Определение № 22699 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22699 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511601 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 25016348/05.07.2024 г., дата пощ. кл. 02.07.2024 г. от Г. Л. Х. срещу Разпореждане от 30.04.2024 г. по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС, 92 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на Н.И.С. за сумата от 1 200 лв. – разноски в нейна полза, съгласно определение № 1449/27.03.2024 г. по к.д. № 3307/2023 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО.

Жалбоподателят излага съображения, че изпълнителният лист е издаден срещу него неправилно, понеже не е законно обоснован. Сочи, че решението в частта относно разноските има характер на определение и може да бъде изпълнявано само след влизането му в сила. В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК Н.И.С. е депозирала отговор на частната жалба, като счита същата за неоснователна.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема следното.

Гр. д. № 267/2017 г. по описа на СРС, 92 състав е образувано по искова молба по чл. 49 СК от Н.И.С. срещу Г. Л. Х.. С решение от 08.02.2018 г. по делото бракът между страните е прекратен като непоправимо разстроен по вина на съпруга. С решението е предоставено упражняването на родителските права на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Решението е влязло в сила в частта относно прекратяването на брака с развод и родителските права, както и издръжката, като необжалвано на 28.02.2018 г. В частта относно вината е подадена въззивна жалба от ответника и по образуваното в.гр.д. № 5975/2018 г. по описа на СГС с решение от 25.04.2019 г. първоинстационното решение е потвърдено в обжалваната част.

Така бракоразводното решение е влязло в сила в частта относно прекратяване на брака с развод и родителските права и издръжката на 28.02.2018 г., а в частта относно вината – на 25.04.2019 г.

1

С молба от 12.08.2021 г. Г. Л. Х. е поискал от СРС тълкуване на решението по въпросите: възможно ли е майката да взима отпуск за по-дълго време и така за бащата да останат 30 дни през лятото за бащата; може ли при болест децата да се предават на трето лице; липсата на изрично записано в диспозитива задължение относно телефонни контакти значи ли, че те са забранени, както и други. С определение № 20033322/02.05.2022 г. по гр. д. № 267/2017 г. по описа на СРС молбата е оставена без уважение.

Този акт е обжалван от Г. Л. Х. и с решение № 3139/09.11.2022 г. по в.гр.д. № 6644/2022 г. по описа на СГС определение № 20033322е потвърдено. Решението на СГС е обжалвано и с определение № 1449/27.03.2024 г. по к.д. № 3307/2023 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО не е допуснато до касационно обжалване.

Определение № 1449/27.03.2024 г. по к.д. № 3307/2023 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО е влязъл в сила краен акт. С него в полза на Н.И.С. са присъдени 1 200 лв. разноски. С обжалваното разпореждане от 30.04.2024 г. по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС, 92 състав е разпоредено издаване на ИЛ в полза на Н.И.С. за сумата от 1 200 лв. – разноски. .

Жалбата е постъпила в срок видно от ПДИ. Частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Жалбата е неоснователна. В производството по издаване на изпълнителен лист, уредено в чл. 405- 407 ГПК, съдът на първо място прави проверка дали съществува право на принудително изпълнение. На основание чл. 404, т. 1 ГПК влязлото в сила определение е едно от изпълнителните основания, които подлежат на принудително изпълнение.

След направената проверка за редовност на изпълнителното основание от външна страна, съдът пристъпва към проверка дали то със своето съдържание удостоверява годно за принудително изпълнение притезание. На следващо място съдът следва да провери активната и пасивната легитимации на правото на принудително изпълнение.

Въззивният съд намира доводите на жалбоподателя за неоснователни. В случая е издаден ИЛ по влязъл в сила акт, съставляващ изпълнителното основание редовно от външна страна и удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 25016348/05.07.2024 г., дата пощ. кл. 02.07.2024 г., от Г. Л. Х. срещу Разпореждане от 30.04.2024 г. по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС, 92 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3