Решение № 197 от 18.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Плевен, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря В. Н. П. в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600325 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С присъда № 44/17.03.23 г., постановена по НОХД № 1810/22 г. РСПлевен признал подсъдимият Ц. И. К. за ВИНОВЕН в това, че: на 29.05.2022 година в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ’’О.В. ” с peг.№ ***, без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказанието му по административен ред с НП №21-0938-002117/21.06.2021г. на Началник Сектор „ПП“ ОДМВР-Плевен за същото деяние, влязло в законна сила на 25.09.2021г. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.343в, ал.2 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК го осъдил на наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500лв.

Примел на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия Ц. И. К. по НОХД №2031/2019 г. на Районен съд Плевен, което 1 наказание да бъде изтърпяно отделно при първоначален “общ” режим.

Осъдил на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Ц. И. К. ДА ЗАПЛАТИ направените разноски в размер на 423.63 лева по сметка на ОДМВР Плевен за изготвени експертизи.

Осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Ц. И. К. ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в размер на 60,00 лева по сметка на Районен съд-Плевен.

Недоволен от присъдата е останал подс. Ц. К., която я обжалва чрез защитника си, като навежда доводи, че същата е постановена в нарушение на процесуалния закон и е необоснована. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата и да постанови друга, с която да го оправдае или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на РС.

Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да я потвърди.

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оплакването на въззивния жалбоподател, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалния закон е неоснователно. На първо място защитникът на въззивния жалбоподател в о.с.з. пред настоящата инстанция по време на пренията навежда доводи, че в присъдата не е посочен срок за изготвяне на мотивите. НПК не вменява такова задължение на съда.

Неоснователно е и второто оплакване-че в уводната част на присъдата не фигурират имената на подсъдимия и престъплението, за което е предаден на съд. Не само мотивите, но и диспозитива на присъдата не създават съмнения относно самоличността на подсъдимия и престъплението, в което е обвинен.

Още по-малко основателно е оплакването, че в диспозитива на присъдата е посочено, че тя може да се обжалва от деня на постановяването й, понеже сроковете текат от следващия ден. Възприемането на такова становище 2 означава, че депозирана в деня на постановяване на присъдата въззивна жалба /какъвто е настоящия случай/ ще е недопустима. Прочее, след като подсъдимият е обжалвал присъдата и по повод жалбата му е образувано въззивно производство разумният извод е, че правата му не са били накърнени.

Що се отнася до възраженията за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила същите не са били поставени от защитника на обсъждане в разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд и по отношение на тях действа преклузията на чл.248, ал.3 от НПК. Въпреки това Районният съд ги е коментирал подробно и е изложил правилни и аргументирани изводи.

Неоснователно е и оплакването за необоснованост на присъдата.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими към процесния случай доказателства с помощта на предвидените в НПК доказателствени средства.

Анализирал ги е обстойно, както поотделно, така и в съвкупност, съпоставил ги е помежду им и предвид тяхната противоречивост на осн. чл.305, ал.3 от НПК е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля.

Настоящата инстанция напълно споделя изразената от предходната фактическа обстановка. По категоричен начин е установено, че подсъдимият /въззивен жалбоподател в това производство/ не притежавал свидетелство за управление на МПС, като с Наказателно постановление С НП № 21-0938002117/21.06.2021г. на Началник Сектор „ПП“ ОДМВР - Плевен на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на Ц. И. К. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. за това, че управлявал МПС без съответното СУМПС. Постановлението влязло в законна сила на 25.09.2021г.

На 29.05.2022г. за времето от 07,00ч. до 19,00ч. свид. Стефан А. и П. Л.

- служители във Второ РУ-Плевен били дневна смяна като автопатрул в района, обслужван от Второ РУ-Плевен.

Около 12,00ч. свидетелите А. и Л. били в заведение за хранене, намиращо се в района на паркинга на магазин „Метро“ в гр.Плевен.Служителите на МВР забелязали как на паркинга пред заведението спрял лек автомобил „О.В.“ с рег.№ ***. От автомобила слезли подсъдимият, който преди това го управлявал, дете и една жена, като свидетелите А. и Л.

3 разпознали водача на автомобила - под.Ц. И. К.. На двамата подс. К. им бил служебно известен като лице, което никога не е притежавало свидетелство за управление на МПС , както и че за това многократно е бил санкциониран.

Подсъдимият К. и другите двама пътници влезли в заведението,но като видели полицейският патрул спрян в близост до заведението и полицейските служители бързо излезли . В този момент служителите на МВР отишли на паркинга и изчакали за да видят дали подс. К. отново ще се качи да управлява автомобила. Няколко минути след това подсъдимият и неговите спътници отишли до автомобила, с който дошли, като подс. К. седнал на шофьорското място, след което потеглил. Автомобилът направил маневра назад, след което се насочил към покрития паркинг пред магазин „Метро“. Полицейските служители го последвали с патрулния автомобил. Подсъдимият К. паркирал автомобила си на обозначено за това място, след което слязъл от автомобила и се насочил към входа на магазина. Служителите на МВР спрели в близост и извикали на подсъдимият да дойде при тях . Подсъдимият изпълнил разпореждането на служителите на МВР. Служителите на МВР се легитимирали, след което извършили проверка при която било установено , че подс. К. не притежава свидетелство за управление на МПС. За установеното нарушение бил съставен АУАН бл.№ 379252/29.05.2022г. В последствие свидетелите А. и Л. установили , че подсъдимият управлява автомобила си в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за същото деяние и било образувано настоящото наказателно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.С.А. ,П.Р. Л., отчасти от обясненията на подсъдимия и свид. С.Р. К.а , както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Прави впечатление противоречивостта на доказателствата съдържащи се в гласните доказателствени средства, които могат да се разделят на обвинителни и оправдателни. Първата група от тях се съдържат в показанията на свид. С.А. и П. Л.. Настоящата инстанция се солидаризира с мнението на предходната, че показанията на тези свидетели следва да се кредитират напълно, защото са последователни, непротиворечиви, 4 кореспондират както помежду си, така също и останалия събран поделото доказателствен материал. Те почиват на техни преки наблюдения на случващото се и поведението на подсъдимия и подкрепят изцяло изложената по-горе фактическа обстановка. От показанията на св.А. се установява,че случката се развила на паркинга пред магазин „Метро“отстрани.Докато обядвали с колегата му до тях спрял автомобила си под. Ц. К. с жена си –така нарича свидетелката С.Р. К.а и синът му. Категоричен е, че именно подсъдимият управлявал автомобила. След като подсъдимият ги видял спрял за момент,почудил се дали да влезе в заведението за хранене ,но се отказал като отново се качил в автомобилът си и потеглил навътре към паркинга на Метро. Спрял автомобила си и се запътил към входа на магазина.През това време св. С.С.А. и П.Р. Л. предприели действия да го спрат като му махали да спре автомобила,на докато паркирали служебният автомобил ,подсъдимият слязъл от управляваният от него автомобил и се запътил към входа на магазин Метро,викнали го да отиде да патрулният автомобил и започнала проверката като му съставили АУАН че не притежава свидетелство за МПС и е неправоспособен.В тази насока са и показанията на свидетелят П. Л. ,като същият е категоричен че е видял подсъдимият да управлява автомобилна ,минали точно покрай него,тръгнали след него със служебният автомобил ,но същият успял да паркира и слязъл от автомобила си и се запътил към входа на магазин Метро заедно със една жена и синът си ,когато бил извикан от тях да спре и да отиде до служебния автомобил.Поискали му СУМПС ,подсъдимият К. треперел и бил притеснен видимо,започнал да се кълне,че повече няма да кара и да се качва в колата ,съставили му АУАН и извикали колегите си от КАТ да го тестват за алкохол и наркотици.

По отношение на показанията на свидетелката С.Р. К.А както предходният така и настоящия съд счита, че не следва да бъдат кредитирани защото кореспондират единствено с изложената от подсъдимия в обясненията му защитна версия и противоречет напълно с показанията на горепосочените двама свидетели, служители на МВР, които за разлика от подсъдимия и свид.

К.а, която е негова близка не са заинтересовани от изхода на делото., Последните твърдят, че автомобила и бил управляван от лице от мъжки пол, но не могат да го индивидуализират, което противоречи на житейската логика-не става въпрос за таксиметрова кола.

5

Във връзка с констатираните противоречия между показанията на св. С.

К.а и двамата полицейски служители на осн. чл 143 ал1 от НПК в хода на съдебното следствие пред РС са проведени очни ставки. При тях полицейските служители отново са категорични и преповтарят това, което са заявили и в предходното съдебно заседение в своите показания,че точно и ясно са видели подсъдимият да управлява автомобила си и че той не е управляван от друго лице което е влязло вътре в магазин Метро . Но за разлика от първите си показания свиделката С. К.а ,в които основно та не си спомня почти нищо, поставена в очната ставка със св. Л. и св.А.,ясно и точно заявява че автомобилът не е управляван от пъдсидимя, а от техен познат които не може да каже името и които в момента е в чужбина. Всичко това се отрича от св. Л. и А.,като те потвърждават че свидетелката е била с подсъдимият ,но отричат че с тях е имало друг мъж които е управлявал автомобилът на подсъдимият.

Прави впечатление, че свид. К.а при първоначалните си показания на въпросите на които дава отговор е объркана и заявява, че подсъдимият въобще не се е качвал в автомобила и че проверката от полицейските служители е била извършена, когато тя и подсъдимия са излизали от магазин Метро. По време на очните ставки сочи, че същия ден тя и подсъдимия са пътували в автомобила и проверката е било извършена преди тя и подсъдимият да влязат в магазина. Очевиден е стремежът й да създаде алиби на подсъдимия

В подкрепа на извода за извършено престъпление е и заключението на ВЛ по назначената графологическа експертиза, от което се установява че подписът и ръкописният цифров текст в разписка от 17.09.2021г към НП № 21-0938- 002117/21.06.2021г. на Началник Сектор „ПП“ ОДМВР са изписани от лицето Ц. К..