Определение № 191 от 11.03.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. София, 10.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600181 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград, срещу определение постановено в открито съдебно заседание по протокол № 59 от 24.01.2022 г. на съдията- докладчик по НОХД № 922/2021 г., по описа на ОС-Благоевград, с което на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният акт, като се предлага неговата отмяна. Прокурорът излага съображения за пълнота и законосъобразност на внесения за разглеждане в ОС - Благоевград обвинителен акт срещу обвиняемия С.И. – изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Твърдението на прокурора е, че посочването в обвинението и на двете форми „избегнал установяване и плащане на данъчни задължения“ не би могло да затрудни обвиняемия в преценката да разбере обвинението, тъй като престъпната му деятелност била прецизно описана с всички реализирани от него елементи от обективната и субективна страна на състава на престъплението. Двете форми са логично свързани, като избегнатото установяване на данъчни задължения предполага и избягване тяхното плащане. В тази връзка прокурорът застъпва тезата за недопустимост на употребата на алтернативния съюз „или“, тъй като в този случай безспорно обвиняемото лице ще е затруднено да разбере, в какво точно е обвинено – сочи съдебна практика, приемаща едновременното наличие и на двете форми Р. № 92/13.07.2021 г. на ВКС по н.д. № 291/2021 г., II н.о.; О. № 889/05.08.2021 1 г., постановено по в.н.ч.д. № 855/2021 г. по описа на САС.

Изложените в протестираното определение мотиви, за неприложението на чл.26, ал.1 от НК, прокурорът също намира за неоснователни и твърди, че институтът на продължаваното престъпление е приложен правилно. Според прокурора, независимо от големия период от време, в който е извършвана престъпната дейност, най- вече по първото престъпление, включените в продължаваните престъпления деяния реализират поотделно състав на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, както е посочено в обвинителния акт. И при двете продължавани престъпления не били налице прекъсвания между отделните деяния, с продължителност повече от една година. Цитирайки ТР № 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК, сочи, че периодът около една година се приема за непродължителен такъв, при наличие и на останалите законови изисквания, а именно не е прекъсната връзката между деянията от общата продължавана престъпна дейност и всяко от тях се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Деянията, касаещи дължим данък по ЗКПО, според прокурора, с оглед данъчния период, е обективно обусловено същите да са отдалечени помежду си от едногодишен период от време.

Противно на изложеното в определението, прокурорът твърди детайлно описание на поведението на подсъдимия, конкретната му престъпна дейност -по уговаряне и сключване на сделките, уговорената реална цена и посочената стойност на продажбата във фактурите, предоставянето на документите за осчетоводяване от свидетеля А..

В заключение, прокурорът застъпва тезата, че констатираните в атакуваното определение съществени нарушения на процесуалните правила не са били съзрени от първоинстанционния съд, постановил присъда, нито от проверяващата въззивна инстанция.

Счита, че по своето съдържание, изготвения от Окръжна прокуратура гр. Благоевград обвинителен акт отговаря на законовите изисквания по чл.246 от НПК, поради което и не са налични сочените от съда съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

След депозиране на протеста е изпълнена процедурата по чл.342, ал.2 от НПК. В законоустановения в тази правна норма срок, е постъпило възражение от защитника на подсъдимия С. К. И..

Сочи се, че с протестираното определение, съдът правилно и законосъобразно е разчел основанията, с които ВКС, в Решение № 188/33 от 10.08.2021 г. по н.д. № 937/2020 г. е отменил въззивно решение на САС, постановено по ВНОХД № 275/2020, с което осъдителната присъда на С.И. е потвърдена. От своя страна с решение № 382/03.12.2021 г. по ВНОХД № 907/2021 г., САС е отменил изцяло първоинстанционната присъда, постановена по ВНОХД № 592/2017 на ОС-Благоевград, като е посочил множеството допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия по смисъла на чл.249, ал.4 т.1 от НПК. С протестираното определение, ОС – Благоевград, съобразил и двете решения - на въззивната и на касационната инстанция, 2 солидаризирайки се с изводите, че допуснатите от Благоевградския окръжен съд съществени процесуални нарушения при разглеждане на НОХД № 592/2017 г., били производни от незаконосъобразната дейност на прокурора, допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия И..

Защитникът сочи като неоснователни изложените в частния протест доводи относно липсата на нарушения при съставяне на обвинителния акт, посочени в определението като: посочването едновременно на двете изпълнителни деяния - избегнал установяване и избегнал плащане на данъчни задължения; пороците относно описанието на деянията, съставляващи продължавано престъпление по чл.26 от НК; липсата на описание на конкретни действия на подсъдимия, чрез които да е осъществил състава на престъплението по чл.255 от НК.

Във връзка с твърдението си за неоснователност на изложените в протеста възражения, защитникът излага следните доводи:

А/ Формите на изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 от НК, са предвидени в условия на алтернативност: а/ чрез действие - потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава или б/ чрез бездействие - затаяване /укриване/ на истината. По отношение на един и същ правно релевантен факт, който подлежи на вписване в декларацията, е възможна само една от формите на изпълнителното деяние /Р. № 393/29.12.2008 г. по НД № 346/2008 г., Н.К., II н.о. ВКС/.

Противоречията в обвинителния акт между вменените на обвиняемия фактически действия и тяхната правна квалификация - посочване на изпълнителното деяние, винаги води до невъзможност да бъде осъществена ефективна защита, защото пречи на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.

Като акт на неразбиране, защитникът сочи изложените на стр.3, втори абзац от протеста доводи, че кумулативната формулировка (едновременно избягва и установяването, и плащането на данъчни задължения) на обвинителния акт не би могла да затрудни обвиняемия в разбирането на обвинението, защото подобна конструкция по отношение на едно и също задължение била невъзможна. Тази невъзможност била констатирана в решенията на САС и ВКС, като в решение № 188/10.08.2021 на ВКС, върховният съд изрично е подчертал, че двете форми могат да се осъществят и едновременно, но само ако се осуетява установяването на едно задължение и се избягва плащането на друго. Но никога по отношение на едно и също задължение. Изложените от прокурора виждания за допълнителни затруднения при употребата на съюза „или“, вместо „и“ показвали изначалното неразбиране от негова страна на това как се конструира обвинение по чл.255 от НК и каква е същността на двете изпълнителни деяния.

Б/ Проблемът при формулиране на обвинението в частта относно продължаваното престъпление, бил анализиран задълбочено от САС, който подчертал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат никакви фактически твърдения отнасящи се към квалифициране на деянията като продължавани престъпления. Неяснотата на фактическите твърдения води до невъзможност да се разбере обвинението, като в тази 3 връзка цитира мотивната част на решението на САС.

Защитникът развива и тезата, че избягване установяването и плащането на данъчни задължения е било вменено на дееца като продължавано престъпление, преценено предвид общия престъпен резултат, но при обвинение за нарушение на два данъчни закона в рамките на едно данъчно правоотношение. Това налагало и нуждата от яснота в обвинението по отношение на всяко от твърдените действия, обуславящи приложението на чл.26 от НК и то съобразено със спецификата на двата закона, за които се твърди да са нарушени. Обективният признак „непродължителен период от време“ следва да се съобрази с различията в данъчните периоди по двата закона.

В/ Липса на конкретика в описанието на извършените от подсъдимия действия.

Тук защитникът сочи, че след като, според обвинението, И. бил избегнал и установяването, и плащането на данъчни задължения, прокурорът е следвало да очертае фактическите рамки на това обвинение - с какви свои действия подсъдимият е избегнал установяването и с какви действия плащането на данъчни задължения. Твърденията за получени от дружествата „СПОМЕН“ ЕООД и „СПОМЕН-1“ ЕООД приходи в размер различен от декларирания, с цел избягване установяването и плащането на данъчни задължения, е следвало да бъдат подкрепени с конкретни факти- как приходът е постъпил в касата на дружеството или по сметката му, какъв е неговият произход, какво е основанието за това постъпване. Тези приходи не били описани по време, размер и начин на получаване, което било пречка обвиняемият да се защитава срещу фактическите обвинения, чрез оборване на конкретни факти. Вместо конкретни факти за дейността на обвиняемия, били инкриминирани факти, в които той самият отсъствал - например в п.1 от обвинителния акт /стр.3, последен абзац/ било посочено, че в отсъствие на обвиняемия, свидетелят А. Д. договорил цена с неустановено лице, след което „сключили договор“. От обстоятелствената част на акта не ставало ясно кое е лицето, сключило договора с купувача от името на дружеството, както и дали сумата от 1200 лева, която била според обвинението договорена над обявената продажна цена действително е постъпила в касата на дружеството или е получена от лицето с неустановена самоличност, без последното да я отчете като част от продажната цена.

Аналогични пороци се откривали във всеки от пунктовете на обвинението. В повечето инкриминирани деяния С.И. не фигурирал - не били описани негови действия, а при описаните действия на трети лица не било ясно как те се свързват със осъществената от И. самостоятелна престъпна дейност. Без дължимото по чл.246 от НПК и ТР 2/2002 ОСНК фактическо формулиране на обвинението, защитата срещу него е невъзможна, защото обвинението не било ясно.

Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в протеста, възражението и с оспореният съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е 4 неоснователен, а атакуваното определение - правилно.

В Благоевградски окръжен съд бил внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 592/2017 г. срещу С. К. И. за престъпления по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, приключило с присъда № 4536 от 21.10.2019 г., с която подсъдимият И. е бил признат за виновен в извършването на тези престъпления, за което са му били наложени едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, е отложено за срок от 5 години; „глоба“ в размер на 2000 лева и „конфискация“ на ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот, собственост на подсъдимия И.. В тежест на подсъдимия са били възложени и сторените разноски.