Решение № 67 от 17.02.2026, Районен съд - Русе

Съд: Районен съд - Русе
Дело: Административно наказателно дело 1880/2025
Вид: Решение № 67
Подписан: 17.02.2026
В сила: 07.03.2026
Състав: Биляна Силвионова Кисева

Цитирани разпоредби

чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 59, ал.2, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 63, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.179, ал.5 · Закон за движението по пътищата
чл. 182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
чл. 189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Русе, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520201880 по описа за 2025 година Делото е образувано е по повод постъпила жалба от В. В. М. от гр.Русе, срещу ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 11522997 издадено от ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4 във вр. чл.

182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 100,00 лв. (51.13 евро) за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че на собственика на автомобила – М.Й. М.а е бил издаден ЕФ Серия К № 5690045 и тя е подала декларация по чл.179, ал.5 от ЗДвП, с доказателства, че автомобила бил предоставен за управление на В.

В. М. от гр.Русе. Този ЕФ издаден на М. М.а бил анулиран и бил издаден обжалвания ЕФ Серия К № 11522997 на жпод.М. и му бил връчен на 02.12.2025г. Навежда доводи за изтекъл давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН. Електронният фиш бил връчен на нарушителя повече от три години от издаването му. Предвид на това счита ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и 1 поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна - ОДМВР-Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал.2, изр.2 от ЗАНН вр. чл. 189, ал.8 от ЗДвП, и е насочена срещу подлежащ на обжалване административно-наказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Посредством запис от автоматизирано техническо средство с № 120сcd0 било установено, че на 22.03.2022г., в 09:31 часа., в гр.Русе, бул.

„Христо Ботев“ срещу магазин Жираф, посока бул. „Васил Левски“, в населено място при ограничение от 50 км/ч., се движел лек автомобил "Тойота Корола"2.0 Д 4Д с ДК № Р 8329 ВК със скорост от 71км./ч., с отчетен толеранс от 3 км/ч., т.е. било отчетено превишаване на скоростта с 21 км./ч.

Нарушението било установено чрез автоматизирано техническо средство с № 120сcd0, която е вписана в Регистъра на "одобрен тип" средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027г.

Въз основа на този видеоматериал, неизвестно лице от ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция Русе издало Електронен фиш (ЕФ) Серия К №5690045, който бил връчена на М.Й. М.а, в установения законов 1ч4-дневен срок последната подала декларация по чл.179, ал.5 от ЗДвП, с доказателства, че автомобила бил предоставен за управление на В. В. М. от гр.Русе. След което административното производство спрямо М.Й. М.а, било прекратено и е образувано административно-наказателно производство спрямо В. В. М. от гр.Русе, като е издаден обжалвания Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 11522997 на дата 06.11.2025г., който бил връчен на жалбоподателя на 02.12.2025г.

По делото е представен Протокол за използване на АТСС, рег. № 1085р-2050/29.03.2022г., от който е видно, че автоматизирано техническо 2 средство ARH CAM S, с № 120сcd0 е използвана на 22.03.2022г. с начало на работа 13:10 часа и край в 14:15 часа.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

В Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се приема, че "разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК". Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.

3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва изрично да се посочи, че е упоменато, че "приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението", тоест тълкувателното решение визира целият институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове.

Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК (така и Решение № 1166/23.11.2023 г. по к. а. н. д. № 1571/2023 г. на Административен съд – Бургас).

Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката, е, че преследвателната погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира, с влязъл в сила акт, наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, 3 ал.

3 от

НК и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна.Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал.

3 от НК. Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието "имуществена санкция" съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла както към момента на връчване на електронния фиш – 02.12.2025г., така и към момента на издава на Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 11522997 и образуване на администраивнонаказателното производство спрямо жпод.М. – 06.11.2025г.

Обикновената давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на 23.03.2025 г.

При тези обстоятелства, изтеклата към 23.03.2025 г. тригодишна давност за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде образувано административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

При изтекла обикновена давност за преследване, срокът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 от НК /четири години и половина/ е неприложим.

Съгласно задължителните указания на ППВС № 10/28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административнонаказателния процес.

Следва да се посочи и че целта на института на давността в административнонаказателното производство не съставлява просто една 4 формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с определена цел. В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се явява загубило своя социален и правен смисъл, доколкото не може да изпълни основната си цел, а именно - да поправи и превъзпита нарушителя.

Предвид изложеното и съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, констатираното изтичане на срока на обикновената давност за преследване се явява безусловна пречка за образуване на административнонаказателния процес, поради което единствена законосъобразна последица е отмяна на обжалвания електронен фиш и прекратяване на административнонаказателното производство.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМ ЕН Я ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 11522997 издадено от ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4 във вр. чл.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство поради изтекла давност за административнонаказателно преследване.

Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.