пенсионера, 3.95 лева - от МФ като държавна субсидия, сумата от 2.80 лева - от превозвача и остава разликата от 31.25 лева, която е некомпенсирана част до пълната стойност на картата. Този размер на компенсацията е приел, че се дължи за първите 4 години от исковия период от 2016г., 2017г., 2018г. и 2019 г., през който са били издадени от „Рожен Експрес“АД общо 18 508 карти за пенсионери или общият размер на компенсацията е 578 375 лева. За последната година от исковия период - за 2020 г., според експертизата некомпенсираната част до пълната стойност на абонаментната карта е в размер на 28.25 лева, общият брой на издадените през тази година карти за пенсионери е 3122, умножено по 28.25 лева, се получавала сумата от 88 196.50 лева. Общо сумирани трите суми, представляващи компенсации, а именно: 95 130 лева/ карти за ученици/ плюс 578 375 лева и 88 196.50 лева / последните две за абонаментни карти за пенсионери/, апелативният съд е приел, че формират вземането на ищеца в размер на сумата от 761 700 лева.

АС – Пловдив е приел, че с решение № 9/10.01.2014 г. по т. д. № 39/2013 г. по описа на ОС – Смолян Община Смолян е осъдена да заплати на „Рожен Експрес” АД, гр. Смолян сумата от 319 846.28 лв., представляваща стойността на дължимите компенсации по чл. 3.6 от договор за възлагане на обществен превоз на пътници от 08.07.2003 г. за периода 22.09.2009 г. – 31.12.2012 г., както и дължими компенсации по чл. 4а от Договор за възлагане на обществен превоз по утвърдени транспортни схеми от 10.11.2000 г., допълнен с Анекс от 14.09.2009 г., Анекс от 15.09.2010 г. и Анекс от 17.09.2012 г. за периода 14.09.2009 г. – 31.12.2012 г. по описани в исковата молба фактури. С влязлото в сила решение № 247/28.04.2014 г. по в. т. д. № 197/2014 г. по описа на АС – Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение № 512/28.08.2015г. на ВКС, 2 т.о. по т.д.№2206/2014г., първоинстанционното решение е частично потвърдено и частично отменено / в частта за лихвите и разноските/. Въз основа на горното Пловдивският апелативен съд е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо относно валидността на клаузата на чл. 3.6 от процесния договор за дължимост на компенсации.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното:

Съгласно чл. 2 от Постановление № 66/15.04.1991 г. на МС за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани / обн. ДВ. бр.33 от 26 април 1991г., с посл. изм. и доп. ДВ. бр.1 от 2 януари 2024г. /, предвидените намаления в цените на абонаментните карти и безплатните пътувания по чл. 1 от същото постановление са за сметка на фирмите, като държавата ги компенсира до размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет. В чл. 1, ал. 4 от горецитираното постановление е посочено, че превозвачите могат да правят и по-големи намаления, както и намаления в други случаи, когато считат това за икономически целесъобразно. В същия смисъл е и чл. 2 от Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от 4 прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници /Обн. ДВ. бр.32 от 18 април 2006г., отм. 2016 г./, според който средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се предоставят до размера, определен в държавния бюджет за тази цел, при спазване на приоритетите за разходване на бюджетните средства, определени със закона за държавния бюджет за съответната година. Когато размерът на сумите по опис - сметките за издадените превозни документи на правоимащите, подлежащи на компенсиране със средства от централния бюджет, надвишават разполагаемите средства за компенсиране, полагащите се на превозвачите суми се намаляват съразмерно на недостига, като разликата при възможност се изплаща на превозвачите през следващи отчетни периоди в рамките на бюджетната година съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от същата Наредба.