Решение № 343 от 02.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330111022 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.” ЕАД (с променена правно-организационна форма, считано от 03.12.2021 г., съгласно вписани обстоятелства в Търговския регистър), против Агенция „Пътна инфраструктура” регресен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 266, 77 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на застрахованото имущество товарен автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, вследствие на настъпило на 01.12.2021 г. пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на републикански път II-86 в участъка на кръстовището на *** и ***, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че при движение на републикански път II-86 в участъка на кръстовището на *** и ***, управляваният от Н. Р. Д. товарен автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, собственост на „Райфайзен лизинг България“ ООД – клон Пловдив, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Твърди, че вследствие на произшествието се 1 увредила предната дясна гума на автомобила. Поддържа, че увреденият лек автомобил бил застрахован със застрахователна полица № *** при ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, със срок на действие на полицата от 03.11.2020 г. до 02.11.2021 г. За осъществения застрахователен риск постъпило заявление за обезщетение за вреди, по което била образувана щета и след извършен оглед били установени вреди на предна дясна гума марка „Бриджстон“ с размери 215/55/17 и 80 % остатъчна стойност. Сочи, че автомобилът постъпил за ремонт в „Тойота Тексим“ ЕООД, за което е издадена фактура на стойност 266, 77 лв. с ДДС, която сума била изплатена на 18.02.2021 г. Поддържа, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Твърди, че изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища е задължение на ответника на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си за поддържане на републиканските пътища в изправност, което бездействие на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинените имуществени вреди на моторното превозно средство.

По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва възникването на регресно право в полза на ищеца, като оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното правоотношение възниква след изплащане на застрахователната премия, а при разсрочено заплащане – на първата застрахователна вноска, в който смисъл липсвали доказателства към исковата молба. Оспорва факта на настъпване на произшествието на републикански път по описания в исковата молба начин, както вида и размера на настъпилите вреди и наличието на задължение за заплащане на обезщетение и наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното произшествие и вредите. Оспорва факта на настъпване на произшествието при описаната в протокола за ПТП пътна обстановка, като твърди, че протоколът за ПТП не се ползва с доказателствена стойност досежно механизма на пътно-транспортното произшествие и поведението на водача.

Твърди, че настъпване на произшествието се дължи на поведението на водача, което счита за неуместно, като последният управлявал автомобила с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Оспорва настъпването на вредите, тяхната стойност, както и факта на реалното заплащане на стойността на вредите към посочените в исковата молба сервизи. Релевира възражение за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като моли за намаляване на обезщетението. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с регресен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които ответникът, е възложил подръжката на републиканската пътна инфраструктура.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по 3 имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От представената по делото комбинирана застрахователна полица „Каско Стандарт“ с № *** при ищцовото дружество ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.” ЕАД се установява, че увреденият товарен автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.

№ ***, собственост на „Райфайзен лизинг България“ ООД – клон Пловдив, е застрахован при ищеца по автомобилна застраховка „Каско“ със срок на валидност на застрахователната полица от 03.11.2020 г. до 02.11.2020 г.

Установена е застрахователна премия от 774, 17 лв., платима на вноски, както следва: първа вноска към датата на сключване на договора от 193, 55 лв., втора вноска с падеж на 03.02.2021 г. от 193, 54 лв., трета вноска с падеж на 03.05.2021 г. от 193, 54 лв. и четвърта вноска с падеж на 03.08.2021 г. от 193, 54 лв.,

От изслушаната по делото и неоспорена от страни съдебно-счетоводна експертиза се установява, че първата вноска по застрахователната премия в размер от 193, 55 лв. е заплатена на 12.11.2020 г.

Следователно от така представените доказателства се установява, че увреденият автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по валидно сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“, която е била валидна към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие – 01.02.2021 г. Установява се, че първата вноска по застрахователна премия е била изцяло заплатена от застрахования преди датата на настъпване на произшествието.

Следователно при приложение на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, съгласно която освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията, застрахователното събитие от 01.02.2021 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.

Обстоятелството, че увреденият автомобил е собственост на „Райфайзен лизинг България“ ООД – клон Пловдив се установява от представения по делото препис от Свидетелство за регистрация.

4

От представените в производството по делото доказателства се установява, че по уведомление за щета от водача на застрахования автомобил Н. Р. Д., при ищцовото дружество е образувана щета № ***, по която щета е изготвен опис – заключение на установените вреди на предна дясна гума, като е направена калкулация за сумата от общо 266, 77 лв.

От представеното по делото възлагателно писмо от 03.02.2021 г. се установява, че ремонтът на лекия автомобил е възложен на „Тойота Тексим“ ЕООД. От дружеството, осъществило ремонта е издадена фактура № *** за сумата от 266, 77 лв. с включен ДДС, заплатена от ищеца с нареждане за групово плащане от 18.02.2021 г.

Осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително със свидетелски показания и експертно съдействие чрез изслушване на експертиза.

В случая не е съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетелката Н. Р. Д., която свидетелства пред съда, че на 01.02.2021 г., се прибирала от работа със служебния й лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, като за да избегне трафика, около 18:00 – 18:15 часа, минала през околовръстното.

Сочи, че спряла на светофара на кръстовището на *** и ***, като пред нея имало пет или шест коли. На зелен сигнал на светофарната уредба потеглила, като в самото кръстовище попаднала в дупка, чула много силен шум и й светнал индикатор на автомобилното табло за наличие на проблем в гумата.

Движила се от кръговото за гр. П., по околовръстният път в посока гр. А..

Сочи, че не е имало никакво обозначение на дупката или маркировка.

Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd196740-ec46-496d-b008-7911943059ef