Решение № 6657 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6657 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100513465 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата Н. В. К. срещу Решение № 20046165/05.07.2022г., постановено по гр. дело № 20619/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III-то ГО, 91-ви състав, с което е определен, на основание чл. 128 СК, режим на лични отношения на бабата С. Б. М. с малолетното дете М.Ж. М.а което е с родители - майка: Н. В. К. и баща: Ж. П.

М., както следва: същата да има право да вижда и взема детето при себе си на територията на Република България всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17,00 часа (или след приключване на учебните или извънкласните занимания) до събота в 10,00 часа с преспиване, както и 5 (пет) дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката и личния режим на бащата. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено, извън предявения от ищцата иск и поради това и недопустимо.

Излагат се съображения. Моли се да се отмени обжалваното решение, като недопустимо, предвид произнасянето, извън петитума от страна на първоинстанционния съд, алтернативно се моли същото да бъде отменено 1 като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. Б. М. е депозирала отговор, с който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Бащата на детето М.Ж. М.а - Ж. П. М., моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

С Решение № 20046165/05.07.2022г., постановено по гр. дело № 20619/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III-то ГО, 91-ви състав, е определен, на основание чл. 128 СК, режим на лични отношения на бабата С.

Б. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******,******, с малолетното дете М.Ж. М.а с ЕГН **********, с родители майка: Н. В. К. с ЕГН ********** и баща: Ж. П. М. с ЕГН ********** и адрес на детето: гр.

София, ж.к. *********, както следва: същата да има право да вижда и взема детето при себе си на територията на Република България всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17,00 часа /или след приключване на учебните или извънкласните занимания до събота в 10,00 часа с преспиване, както и 5 /пет/ дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката и личния режим на бащата.

За да постанови решението си, Софийският районен съд е приел, че следва да се има предвид, че времето, в което бащата вижда детето, е различно от това, в което би се определило на ищцата, като е посочил разпоредбите на чл. 128 СК и чл. 59, ал. 2 и 3 СК. Приел е, че няма място за изключението по чл. 128, ал. 3 СК в случая, което е единствената възможност за делегирани лични контакти. Приел е, че искът е доказан по основание, тъй като С. М. няма гарантирана и постоянна възможност да се виждат с М. самостоятелно.

Приел е за доказано е, че ищцата е годна да се вижда с детето и може и самостоятелно да полага грижи. Приел е, че ниската възраст на детето е найсъщественото обстоятелство, както и че сега и в близките една-две години ще бъде най-благоприятното време за лични контакти на М. с околния свят, включително и нейната баба. Приел е, че нещата, които всяко дете възприема от роднините си са безценни, те учат директно детето на подходящо отношение към по- възрастните, конкретни лични умения и знания, които не могат да бъдат получени по друг начин, освен с личен контакт, затова не Н. К., а нейната дъщеря М. има право да вижда роднините си заедно и поотделно, за да може да общува с тях и обстоятелството, че с бащата не живеят заедно /защото всъщност двамата родители са взели такова решение/ и не се разбират, не следва да е повод да се осуетяват тези контакти. Приел е, че в случая Н. К. не съблюдава и не спазва интересите на детето си, което 2 всъщност й е възложено по силата на съдебното решение за упражняването на родителските права. Приел е за доказано, че ищцата е била ограничавана в контактите си с детето, тъй като при опити да вижда детето самостоятелно, е получавала неведнъж отказ. Приел е, че положението, че страните живеят в един и същи град, е шанс, който не следва да се изпуска, както и че предстоят няколко последни години /до навършването на училищна възраст на детето/, което М. ще е склонна да „отделя" за роднините си и затова е подходящо да й се даде пример, модел, който някой ден ще има като възможност да следва тя самата. Приел е, че общуването еднакво с роднините създава правилна самооценка, база за сравнение, възпитава уважение към по-възрастните, учи на толерантност и така способства за правилното израстване. Приел е, че осигуряването на това е задължение на всеки родител, а липсата дава отражение върху обществото като цяло посредством общуването на детето с останалите чрез включването му в социалния живот. Приел е, че всяко отдалечаване от роднинския кръг сега би имало непредвидими последици от неблагоприятен характер за личността на детето в бъдеще. Приел е, че покъсно в периода на юношеството по всяка вероятност М. ще има повече все повече училищни и извънкласни ангажименти, които няма да позволяват този контакт. Приел е, че след тръгването на детето на училище, и майката, и бащата ще имат най-силна нужда от подкрепа при обслужване на детето /водене и взимане, изчакване на извънкласни занимания като тренировки и репетиции например/ и така ще им е по-лесно да имат на кого близък да се доверят. В този смисъл СРС е посочил, че изцяло Н.лновидно е от страна на Н.

К. да се държи така, че да отдалечава роднините на бащата на детето от него, с което на практика елиминира собствените си възможности за облекчен работен режим за в бъдеще.

Отделно от горното, СРС е приел, че ищцата разполага с необходимите материални възможности и личностни качества за полагане на адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си контакти с него и че в интерес на последното е да поддържа такива контакти, като не се е доказала твърдяната от ответницата негодност на бабата да се грижат самостоятелно за детето, а наведените доводи в тази насока са несъстоятелни, неподкрепени с конкретни доказателства.

Относно определяне на конкретния режим на лични контакти СРС е съобразил, че ищцата живее в същия град, в който е и титулярът на родителските права – майката, както и че не би следвало да се нарушава и правото на майката в извънработно време да бъде с детето си. Така СРС е намерил, че е удачно в случая режимът на лични контакти на бабата с детето да започва в петък вечерта с преспиване до събота сутринта в 10,00 часа, като с оглед запазване съботно-неделни дни само за майката, този режим е определен за всяка първа и трета седмица на месеца. СРС е посочил, че това действително ще доведе до сливане на личното време на бабата с това на бащата, но и че това е единственият вариант, в който от една страна майката ще има своите събота и неделя, от друга страна М. ще има реална възможност 3 да споделя време с кръвните си роднини, които биха отменили част от грижите за детето. СРС е приел също, еч е основателно да се постанови и режим на лични контакти и за през лятото 5/пет/ дни, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и линия режим на бащата.

Във въззивната жалба са изложени доводи, на първо място, относно недопустимостта на така постановения съдебен акт, тъй като съгласно исковата молба ищцата е предявила иск по чл. 128 Семейния кодекс, като сама е заявила обем на лични отношения с внучката си, а именно всяка втора събота на всеки трети месец, за времето от 10 до 18 часа на съботния ден, но Софийският районен съд е определил режим на лични отношения, в обем далеч по-голям от поискания от ищцата, като е постановил, бабата да взема внучката си, „всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17,00 часа /или след приключване на учебните или извънкласните занимания/ до събота в 10,00 часа с преспиване, както и 5 /пет/ дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката и личния режим на бащата. Посочено е, че искане от страна на ищцата за режим на лични контакти, с такъв интензитет няма нито в исковата молба, нито впоследствие по време на разглеждане делото пред първата инстанция, като по делото няма поискано и съответно допуснато от съда изменение на иска.

Изложени са доводи, че не са събрани и доказателства, в това число и становище на социалните служби, които да обосноват интерес на детето и в защита на който интерес, е предоставянето на този по-разширен от поискания режим на лични контакти. Ето защо се сочи, че с оглед разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, когато съдът се е произнесъл по нещо различно или в повече от поисканото, то тогава съдебният акт е недопустим и като такъв следва да бъде отменен от въззивния съд, само на това основание.

В случай, че се приеме за допустим атакувания съдебен акт, на второ място във въззивната жалба се излагат доводи относно неправилността на обжалваното решение. На първо място е изложено, че безспорно е установено, че след раздялата с майката на детето, бащата на малолетната М. живее и е продължава да живее с неговата майка - ищцата по делото С. М., като ищцата вижда внучката си, всеки път, когато бащата взема детето за режим на лични контакти. Сочи се социален доклад на ДСП Красно село, изготвен на 18.01.2022г., постъпил по делото на 19.01.2022г., е отразено, че детето поддържа контакт с баба си, в дните, когато е при баща си, като според малолетното дете, бабата готви, разказва и приказки и си играе на топка с нея.

Твърди се, че по делото е останало недоказано, че ищцата е искала да се среща с внучката си, и тези срещи са и били отказани. Твърди се, че свидетелските показания на св. Р.Р., които първоинстанционния съд е кредитирал, не сочат, че ищцата е правила опити да се среща с внучката си и срещите и тези срещи са и били отказани. Напротив, от тях се установявало, че бабата е ходила до адреса, да вземе детето, в дните, в които е режимът на 4 контакти на бащата и именно поради това, че бащата не е бил там, е било отказано да се предаде детето на ищцата. Излагат се и доводи срещу изводите на съда, че по делото е доказано, че ищцата е годна да се грижи за внучката си и да полага самостоятелни грижи за детето, като се твърди, че доказателства в тази насока не са събрани. Излага се, че твърденията на св. Радев, че ищцата, след като се е пенсионирала за определен период е полагала грижи за малки деца, са неотносими към казуса, тъй като този период е далеч назад във времето. Излага се, че по делото не са събрани никакви доказателства за здравословното състояние на ищцата. Отделно от това се твърди, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, че ищцата е запозната със здравословното състояние на внучката си, нито с режима и на хранене, необходимата козметика и грижи, които следва да се полагат за детето, предвид наличието на задълбочаващ се атопичен дерматит и необходимоспа да се изключат определени храни и алергени както от храната му, така и от ежедневието на детето, с цел да се овладеят алергичните реакции, които се учестяват и задълбочават. Сочи се, че отразените данни в социален доклад на ДСП Красно село, изготвен на 13.01.2022г., представен по делото на 14.01.2022г., че са налице подходящи условия за престоя на детето при бабата, както и че същата е запозната със заболяването на детето, с ограниченията в храненето му, както и каква козметика следва да използва детето, са бланкетни и не кореспондират с другите събрани по делото доказателства, като се дава пример с това, че детето лично е споделило, че в дома на баба си спи в „кошарка“, а не в легло, както и че в дома на бабата се пуши в кухнята и явно бабата не се противопоставя на това, въпреки медицинското си образование. Ето защо се твърди, че при постановяване на решението, първоинстанционния съд, не се е съобразил с интереса на детето, което е следвало да бъде водещото. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение като недопустимо, предвид произнасянето извън петитума от страна на първоинстанционния съд, алтернативно да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.