Решение № 3 от 18.01.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ямбол, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора М.Б.А. като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско дело № 20212300500340 по описа за 2021 година

ГПК.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. чл.546 ал. 2 вр. с чл. 258 и сл. от Образувано е по въззивна жалба подадена от на К.Х.К., подадена чрез пълномощник адв. С.Т. от АК-Ямбол срещу Решение №249/20.09.2021 г. постановено по гр.д. №1050/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на К.Х.К. за установяване факта на смъртта на И.С.П. през 1918 г., както и да бъде разпоредено издаването на акт за смърт, поради недоказаност на същата.Решението се обжалва изцяло като е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че изводите на съда за отхвърляне на молбата са неправилни поради противоречието им със събрания по делото доказателствен материал. Съдебният състав не бил обсъдил събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, въпреки че от същите можело да бъде направен категоричен извод, че наследодателят на жалбоподателя е починал именно през 1918 г. в село *, обл. *. Мястото на смъртта се установявало от показанията на св. В.Ж., а за годината на смъртта, можело да бъдат направени изводи от показанията на св. Д.П. , който бил правнук на И.С.П. и който изрично заявил в съдебно заседание, че знае, че лицето е починало през 1918 г., като е посочил, че има тази информация от баба си и дядо си. Показанията на тези свидетели били в унисон и с изявлението на Й.Г.Ж. кметски наместник на с. *, че е сигурна, че „този човек е живял в селото и е починал там", както и че това събитие е станало именно през 1918 г.

Индикация за годината на смърт била обвързаността на смъртта на лицето с годината на Великата октомврийска революция в Русия, която е била в края на 1917 г. Претендира се, по подробни съображения в жалбата, отмяна на решението, и уважаване на молбата.

В с.з., жалбата се поддържа.

Заинтересованата страна Община Тунджа, редовно призована и нее изпратила представител в о.с.з.

Заинтересованата страна – Кметството на с. *, представлявано от кметски наместник на селото, е изразила становище за основателност на жалбата.

Представителя на ЯОП в о.с.з. е изразил становище за неоснователност на въззивната 1 жалба

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.

Настоящият състав на въззивния съд след като анализира събраните доказателства счита, че фактическа обстановка, следва да бъде следната:

Видно от представеното пред ЯРС Удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние от 04.03.2021 г., издадено от Кметството на с.*, липсва съставен Акт за смърт на лицето И.С.П. роден на * г.

От Решение № 21-05/15.01.2004 год. на ОСЗГ Тунджа за възстановяване собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с.*, общ.* по ЗВСГЗГФ, се установява, че на наследниците на И.С.П., б.ж. на с.* е било възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на с.*.

От събраните гласни доказателства- показанията на св. В.Ж., св. Д.П. и св. С.К., представеното копие на страница от емлячния регистър на с.* от партида на П. Иванов род.

1901 г. и личен регистрационен картон на Д. Иванов Станков, род. 1904 г., следва извод, че И.С.П. е баща на П. Иванов Станков /чийто внук е молителят К./ и на Д. Иванов Станков.

Пред ЯРС св. С.К. е заявила, че помни дядото на молителя П.И.С. сина на И.С.П..

Знае, че са живели в с.*, но не може да каже през коя година е починал И.С., тъй като тогава не била родена. Св. В.Ж., заявил е че помни синовете на И.С.П.- Д. и П., бил чувал, че баща им живял и починал в с.*, но не знаел къде е погребан. Св. Д.П. е посочил, че И.С.П. е баща на дядо му - П. И.С.. Знаел, че са се преселили в с.* и че И.П.в е починал през 1918 г. от баба си и дядо си. Не знаел къде е починал и къде е погребан.

Кметския наместник на с. * е заявил пред ЯРС, че по сведения на хора от селото И.С.П. е живял и починал в с. *. Посочила е, че документацията за с. * по онова време се е съхранявала в с. М., но от там са й отговорили, че документацията е изгоряла, поради което и тя не могла да издаде исканото от наследниците на И.С.П. удостоверение за наследници.

Горната фактическа обстановка е приета е за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът изцяло кредитира.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следените правни изводи:

Охранителното производството по чл. 542 ГПК намира приложение само по отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат съставени, какъвто е настоящият случай. Актът за смърт е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие.

Налице са условията на закона обуславящи уважаване на направеното с молбата искане.

Безспорно по делото следва да се приеме за установен факта на смъртта на прапрадядото на молителя - И.С.П. роден на * г. С оглед значителния времеви период от датата на раждане безспорно същия е починал.

По категоричен начин от представеното удостоверение за липса на съставен акт за смърт се установява, че такъв не е съставен от съответното длъжностно лице по гражданско състояние. За молителя е налице правен интерес, с оглед правата на наследяване, да иска установяване на коментираните обстоятелства и съставяне на акт за смърт на прадядо му И.С.П.. Същият се извлича от родството на молителя и евентуалните наследствени и/или други права, които биха възникнали за него и които биха могли да се установят 2 и обективират единствено след издаването на акт за смърт. В противен случай нито едно лице не би могло да установи дали е в наследствени правоотношения с лице, за което няма записвания в регистрите на населението, тъй като за това се изисква акт за смърт на последното, а такъв не би могъл да се издаде, тъй като лицето не може да се снабди с документ за родствени връзки. Това би могло да затрудни до степен лишаване от възможност на молителя да реализира права дадени му по закон.

С оглед представените по делото писмени и гласни доказателства, отдалечеността на събитията във времето и липсата на други данни, които да опровергават твърденията на молителя в исковата молба, следва да се приеме, че наследодателят му е починал през 1918 г. /годината следваща 1917 г.- годината на Великата октомврийска революция/, за дата следва да се приеме първия ден от посочената година 01.01.2018 г.- посочена и от молителя във въззивната му жалба, а за място с. *, общ. *, обл. *. С оглед значителния времеви период от този момент до сега не може да се установи причина за смъртта му.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №249/20.09.2021 г. постановено по гр.д. №1050/2021 г. по описа на ЯРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.П., роден на * г. – б.ж. на с. *, общ. *, обл. * е починал на 01.01.1918 г. в с. *, общ. *, обл. *.

ЗАДЪЛЖАВА длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство с. *, общ.

*, обл. * да състави акт за смърт на починалото лице И.С.П..

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Кметство с. *, общ.

*, обл. * и на Община “Тунджа” – гр.Ямбол за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3