Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 27.07.2026, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
Гражданско дело 880/2024
Вид
Решение № 141
Подписан
27.07.2026
В сила
09.09.2026
Състав
ДЕНИЦА АНГЕЛОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Берковица, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100880 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. В. К., с която е предявен против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 2 КЗ и чл.

86 ЗЗД – осъдителен иск за заплащане на сумата 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес при настъпило ПТП на 27.05.2024 г. в гр. С.по вина на водач на товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № ....., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2024 г. – датата, на която е сезиран ответника за образуване на застрахователната щета до окончателното й изплащане.

Ищцата Д. В. К. твърди в исковата си молба, че на 27.05.2024 г. около 15:20 часа в гр. С., по ул. Ж. с посока на движение бул. ..... към бул. .... ищцата управлявала лек автомобил с марка „С.“, модел „Ф.“, с рег. № ...., в колата пътувала и нейната дъщеря М. М. К., която към онзи момент била на един месец и 24 дни, като настъпило ПТП, при следния механизъм: водача на товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № ..... - М. П. М., движещ се в дясната пътна лента в същата посока на движение, предприел маневра за 1 навлизане в нейната пътна лента без да сигнализира със светлинен сигнал в нарушение на правилата за движение по пътищата и ударил, управлявания от ищцата автомобил, при което дъщеря й излетяла през прозореца на лекия автомобил и тялото й паднало върху платното за движение.

Твърди, че отговорността за реализираното ПТП е на водача на товарен автомобил с марка „М.с“, модел „С.“ с рег. № .... - лицето М. П. М..

Поддържа, че към датата на ПТП-то за МПС - товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № .... е имало валидно склочена при ответното дружество - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, покриваща отговорността на собствениците и водачите във връзка с притежаването и/или използването на лекия автомобил.

Твърди, че в резултат на реализираното ПТП са й причинени следните травматични увреждания – контузия на гръдния кош и посттравматично стресово разстройство. Последвало е болнично лечение, след което е изписана за домашно лечение. Преживяното събитие се е отразило негативно и на нейното емоционално и психично състояние.

Оценява претърпените от нея неимуществени вреди на 5 000 лева, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от претърпяното ПТП.

Заявява, че с молба вх. № 5401/05.06.2024 г. е сезирала ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но до момента такова не й е изплатено.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да й заплати:

5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.06.2024 г. – датата, на която е сезиран ответника за образуване на застрахователната щета до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Ответната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва 2 иска по основание и размер – оспорва механизма на твърдяното ПТП и че единствено виновен е водачът М. П. М.; прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Д. В. К., като поддържа, че е управлявала лекия автомобил без да си постави обезопасителен предпазен колан, като оспорва размера на иска и твърди, че обезщетението следва да бъде намалено с 50 %; навежда доводи, че ищцата не е провела правилно предписаното й лечение; оспорва претърпяването и обема на твърдените увреждания; респективно оспорва изцяло и претенцията за законна лихва, като в тази връзка твърди, че ищцата не е предоставила банкова сметка.

Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество относно товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № ....., към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищецът Д. В. К. носи доказателствената тежест да докаже изложените в исковата молба факти: по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 2 КЗ :

-настъпване на застрахователното събитие – твърдяното ПТП и да установи елементите от фактическия състав на деликта – виновно противоправно поведение от страна на водача на товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № ...., настъпилото увреждане и претърпените неимуществени вреди, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП и размера на претърпените вреди.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и не подлежи на доказване от ищцата, като в тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност. по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на главницата – ищцата следва да докаже, че главното парично задължение е възникнало и че е настъпила неговата изискуемост.

С доклада по делото, обективиран в определение № 138/04.04.2025 г., 3 съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД за товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № ...., към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 27.05.2024 г. /който факт се потвърждава и от приложената на л. 11 справка от информационната система на Гаранционен фонд/.

Съгласно чл. 432, ал. 1 ГПК КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Разпоредбата на чл. 380 КЗ изисква лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

На 05.06.2024 г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция пред ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД за изплащане на сумата от 50 000 лева /л. 7 от делото/ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото на 27.05.2024 г. ПТП, по която е образувана щета № .....г. /видно от Писмо на л. 9/.

Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Тоест срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ за окончателното произнасяне по претенцията е изтекъл на 05.09.2024 г.

След изтичане на срока за произнасяне по претенцията с Писмо изх.

9776/14.10.2024 г. /л. 9/ ответникът е уведомил процесуалния представител на ищцата, че не е налице основание да уважи предявената пред него извънсъдебна претенция.

4

Предвид което за ищцата е възникнало правото да предяви претенцията си по съдебен ред при условията на чл. 498, ал. 3 КЗ и като такава е допустима.

От Писмо вх. № 881/26.03.25 г. на Софийска районна прокуратура /л. 53/ и приложеното към него уведомително писмо до Софийска районна прокуратура /л. 52/ е видно, че на 27.05.2024 г. е образувано ДП № .... г. по описа на СРПТ СДВР, пр.пр. № .... г., за това че на 27.05.2024 г. около 15:15 часа в гр. С., при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № .... /с водач лицето М. П. М./ нарушил правилата за движение и реализирал ПТП с движещия се от лявата му страна лек автомобил с марка „С.“, модел „Ф.“, с рег. № .... и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пасажера в лек автомобил с марка „С.“ - М.М.К., изразяваща се в травматичен субдурален хематом – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Пострадал от престъплението, за което е образувано досъдебното производство обаче не е ищцата, а друго лице, което не е страна в настоящото производство, поради което не може да се изведе тъждество между твърдяното в исковата молба противоправно деяние извършено по отношение на нея, което да носи белезите на престъпление, и деянието, за което е образувано досъдебното производство - ДП № .... г. по описа на СРПТ СДВР, пр.пр. № .... г.

Непредставянето на присъда обаче срещу застрахования при ответника водач на товарен автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег. № ...., която да има задължителна сила за гражданския съд по смисъла на чл. 300 ГПК, не обуславя неоснователност на претенцията на ищцата и не е пречка елементите на деликта да бъдат установени в настоящото производство пред гражданския съд, в какъвто смисъл е наведеното в писмената защита на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД възражение.

За настъпилото ПТП е бил съставен Констативен протокол за пострадали лица №... г. на СДВР отдел „Пътна полиция“ /приложен на л. 4 от делото/, неоспорен от страните, от който се установява, че на 27.05.2024 г. около 15:20 часа в гр. С. на ул. Ж. срещу № 21, М. П. М. /участник 1/, като водач на товарен автомобил марка „М.“, модел „С.“ с рег. № .... се е движел по ул. Ж. с посока от бул. Ц.Б.I към бул. О.К. срещу № 21, при което реализира 5

ПТП с попътно движещия се лек автомобил с марка „С.“, модел „Ф.“, с рег.

№ ....., управляван от Д. В. К. /участник 2/, който вследствие на удара се отклонява и удря бордюр, пътен знак и предпазна ограда в средата на пътя, като пострадали от ПТП са водача на лекия автомобил Д. В. К. и пътничката в същия – М.М.К., която видно от отразеното ЕГН към онзи момент е била бебе, родено на .....г.

Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК /така Решение № 227 от 12.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 769/2012 г. на I т.о., Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о./. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ, доколкото в случая същият е съставен след посещение на място от съставилото го лице, което изрично е отразено в протокола.

Като доказателства по делото са приобщени без да са оспорени от страните Протокол за оглед на местопроизшествието от 27.05.2024 г. /л.79-84/, скица на местопроизшествието /л. 85-87/ и албум за оглед /л. 88-95/, както и флашка на л. 146, съдържаща 50 файла, представляващи цветни снимки на местопроизшествието.

Изготвени са автотехнически експертизи – първоначална от вещото лице Е. К. /л. 103-109/, оспорена от процесуалния представител на ищцата и допълнителна от вещото лице И. Т. /л. 299-315/, която не е оспорена от страните.

И според двете вещи лица причина за ПТП-то е движението с несъобразена скорост на товарния автомобил с марка „М.“, модел „С.“ с рег.

№ .... /с водач лицето М. П. М./.

Съдът не дава вяра на заключението на вещото лице К. в частта, в която според него ищцата също била допринесла за настъпване на ПТП-то, поради неспазване на разпоредбите на чл. 137а-чл. 137д от ЗДвП за превоз на деца на МПС и вероятно отклонено внимание на майката в лекия автомобил, тъй като това заключение не почива на установени по делото с категоричност факти, а на предположения на вещото лице, които според настоящия състав не се 6 подкрепят от събраните по делото доказателства.