Решение № 13479 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13479 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря М. Й. Я. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110118096 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. Д. –Д.а срещу Я. Р. Д..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към датата на депозиране на ИМ страните са в бракоразводен процес като по време на брака между тях са сключени 4 неформални договора за заем, по които са предоставени следните парични вземания: сумата от 7000 лева – по сключен договор за заем от 14.11.2018 г.; сумата от 5000 лева – по сключен договор за заем от 04.03.2020 г.; сумата от 3760 лева – по сключен договор за заем от 01.04.2020 г.; сумата от 8000 лева – по сключен договор за заем от 22.04.2020 г. Паричните средства били необходими на ответника за започване на бизнес, за което същият учредил „Т. Я.“ ЕООД, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала и упражнявал търговска дейност – стопанисвал магазин за хранителни стоки. Ищецът твърди, че между нея и ответника било уговорено, че падежът на задължението за връщане на предоставените в заем суми е 31.12.2020 г. В исковата молба се излагат съображения, че по негово настояване – за счетоводни и данъчни цели, ищцата вписвала като основание за извършените преводи – „дарение“, но твърди, че в случая не са сключени договори за дарение, а са сключени устни договори за безлихвен заем между съпрузи, с изрична уговорка сумите да бъдат върнати на ищцата до 31.12.2020 г. В тази връзка поддържа, че в действителност посоченото основание на процесните банкови преводи – дарение, не отговаря на действителните уговорки между страните, които касаят договори за заем. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да й заплати следните суми: сумата от 7000 лева – главница по сключен договор за заем от 14.11.2018 г.; сумата от 2 351,77 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено 1 за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 5 000 лева – главница по сключен договор за заем от 04.03.2020 г.; сумата от 1 679,84 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 3760 лева – главница по сключен договор за заем от 01.04.2020г.; сумата от 1 263,24 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 8 000 лева – главница по сключен договор за заем от 22.04.2020г., сумата от 2 687,74 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху посочените суми за главница, считано от 29.03.2024 г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявените искове като неоснователни като в тази връзка са изложени следните възражения: процесните вземания са предоставени от ищцата в полза на ответника въз основа на сключени неформални договори за дарение, а не договори за заем за задоволяване на нуждите на семейството, изразяващи се в извършването на основен ремонт на семейното жилище на страните в периода от 12.03.2015г. до началото на м. юни 2015г., а именно: заплатени труд и материали, закупуване и монтаж на обзавеждане, уреди и други. С оглед изложените съображения намира предявените искове за неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 27893/09.07.2024 г., допълнен и изменен с протоколно определение от 01.11.2024 г., съдът разпределил доказателствена тежест и е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото: обстоятелството, че страните по делото са съпрузи като същите са сключили граждански брак на 04.10.2014 г.; както и че ищецът е превел по банков път в полза на ответника следните суми: сумата от 7000 лева на г.; сумата от 5000 лева на 04.03.2020 г.; сумата от 3760 лева на 01.04.2020 г.; сумата от 8000 лева на 22.04.2020 г.

Предаването на процесните суми не е спорно, като същото се установява и от представените по делото банкови документи. Спорно между страните е основанието, въз основа на което сумите са предадени на ответника - ищцата твърди, че каузата е безлихвен заем с настъпил падеж за връщане на заетите суми на 31.12.2020 г., а ответникът – дарение, съобразно посоченото в платежните документи. Ищцата твърди, че посоченото основание в банковите документи е привидно и прикрива действителната воля на страните, които са целели сключване на договори за заем.

В представените по делото банкови документи, изрично е обективирана волята на ищцата, която е посочила, като основание за преводите на сумите – дарение. Еднопосочно се приема в практиката на съдилищата, че разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума, но не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за 2 обвързаност от неговите съществени елементи (така Решение № 119 от 01.07.2016 г. по гр.д. № 6182/2015 г. на ВКС, IV г.о.). Настоящият случай е именно такъв, поради което съдът приема, че въз основа на писмените доказателства приети по делото, се установяват сключени неформални 4 бр. договори за дарение за сумите, цитирани в съответните банкови извлечения.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на относителна симулация, а именно, че в отношенията между страните е налице дисимулирана сделка – договор за заем, която прикрива явната сделка – дарение, и съответно прилагане на прикритата сделка, като ответникът да бъде осъден на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да върне на ищцата заетите суми както и обезщетение за забава върху всяка от тях. В този смисъл съдът е разпределил и тежестта на доказване в процеса – ищцата да представи обратно писмо (пълен обратен документ, разкриващ действителните й отношения с ответника) или т.нар. "начало на писмено доказателство", което прави вероятно твърдението за привидност на договора, в който случай пълното доказване на симулацията може да бъде установено и със свидетелски показания.

Не се оспорва по делото, че изявленията на ищцата за каузата на банковите преводи, обективирани в представените документи са осъществени от външна страна, но се твърди, че същите не отразяват действителната й воля и намерения. По същество твърдението за привидност на договорите за дарение (съобразно основанието посочено в преводните документи), представлява опровергаване на съдържанието на изходящ от ищцата частен документ по смисъла на чл. 164, ал.1, т.6 ГПК. Целта на цитираната разпоредба е да не се допуска лицето, направило от външна страна определено изявление, да опровергава съдържанието му със свидетели, тъй като гласните доказателства са свързани с по-малка сигурност на установяването, а освен това страната, направила симулативно изявление, е разполагала с възможността да се снабди с нарочен обратен документ, разкриващ симулацията, за да гарантира интереса си при евентуална необходимост от разкриването на симулацията.

В случая, ищцата не сочи наличие на пълен обратен документ (обратно писмо), а по делото не е представено и т.нар. начало на писмено доказателство, което да прави допустимо събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели - изходящ от другата страна документ или такъв удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Такива не представляват представената по делото е-мейл кореспонденция между адвокатите на страните, както и приложеното неподписано предложение за споразумение по чл. 51 СК. Константна е практиката на ВКС, съгласно която се прилага общото правило, че писмените доказателства се обсъждат във връзка едни с други, но ако нито един от документите не отговаря на изискването да материализира съдържателно изявление, свързано с привидността на съгласието и изходящо от страната, на която симулацията се противопоставя, извод за вероятност по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК не може да бъде изграден и правилото за недопустимост на свидетелски показания, следва да намери приложение.

За да се приеме, че дарението е относително симулативно и прикрива заемно правоотношение, е необходимо да се проведе пълно доказване на 3 прикритата сделка, въз основа на непълния обратен документ и останалите допустими доказателствени средства по чл. 165, ал. 2 ГПК, което в случая не е направено от ищцата.

Изцяло неотносимо към предмета на делото е обстоятелството, какъв е бил мотивът на ищцата да надари съпруга си (към онзи момент) с процесните суми – дали същият е продиктуван от съпружеска обич и привързаност, или с цел да го подпомогне при стартиране на бизнес проект, или за ремонт и обзавеждане на семейното жилище и т.н. както и какъв е произходът на средствата – банков кредит, лични спестявания и пр., доколкото в случая необходимо и достатъчно е дарственото намерение (donandi causa), но не и мотивът (същият би бил предмет на изследване в различно производство, като напр. отмяна на дарение при предявен иск в някоя от хипотезите по чл. 227 ЗЗД). Неотносими са и твърденията на ответника за начина по който са разходени средствата, както и представените договори за заем сключени с трети неучастващи по делото лица.

По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква единствено за ответника. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 5 800 лв. - адв. възнаграждение, заплатено изцяло и в брой, съобразно представени ДПЗС от 11.06.2024 г. и от 13.01.2025 г. Насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съдът като съобрази цената на предявените искове, правната и фактическа сложност на делото и извършената адвокатска работа по делото, което е приключило след разглеждане в проведени две открити съдебни заседания, намира, че справедливият размер на адв. възнаграждение на ответника възлиза на сумата от 3200 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ищцата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Д. –Д.а, ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Я. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Р.“, ул. „Б. Д.“ № **, искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на относителна симулация и присъждане на осн. чл. 240, ал.

1 ЗЗД на сумата от 7000 лева – главница, предоставена на 14.11.2018 г.; сумата от 2 351,77 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 5 000 лева – главница предоставена на 04.03.2020 г.; сумата от 1 679,84 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 3760 лева – главница, предоставена на 01.04.2020г.; сумата от 1 263,24 лв. обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 8 000 лева – главница, предоставена на 22.04.2020г. и сумата от 2 687,74 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за 4 периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Д. Д. –Д.а, ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на Я. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Р.“, ул. „Б. Д.“ № ** сумата от 3200 лева (три хиляди и двеста лева) – разноски за производството.