Решение № 1510 от 06.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1510 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100507967 по описа за 2023 година

С решение № 2186/14.02.2023 г., коригирано с решение № 2188/14.02.2023 г., постановени по гр. д. № 69252/2021г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, са уважени изцяло предявените от Л. И. Р., наследодател на конституирания след смъртта й С.

Д. Р., срещу Ю. А. Г. искове: с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Ю. А. Г. не притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, с предназначение на допълващо застрояване, етаж 1, с площ 45 кв. м; и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху сграда *** по КК и КР на гр. София, с предназначение на допълващо застрояване, етаж 1, с площ 37 кв. м.; с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, ул.

****, съобразно скица-проект за разпределение на ползване към заключение на съдебно-техническа експертиза вх. № 185013/05.09.2022 г. по описа на СРС:

1. Предоставено е на Л. И. Р. ползването на площ от 49 кв.м от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, представляваща дял I от имота, ограничен в контур в червен цвят в скица-проект към заключение на съдебнотехническа експертиза, и на площ от 45 кв. м от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, представляваща дял IV от имота, ограничен в контур в червен цвят в скица-проект към заключение на съдебно-техническа експертиза;

2. предоставено е на Ю. А. Г. ползването на площ от 84 кв. м от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, представляваща дял II от имота, ограничен в контур в зелен цвят в скица-проект към заключение на съдебнотехническа експертиза;

3. определена е площ за общо ползване от Л. И. Р. и Ю. А. Г. от 88 кв.м от поземлен имот 1 с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, представляваща дял III от имота, защрихован с жълт цвят в скица-проект на разпределение на ползване към заключение на съдебно-техническа експертиза.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Ю. А. Г. с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага, че въззивникът обжалва решението в частта по чл. 32, ал. 2 ЗС като неправилно, поради това че съдът е разпределил ползването на поземления имот, без да установи по категоричен начин действителната му площ и притежаваните от страните идеални части. Посочва се съществено разминаване между площта по нотариален акт (390 кв.м.) и тази по скица (406 кв.м.), без доказателства за собственост върху разликата от 16 кв.м., както и противоречия между съдебната спогодба от 30.11.1983 г., последващата замяна по нот. акт № 19/1995 г., дарението по нот. акт № 16/2021 г. и данните по кадастралната скица относно процента идеални части на съделителите.

Според жалбата съдът е следвало предварително да изясни собствеността и квотите, преди да пристъпи към разпределение на ползването, а като не е сторил това, е постановил неправилен съдебен акт. Иска се отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По отношение на уважения инцидентен отрицателен установителен иск се твърди, че съдът неправилно е приел, че ответниците не са доказали собствеността си върху сградите с идентификатори *** и ***, като не е обсъдил представените доказателства за наследствено и договорно придобИ.е. Поддържа се, че съдебната делба от 1983 г. е прекратила съсобствеността, а сградите представляват самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Навежда се и довод, че съдът неправилно е разпределил ползването и върху тези сгради въз основа на СТЕ, въпреки че те са предмет на отделен спор за собственост. Иска се отмяна на решението и в тази му част като постановено в противоречие с доказателствата и материалния закон.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваният акт и да се отхвърлят предявените искове. В откритото съдебно заседание по делото, проведено на 09.02.2026 г., въззивникът е отправил искане разпределянето на ползването да бъде извършено по приложение № 1 от приетото във въззивната инстанция заключение по СТЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца С.

Д. Р..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

След смъртта на първоначалния ищец Л. И. Р., по делото във въззивната фаза на производството са конституиранинаследниците й по закон С. Д. Р. и Д. С. Р.. С писмена молба на С. Д. Р. и изразено съгласие на насрещната страна С. Д. Р. на основание чл. 226, ал.

2 ГПК е заменил в Д. С. Р. в качеството на въззиваем-ищец.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички възражения относно правата на страните в съсобствеността (с изключение на тези, чрез които се упражняват потестативни права), като в мотивите изрично е разяснено, че защитата на страната относно собствеността може да се реализира и чрез предявяване на инцидентен установителен иск за собственост в същото производство по реда на чл. 212 ГПК.

Следователно предявяването на инцидентен установителен иск за собственост за съвместно разглеждане не е недопустимо, а представлява признат от тълкувателната практика процесуален способ за разрешаване със сила на пресъдено нещо на спор за собственост, който по естеството си е преюдициален за съдебната администрация на ползването. При това положение, след като спорът за собственост е въведен чрез инцидентен установителен иск и подлежи на решаване със сила на пресъдено нещо, съединяването на двете претенции е налагало процесуално отграничаване на исковия спор за собственост и съобразяване на преюдициалния му характер спрямо разпределението на ползването – т.е. разделяне на 2 производството и спиране на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС до влизане в сила на крайния съдебен акт по установителния иск за собственост, тъй като именно този акт окончателно определя субектите и квотите в съсобствеността, върху които разпределението на ползването следва да се изгради. Доколкото тези процесуални действия не са извършени от първата инстанция, е недопустимо въззивната инстанция да разделя производството по двата иска. Въззивният съд не може да се произнесе и само по единия от исковете и да остави произнасянето по другия след влизане в сила на иска за собственост, доколкото ще е налице непълно решение липса на произнасяне по целия предмет, с който е сезиран.

Съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо, не подлежи и на обжалване пред ВКС по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което с постановяването му от настоящият въззивн състав същото ще влезне в законна сила. От друга страна решението в частта, по спора за собтсвеност подлежи на обжалване пред ВКС. В случай на обжалване и постановяване от касационната инстанция на друго решение с последица промяна на квотите в съсобствеността - съсобствениците биха могли да предявят нов иск за разпределяне на ползване на процесния имот, тъй като ще е налице нов факт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

С Нотариален акт № 95 от 1933 год., Н. И. Г.а е придобила чрез договор за покупкопродажба дворното място с площ от 390 кв.м., заедно с една паянтова постройка от стая и антре, представляващ парцел XVI кв. 308 на улица ****.

Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници от 1982 г. Н. И. Г.а е починала на 26.11.1961 год. и оставя за свои наследници по закон А.И. Г.-син, Л. И. Г.а дъщеря, и И. А. Г. – съпруг.

На 30.11.1983 год. А. Г. и Л. Г.а поделят чрез съдебна спогодба, сключена по гр. д. № 12846 по описа за 1983 год. на СРС, 66/100 ид.ч. от недвижимия имот, представляващ от дворно място – имот с пл. № 13 от кв. 308 в м. „Девети септември“ по регулационния план на гр. София, цялото с площ 390 /триста и деветдесет/ кв. м. с построените в него едноетажна стопанска сграда, и построената в мястото четириетажна масивна железобетонна сграда, които са оставени в наследство от родителите им, като разпределят обособените от наследството два дяла както следва:

1. Дял първи получава А. Г., който включва жилището на третия етаж на построената в дворното място масивна жилищна сграда, заедно с 42.43 % идеални части от мазетата и 37.47 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Делът включва още 1/2 идеална част от две помещения за багаж, намиращи се на първия етаж от същата сграда, както и 37.47 % идеални части от дворното място;

2. Дял втори получава Л. Г.а, който включва жилището на четвъртия (тавански) етаж в масивната жилищна сграда , заедно с 23.57 % идеални части от мазетата, и 20.81 % ид.части от общите части на сградата и от дворното място. Делът включва още 1/2 ид.част от две помещения за багаж, намиращи се на първия етаж от сградата, както и 20.81 % идеални части от мястото върху което е построена сградата;

3. Двамата съделители са се съгласили работилницата на първия (приземен) етаж и двете складови помещения в двора, застроени на 43.40 кв.м., да бъдат изнесени на публична продан, като получената от проданта сума ще се раздели по равно между двамата съделители.

3

От приложената Заповед № РД-57-412/04.08.1992 г. на кмета на Столична община се установява, че след разглеждане на искане на А.И. Г. е разпоредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти акт № 3348/1949 г. и имотът – първи етаж от къщата на ул. **** със съответните идеални части от мястото и сградата – да бъде предаден на наследниците на Н. И. Г.а Ненкова, като за предаването следва да се състави съответен протокол.

От представеното Удостоверение изх. № ДИ-92-14-41/31.07.1995 г., издадено от ТОА „Красно село“ – София, се установява, че имотът, находящ се в гр. София, ул. ****, представляващ първи надпартерен етаж от сградата със съответните 34% идеални части от мястото и сградата, е бил отписан от актовите книги за държавна собственост въз основа на Заповед № РД-57-412/04.08.1992 г. на кмета на Столична община, като останалата част от къщата и дворното място не са актувани като държавни по актовите книги на ТОА „Красно село“.

От представения Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 19, том LLIV, нот. дело № 20780/1995 г. се установява, че през ноември 1995 г. пред нотариус при Софийски районен съд е сключен договор за замяна между А.И. Г. и Л. И. Р.. С акта А.И. Г., като собственик на 1/2 идеална част от първи надпартерен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място с площ 390 кв.м., прехвърля на Л. И. Р. 34% идеални части от дворното място. От своя страна Л. И. Р., като съсобственик на 1/2 идеална част от приземния жилищен етаж в същата сграда, заедно със съответните идеални части от общите части и от дворното място, прехвърля на А.И. Г. 3,86% от общите части на сградата и идеални части от дворното място, както и две складови помещения в двора.