Определение № 199 от 05.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Стара Загора, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500068 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „К.И.” АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителен директор М.Г.А., чрез адв. С. М. против разпореждане № 3238 от 30.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1640/2025г., по описа на 4. състав, Районен съд-Чирпан, в частта за разноските, представляващи заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че в обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло претенцията за разноски, без да изложи каквито и да било мотиви относно причините за това. Излага, че съгласно чл.78 ал.1 ГПК, длъжникът следва да заплати направените от заявителя разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. С подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника срещу Г. В. Г., от тяхна страна е представен сключен Договор за правна помощ и съдействие между заявителя по делото - изп. директор М.А. на „К.И.” АД и пълномощника адв. Р.Д., който изразява постигнатата договореност между страните във връзка с предоставяне и заплащане на правни услуги. С договора изпълнителят се задължава да заведе заповедно производство по реда на чл.410 ГПК пред Софийски районен съд срещу посочения длъжник, а от своя страна възложителят М.А., в качеството си на изпълнителен директор на „К.И.” АД, заплаща възнаграждение за предоставената услуга в размер на 1000.00 лева, като изрично е посочено, че подписаният договор служи за разписка за получената сума. Предоставено е и доказателство за платена държавна такса. В тази връзка не ставало ясно защо 1 съдът отхвърля изцяло претендираните от тях разноски. С оглед на това моли съда да отмени Разпореждане №3238 от 30.12.2025 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение №3238/30.12.2025г по ч.гр.д. 1640/2025г, по описа на 4 с-в, Районен съд-Чирпан, в частта, в която се отхвърлят всички претендирани от тях разноски и да присъди такива съобразно уважената част от претендираните със Заявлението суми.

Окръжен съд - Стара Загора, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Според разрешението, дадено с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в случай, че заповедният съд се е произнесъл по релевирано искане за разноски погрешно - т.е. несъобразено с правилата на чл.

78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересoваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Следователно в този случай разпоредбата на чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските не намира приложение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В РС-Чирпан е постъпило заявление, вх. № 7732 от 10.12.2025 година, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „К.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, срещу длъжника Г.

В. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ***.

Претендира се парично вземане в общ размер на 735.94 лв., от които 550 лв. главница ведно със законната лихва от 09.12.2025 година, договорна лихва в размер на 180.00 лв., начислена за периода от 20.08.2025 година до 10.12.2025 година; законна лихва в размер на 5.94 лв. за периода от 21.08.2025 година до 10.12.2025 година. Заявителят претендира и разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 21.25 лв. Вземането произтича от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013750 от 20.06.2025 година, сключен между „К.И.“ АД, ЕИК *** и Г. В. Г.. Към заявлението са приложени: Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2025 година, Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013750 от 20.06.2025 година, Общи условия на „К.И.“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, адвокатско пълномощно.

Чирпанският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1286/30.12.2025г. с което е разпоредил длъжникът Г. В. Г. да заплати на кредитора „К.И.” АД сумата от 550 лв. представляваща главница.

По горното заявление Чирпанският районен съд е постановил и 2

Разпореждане №3238 от 30.12.2025г., с което е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 7732 от 10.12.2025 година, в полза на „К.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, срещу длъжника Г. В. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., *** В ЧАСТТА на претендираното парично вземане за договорна лихва в размер на 180.00 лв., начислена за периода от 20.08.2025 година до 10.12.2025 година; законна лихва в размер на 5.94 лв. за периода от 21.08.2025 година до 10.12.2025 година, законна лихва върху главницата от 550 лв., считано от 09.12.2025 година, както за претендираните разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение и ДТ в размер та 21.25 лв. Това разпореждане се обжалва само в частта, в която е отхвърлена изцяло претенцията за разноски, без да изложи каквито и да било мотиви относно причините за това, според частния жалбоподател.

Видно от подробно изложените мотиви ЧРС е приел, че макар че Заявителят не претендира конкретни суми за неустойка в подаденото до съда заявление, но съдът служебно дължи произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи по аргумент от чл. 7, ал. 3 ГПК, чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, без значение дали тази сума се претендира от заявителя-кредитор, тъй като при установяване наличието на такива клаузи на основание чл. 23 ЗПК вр. чл.

22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита, в това число и за разноски, поради което е приел, че следва да отхвърли частично подаденото заявление.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни посочените по-горе изводи на първоинстанционния съд досежно направените разноски в заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която намира съответно приложение и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следователно предпоставките за присъждане на разноски в производството по чл. 410 и сл. ГПК са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски.

В случая предявеното с процесното заявление вземане за главница, е изцяло уважено, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заявителя е възникнало вземане за сторените в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

С подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника срещу Г. В. Г., заявителя е представил сключен Договор за правна помощ и съдействие между заявителя по делото - изп. директор М.А. на „К.И.” АД и пълномощника адв. Р.Д., който изразява постигнатата 3 договореност между страните във връзка с предоставяне и заплащане на правни услуги. С договора изпълнителят се задължава да заведе заповедно производство по реда на чл.410 ГПК пред Софийски районен съд срещу посочения длъжник, а от своя страна възложителят М.А., в качеството си на изпълнителен директор на „К.И.” АД, заплаща възнаграждение за предоставената услуга в размер на 1000.00 лева, като изрично е посочено, че подписаният договор служи за разписка за получената сума. Предоставено е и доказателство за платена държавна такса /21,25 лева - държавна такса и 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение/, като същият е представил писмени доказателства за реалното им извършване.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 768,59 лв. или 392,97 евро, от които 21.25 лв. или 10,86 евро ДТ и 747,34лв. или 382,11 евро -заплатено адвокатско възнаграждение, разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от искането.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В допълнение въззивният съд намира, че следва да посочи, че неправилно първоинстанционния съд се е позовал на разпоредбата чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразно, която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита, в това число и за разноски, когато съда установи наличието на нищожна клауза поради противоречие с добрите нрави и неравноправна клауза в Договора, от който произтича вземането на Заявителя, за да отхвърли искането за разноски.

Действително съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В § 1 от ДР на ЗПК е посочено, че по смисъла на този закон: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

4

С оглед на това въззивният съд намира, че разноските, направени от страната в заповедното производство не попадат в т.нар. разходи по кредита, посочени по-горе, поради което следва да бъдат присъдени на заявителя.

Доколкото в настоящия случай заявлението е частично уважено, то и направените от заявителя разноски следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от направените претенции с процесното заявление.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че частната жалба е основателна, поради което следва да бъде отменено обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлено искането за заплащане на направените разноски в заповедното производство, като вместо това се разпореди длъжникът да заплати на заявителя направените разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от искането, както следва: общо в размер на 768,59 лв. или 392,97 евро, от които 21.25 лв. или 10,86 евро ДТ и 747,34лв. или 382,11 евро -заплатено адвокатско възнаграждение.

Относно разноските в настоящото производство:

Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт:

На основание чл.274 ал. 4 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване, т.к. съдебният акт, чието изменение в частта за разноските се претендира, не попада в обхвата на касационния контрол с оглед цената на предявените искове.