Решение № 55 от 05.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Тихомира П. Калчева в присъствието на прокурора Г. П. Г. като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602229 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия С. Т. С., депозирана чрез защитника му адв. П. К., АК-П., против присъда № 44 от 21.02.2023 г., постановена по НОХД № 1134/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXVI н.с.

С атакуваната присъда, Пловдивският районен съд е признал подсъдимия С. Т. С., роден на **.**.**** год. в гр. П., регистриран по постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „С.” № *, б., б. гр., с в. о., р., ж., о., ЕГН: **********, за виновен в това, че на 25.09.2012 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с неизвестен извършител, е отнел чужди движими вещи – 1 брой мъжка чанта от плат, марка „Найк“ на стойност 32 лева, 1 брой кожен портфейл на стойност 26 лева, парична сума в размер на 2 050 лв. /две хиляди и петдесет лева/, 1 брой банкнота с номинал от 20 евро – на стойност 39,12 лв. /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, лична карта, дебитна карта, издадена от „ЦКБ“ АД, 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S II“ с ИМЕЙ 353*** ведно със Сим карта – на стойност 692 лв. – всичко на обща стойност 2 839,12 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ от владението на С. П. Р. от гр. П. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание от три години лишаване 1 от свобода, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. С. С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1869,70 лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив и в размер на 1154,60 лева по сметка на РС-Пловдив.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като е постановил:

- веществените доказателства - 1 /един/ брой червена маска за глава от плат; 1 /един/ брой хартиен плик, съдържащ суха кръв; 1 /един/ брой хартиен плик, съдържащ клетки от букална лигавица, иззети на стерилен апликатор; 1 /един/ брой хартиен плик, съдържащ 17 броя влакна и косми; 1 /един/ брой хартиен плик, съдържащ иззето петно с кафяв цвят - предадени за съхранение на домакина на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив с приемопредавателен протокол, приложен на л. № 183 по делото, да останат на съхранение до срока на съхранение на делото;

- вещественото доказателство - 1 /един/ брой черна шапка с козирка, приложена по делото, да остане по същото до срока на неговото съхранение.

С жалбата до въззивния съд и допълнението към същата се излагат доводи за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като след анализ на инкорпорирания доказателствен материал се моли присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс. С. да бъде оправдан. Алтернативно се прави искане за връщане на делото на първата инстанция за разглеждането му от друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подс. С. участва лично, като чрез представляващия го защитник адв. К. подкрепя доводите, изложени във въззивната жалба. Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Адв. К. от своя страна прави обстоен анализ на инкорпорираната доказателствена съвкупност и пледира за признаване на подзащитния му за невинен, алтернативно прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПдРС.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи - като неоснователни, да бъдат оставени без уважение.

Частният обвинител С. П. Р., редовно призован и неговият повереник 2 адв. К. К., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явяват, без да сочат уважителни причини за това.

В хода на въззивното производство не са събирани доказателства.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Т. С. е роден на **.**.**** год. в гр. П., регистриран по постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „С.” № *, б., б. гр., с в. о., р., ж., о., ЕГН:

**********. Пострадалият С. П. Р. живеел в гр. П., бул. ,,Ш. с.‘‘ № *, като същият се познавал със свидетеля А. А. – по прякор „Г.“. В близост до пострадалия живеел свидетелят В. К.. Подсъдимият С. Т. С. също живеел в гр.

П..

На 25.09.2012 г., след 23.00 часа, частният обвинител получил обаждане по телефона от свидетеля А., като двамата се уговорили да се видят, за да може последният да предаде парична сума на първия. С. Р. слязъл пред блока, в който живеел и се насочил през малък тунел, който свързвал общата част около блока с бул. ,,Ш. с.‘‘. В себе си той носел един брой мъжка чанта от плат, марка „Найк“, в която се намирали един брой кожен портфейл, парична сума в размер на 2 050 лв. /две хиляди и петдесет лева/, един брой банкнота от 20 евро, лична карта, дебитна карта, издадена от „ЦКБ“ АД, един брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S II“ с ИМЕЙ 353*** ведно със Сим карта – на стойност 692 лв.

Междувременно подсъдимият С., заедно с неустановено по делото лице, били решили да извършат грабеж на пострадалия. С цел прикриване на своята самоличност двамата носели маски тип ,,боне‘‘, които се използвали при каране на картинг, като носели и шапки с козирка. Подсъдимият С. бил сложил на лицето си оранжево боне, заедно с черна шапка с козирка. Докато преминавал през тунела пострадалият бил нападнат от подс. С. С. и неустановеното по делото лице, като двамата започнали да го удрят с юмруци в областта на лицето с цел да отнемат носените от него гореспоменати вещи.

Пострадалият оказал съпротива, като успял да удари единия от нападателите 3 си с юмрук в лицето, а именно подсъдимия, което предизвикало попадането на кръв от последния по маската и шапката, носени от него. По време на оказаната съпротива частният обвинител успял да свали с ръката си шапката и бонето, носени от подсъдимия, но не го разпознал. По това време С. Р. бил хванат през кръста и хвърлен назад от неустановено лице. Същият паднал на глава и загубил за кратко съзнание, като по този начин била преодоляна оказваната от него съпротива срещу С. С. и неустановеното по делото лице.

След това подсъдимият и неустановеното лице взели чантата от пострадалия с намиращите се в нея вещи и избягали. На местопроизшествието останали маската тип ,,боне“ и шапка с козирка, които били носени от С. С., по които имало попаднала кръв от него, заедно с генетичен материал. Част от действията на подсъдимия и неговия съучастник станали достояние на свидетеля А. А., който се намирал на няколко метра от тях, но не се намесил, защото го е било страх и побягнал. Видяното от него обаче той споделил на свидетеля Х. Б., който се намирал също в близост и двамата били дошли заедно.

На помощ на С. Р. след извършването на деянието се притекъл неговият съсед – свидетелят В. К., който установил, че първият е неадекватен вследствие от причиненото му от подсъдимия и неустановеното по делото лице. Пострадалият попитал свидетеля К. дали е видял неговите нападатели, като му споделил, че му е била открадната чантата с вещите в нея. Също така пострадалият споделил, че е успял да удари и да свали маската на единия от нападателите си.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от вещото лице Й. Ш. /лист 40 от ДП/ по отношение на пострадалия Р.. Видно от заключението на същата се установява, че вследствие на деянието на 25.09.2012 г. са му били причинени травматичен оток и кръвонасядане в лявата тилна област на главата; подобен оток и кръвонасядане в дясната теменна област на главата; кръвонасядане зад дясната ушна мида; лекостепенно мозъчно сътресение по анамнестични и клинични данни; ивическо кръвонасядане по шията отдясно; множество охлузвания и кръвонасядания по горните крайници и дясната подбедрица.

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в данните по досъдебното производство и в свидетелските показания на пострадалия Р..

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от вещото лице Й. Ш. /лист 47 от ДП/ по отношение на свидетеля А. А.. Видно от заключението на същата се установява, че при прегледа му /на 03.10.2012 г./ не са били установени 4 видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, горните и долните крайници. По време на изслушването си пред съдебния състав заявил, че при получаване на кръвонасядане същото е червено, моравочервено и светлосиньо. Така оставало 3-4 дни, след което към 4-5 ден ставало кафеникаво, към 6-7-8 ден ставало жълтеникаво и след 8-10-12 дена изчезвало.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /лист 51 от ДП/ от вещото лице Н. К.. Видно от заключението на същата се установява, че кръвната група по системата АВ0 на течната кръв от А. А. е АВ/0/. Червенокафявото зацапване по част от дреха – парче червен трикотажен плат с приблизителни размери 22х5.5 см. с червено-кафяви зацапвания, поставено в хартиен плик с етикет за иззето веществено доказателство и надпис върху него „…Обект № 2, …иззето петно с кафяв цвят от червена платнена маска“, номерирано в експертизата като обект № 1, е от кръв. Кръвта по обект № 1 е човешка. В човешката кръв по обект № 1 се доказало „А“ и „В“ аглутиногени, аглутинини не се доказали. Човешката кръв по обект № 1 може да произхожда от А. А., както и от всяко друго лице с тази кръвна група.

Петната от човешка кръв по обект № 1 са възникнали в резултат на съприкосновение на тъканта с течна кръв и последвало пропиване в плата. Те са се формирали от капки кръв, попаднали там след движение, перпендикулярно на равнината на плата или косо с посока от края, който е подгънат и окрайчен с два шева към срещуположния от дългата страна на парчето плат край. Капките произхождат от кървящ неартериален кръвоносен съд по тялото или от течна кръв, намираща се на непопиваща повърхност. Не се определило количеството на изтеклата кръв, формирало петната по изследвания обект, тъй като това било свързано с пълното унищожаване на следите от кръв и нарушаване целостта на обекта. Няма надеждни и еднозначни методи за определяне давността на следите от кръв. На базата на визуална оценка на цвета и скоростта на разтваряне на човешката кръв от петната по представения за изследване обект може да се предположи, че са сравнително скорошни.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /лист 59 от ДП/ от вещото лице Н. К.. Видно от заключението на същата се установява, че изследваните влакна, описани в обект № 1 са упаднали и изскубнати жизнени човешки косми от глава и са подстригвани не по-рано от преди 20 до 30 дни.