Решение № 427 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 147/2026
- Вид
- Решение № 427
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Ива Благомилова Благоева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.2, 4 и 5 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.2, 4 и 5 · Кодекс на труда
- чл. 69 · Кодекс на труда
- чл.69, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.74 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл.90, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл. 89 - 97 · Кодекс на труда
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 427 гр. Варна, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 100562/22.01.2026г., подадена от М. М. И., ЕГН ********** срещу решение № 4095/17.11.2025г., постановено по гр.д. № 15052/2024г. на РС-Варна, 50 състав, с което са отхвърлени предявените от М. М. И., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 120/12.11.2024 г. на Кмета на Община Варна, и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 550,92 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 13.11.2024 г. до 13.05.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковете – 27.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като постановено при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на КТ, уреждащи императивните правила за законосъобразно провеждане на конкурсна 1 процедура и при превратно тълкуване на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Поддържа се и, че от съда е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне на съда по част от въведените твърдения, доводи и възражения.
По-конкретно се сочи, че съдът не е обсъдил възражението, че не е имало основание за обявяване на конкурс за заеманата от ищеца длъжност доколкото трудовият му договор се е трансформирал в такъв за неопределен срок. Излага се анализ на събраните по делото доказателства във връзка със законосъобразността на конкурсната процедура, като се обосновава оплакването за неправилни изводи на съда в тази насока. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове, както и за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Община Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност на изводите на съда относно законосъобразното провеждане на конкурсната процедура. Като неоснователно се оспорва възражението на въззивника, че не е имало основание да се обяви конкурс, като се поддържа, че трудовото правоотношение на ищеца е имало срочен характер, но не и конкретно определен срок на действие. Въззиваемата страна моли решението да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. М.
И., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със Заповед № 120/12.11.2024 г. на Кмета на Община Варна; 2) по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за 2 възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона; 3) по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от 24 550,92 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 13.11.2024 г. до 13.05.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковете – 27.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били в трудово правоотношение за определено време, възникнало въз основа на трудов договор № 143/14.12.2012г., съгласно който ищецът заемал длъжността „Управител“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна до заемане на длъжността въз основа на проведен конкурс. Със Заповед № 120/12.11.2024 г. на Кмета на Община Варна, връчена на ищеца 22.11.2024 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено, на основание чл.
325, ал. 1, т. 8 КТ – поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса. Ищецът оспорва законността на уволнението, поради несъответствие на посоченото от работодателя основание с цитираната разпоредба от КТ, както и поради липса на соченото основание, с оглед вида на процесния трудов договор, а именно: за определен срок. Твърди се, че срочният трудов договор е сключен в нарушение на изискванията на КТ за срочност, тъй като към датата на сключването му не е издавана заповед и не е провеждан конкурс за заемане на длъжността. Излага се, че същата не е обявена от закона за конкурсна, а с Правилника за работата на ОППСЗ от 2012 г. Ищецът излага още съображения, че сключеният договор за определен срок се е превърнал в договор за неопределено време от 19.12.2025г., тъй като е продължил да работи повече от 5 дни след изтичане на уговорения срок. Не се оспорва от ищеца, че едва със Заповед № 3214/20.09.2024 г. на Кмета на Община Варна е обявен конкурс за заемане на длъжността „Директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, но се оспорва провеждането и избора на спечелил кандидат да представляват основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като към 20.09.2024 г. длъжността вече е била заета от М. М. И.. Оспорва се в исковата молба да е налице основанието на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, доколкото същото дава предимство на новоучредено изборно или конкурсно трудово правоотношение пред съществуващо такова, което не се основава на избор или конкурс, а безсрочното трудово правоотношение на ищеца е възникнало преди провеждането на конкурса. Наведено е възражение за незаконосъобразност на проведената конкурсна процедура, съответно недействителност на трудовия договор, сключен със спечелИ. конкурса кандидат. Изложени са съображения за липса на професионални качества и стаж на последния. По отношение на трудовото си възнаграждение ищецът твърди, че последният му пълен отработен месец преди уволнението е месец октомври 2024 г., като полученото от него брутно трудово възнаграждение за този месец е в размер на 4 091,82 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община Варна, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че трудовият договор между страните е сключен на основание чл.
68, ал. 1, т. 4 КТ – за работа на длъжност, която се заема с конкурс за времето, 3 докато бъде заета въз основа на конкурс. Сочи се, че с допълнително споразумение № 61/25.02.2015 г. трудовият договор бил изменен, считано от 01.03.2015 г., по отношение на мястото на работа и длъжността – от „Управител“ на „Директор“. Излага се, че заеманата от ищеца длъжност била определена за конкурсна още със създаването на ОП „Общински паркинги и синя зона“ с Решение 576-9, обективирано в Протокол № 10/26,27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, съгласно чл. 14 от Правилника на общинското предприятие. Твърди се още, че поради срочния характер на договора – до заемане на длъжността от спечелИ. конкурс, последното представлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва се възможността процесният срочен договор да се трансформира в безсрочен, на основание чл. 69 КТ. Твърди се, че заповедта за обявяване и провеждане на процесния конкурс е издадена в съответствие с разпоредбите на КТ, като конкурсната процедура е проведена законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на чл. 89 - 97 КТ, поради което е било налице основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца, на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ. Не се оспорва размерът на исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на срочен трудов договор № 143/14.12.2012г., съгласно който ищецът заемал длъжността „Управител“ /“Директор“/ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна; че посочената длъжност била обявена за конкурсна от Общински съвет – Варна с Правилник за работата на ОППСЗ от 2012 г.; че със заповед № 120/12.11.2024 г. на Кмета на Община Варна, връчена на ищеца на 22.11.2024 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ – поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса; че последният пълен отработен месец преди уволнението на ищеца е месец октомври 2024 г., като полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния е в размер на 4 091,82 лева; че размерът на дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, считано от 13.11.2024 г. до 13.05.2025 г., е 24 550,92 лева; че със Заповед № 3214/20.09.2024 г. на Кмета на Община Варна е обявен конкурс за заемане на длъжността „Директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, като лицето, класирано на първо място – Добромир Арнаудов е постъпило на работа на 13.11.2024 г.
Видно от представения по делото трудов договор № 143/14.12.2012 г., същият е сключен на основание чл. 70, вр. чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ, определен срок – до заемане на длъжността въз основа на проведен конкурс.
Представено от ответника е трудовото досие на ищеца, включително Правилник за работата на ОППСЗ от 2012 г., съгласно който посочената длъжност била обявена за конкурсна от Общински съвет – Варна.
Видно от Допълнително споразумение № 61/25.02.2015 г., страните са изменили заеманата от ищеца длъжност, като същата се променя на 4
„Директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна.
Представени от ищеца са Длъжностна характеристика за длъжността „Управител“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, Правилници за работата на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, Организационна структура на последното.
Съгласно Заповед № 3214/20.09.2024 г. на Кмета на Община Варна, за длъжността „Директор“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна е обявен конкурс. Посочени в заповедта са минимални изисквания за заемане на длъжността, начин на провеждане на конкурса, необходими документи, както и място и срок за тяхното подаване.