Решение № 1213 от 15.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 987/2026
- Вид
- Решение № 1213
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1213 гр. Варна, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110200987 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Р. К., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 26, ет. 2 срещу Наказателно постановление № 25 – 0442 – 002155 от 22.01.2026 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255, 65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест месеца) за това, че на 03.12.2025 г. в 14:49 часа в гр.
Варна, по ул. „Найчо Цанов“ до номер № 33 в посока центъра на града, управлява мотоциклет „ГАС“ с рег. № * (и номер на рама *), собственост на Б.Н., с ЕГН: **********, като МПС е без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за целта място – нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят З. Р. К. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Счита, че още със съставянето на АУАН е допуснато процесуално нарушение, доколкото не е отразена правилно 1 фактическата обстановка. Също така посочва като порок в наказателното постановление, че самото то е издадено само и единствено въз основа на фактическите констатации на актосъставителя, без в него да са отразени изразените от жалбоподателя възражения и обстоятелства. Намира, че неправилно отразената фактическа обстановка го поставя в невъзможност да разбере в какво административно нарушение бива обвинен, което несъмнено според него представлява съществено нарушение на процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят К. отправя молба именно за отмяна на оспореното наказателно постановление.
В проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 987 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят З. Р. К. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 21.05.2026 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. А. Д. от АК – Варна, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя К., се застъпва аргументирано становище за поддържане на въззивната жалба на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на наказателното постановление. Адв. А. Д. моли също така за присъждане на сторените разноски от неговия подзащитен за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 987 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното административно – наказателно производство, както и, че нарушението е безспорно установено.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В 14:49 часа на 03.12.2025 г. жалбоподателят З. Р. К., с ЕГН: ********** управлявал мотоциклет „ГАС“ номер на рама *, собственост на Б.Н., с ЕГН:
**********, без поставена регистрационна табела на превозното средство, на 2 определеното за целта място, въпреки, че мотоциклета бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна и притежавал регистрационна табела и съответно регистрационен номер № *.
По същото време на ул. „Найчо Цанов“ в гр. Варна се намирал св. М. П.
П. – полицейски служител на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията на кв. „Аспарухово“ в гр. Варна.
Св. П. забелязъл, че жалбоподателя К. управлява мотоциклет, без поставена регистрационна табела на определеното за целта място, поради което пристъпил към извършване на проверка на жалбоподателя, след като последният преустановил движението си с управлявания от него мотоциклет.
Била установена самоличността на жалбоподателя – З. Р. К. и бил повикан екип на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, притежаващ правомощия за съставяне на АУАН за констатирани нарушения на Закона за движение по пътищата.
Съставна част от този екип бил св. А. С. А. – мл. автоконтрольор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, който преценил, че със своето поведение в ранните следобедни часове на 03.12.2025 г. З. Р. К. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата дата му съставил АУАН, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило псиемно възражение срещу съставения АУАН, като на 22.01.2026 г. Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя К., административно наказание „глоба“ в размер на 255, 65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест месеца) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.
3
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
От показанията на св. М. П. П. и св. А. С. А., които съдът кредитира като последователни и взаимнодопълващи се, се установява, че в следобедните часове на 03.12.2025 г. жалбоподателят З. Р. К. е управлявал мотоциклет по ул.
„Найчо Цанов“ в кв. „Аспарухово“, без поставена регистрационна табела на превозното средство, на определеното за целта място, въпреки, че мотоциклета бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Варна и притежавал регистрационна табела и съответно регистрационен номер № *, което обстоятелство се извежда не само от показанията на двамата разпитани свидетли, но и от приложената справка от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна.
В случая с това свое поведение, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Наложените административни наказания са строго фиксирани като вид и размер в нормата на чл. 175, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с тях в процеса по индивидуализация на административните наказания, поради 4 което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 25 – 0442 – 002155 от 22.01.2026 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, доколкото съдът го намира за законосъобразно.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в две открити съдебни заседания, в които юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а именно в размер на 66, 47 евро.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 0442 – 002155 от 22.01.2026 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на З. Р. К., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255, 65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест месеца) за това, че на 03.12.2025 г. в 14:49 часа в гр. Варна, по ул.
„Найчо Цанов“ до номер № 33 в посока центъра на града, управлява мотоциклет „ГАС“ с рег. № * (и номер на рама *), собственост на Б.Н., с ЕГН:
**********, като МПС е без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за целта място – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от 5
Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА З. Р. К., с ЕГН: **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 66, 47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 987 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6