Решение № 231 от 13.07.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. См., 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500173 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 ал.1 ГПК във връзка с чл.432ал.1 КЗ.

Окръжен съд – гр. См. е сезиран с въззивна жалба с вх. № 1764/12.04.2022г., депозирана от Застрахователно акционерно дружество „Далл Бог живот и здраве“ АД, с ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори – Б. Г. Ив. и Ж. Ст. К.,депозирана чрез пълномощника си адв. И. Цв. от САК, против Решение № 67/23.03.2022 г., постановено по гр. д. № 857/21 г. по описа на Районен съд – гр. См.,с което Застрахователно Акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК200299615, гр.София, Община Столична , ж.к.“Дианабад“ е осъдено да заплати на ИВ. Д. БЛ., ЕГН**********, с адрес гр.См., ул.“В.

Р.“ №28, сумата в размер на 5 500.00лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП на 16.11.2020г., настъпило в гр.См., на кръстовище, образувано от ул.“Д. П.“ и бул.“Б.“ до хотел „Д.“, вследствие на което бил блъснат на пешеходна пътека от водача на лек автомобил с рег.№** **** **, Рено Канго Ат. Ил.Л., ведно със законната лихва върху сумата от 5 500.00 лева , считано от датата 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от ИВ. Д. БЛ., иск срещу

Застрахователно Акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в частта за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважените 5500.00 лева до пълния претендиран размер от 5 500,00 лева за претърпените болки и страдания, причинени при ПТП на 16.11.2020г., настъпило в гр.См., на кръстовище, образувано от ул.“Д. П.“ и бул.“Б.“ до хотел „Д.“, ведно със законната лихва върху отхвърлената сума както и с оглед изхода на спора е възложил в тежест на ответника направените разноски от ищеца съразмерно уважената част от иска и е присъдил съразмерно отхвърлената част от исковете направените разноски от ответника.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която е уважен 1 предявеният иск за заплащане неимуществени вреди в размер на сумата 5500 лева.

Изложени са пространни оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част, поради допуснати нарушения на материални и процесуален закон, както и при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Излагат се оплаквания неоснователност и недоказаност в хода на настоящото дело оплакване, че ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване да е претърпял изключителни болки и страдания от процесното ПТП, които да обосновават обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 500.00 лв. Направено е оплакване, че обезщетението в този размер е прекомерно завишено и несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период е оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ИВ. Д. БЛ..На първо място се поддържа, че по делото не се установява ищецът да е получил тежки и необратими увреждания и усложнения в здравословното състояние в резултат на процесното ПТП, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 500.00 лв. Не са доказани твърдените в исковата молба тежки травматични увреди и неприключил и към момента оздравителен и възстановителен процес. В приетата съдебно медицинска експертиза, е отразено че „липсват данни от 16.11.2020г. за фрактурни промени от страна на костите на таза и дясното бедро“. Самият съд приема, че изпитаните от ищеца болки са с по - голям интензитет поради наличието на промени в ендопротезните компоненти преди ПТП, които също са били придружени с различни по сила и интензитет болки. Но защо за тези дегенартивни промени отпреди произшествието да бъде отговорен застрахователя.

Направено е оплакване, че в резултат на процесното произшествие на ищеца Б. са му причинени повърхностни травми и контузии, от които същия не е търпял болки и страдания с голям интензитет и са отминали в рамките на десетина дни. Всичко това няма как да обоснове присъждане на ищеца Б. обезщетение от 5 500.00 лева На второ място не споделям, съждението на решаващия съд в смисъл на недоказаност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в самонадеяното пътно поведение на ищеца по време на настъпване на процесното произшествие. От данните по делото е видно, че ищецът не се е убедил преди да предпримеме пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, че има и други участници в движението. Пресичането на пътното платно на пешеходна пътека не е абсолютно безусловно право на пешеходците, и , че същите винаги трябва да се убедят в пълната безопасност на намисленото пресичане на пътното платно.

Твърди също, че Б. е предприел рисково пресичане на пътното платно, като не се е убедил в пълната безопасност на намисленото пресичане, още повече, че водачът на МПС е бил заслепен от силната насрещна слънчева светлина. С това си рисково пътно поведение, ищецът пешеходец сам се е поставил в опасна пътна ситуация и с това си поведение е допринесъл съществено за настъпилия пътен инцидент и негативните последици от него.Оспорва се и решението в частта досежно началния момент от които се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение. Ответното дружество е било уведомено от ищеца за извънсъдебната претенция за обезвреда на 27.11.2020г. В рамките на развилото се извънсъдебно производство, ответното дружество след анализ на представените писмени документи е взело решение и е изплатило на ищеца сумата от 300 лева за претендираните от него неимуществени вреди. По провелата на КЗ лихва за забава върху присъдено обезщетение се дължи след изтичане на тримесечния срок от завеждане на извънсъдебната претенция от увреденото лице, респ. от датата на завеждане на исковата молба пред съда, но не и от датата на ПТП.

В законово установения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ИВ. Д. БЛ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. См., ул.“В. Р.“ № 28, депозиран чрез процесуалния представител – адв. Здр. Ч. .

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят Застрахователно акционерно дружество „Далл Бог живот и здраве“ АД не изпраща представител. В писмено становище пълномощникът му адв.Цветков поддържа изцяло 2 депозираната въззивна жалба.

Въззиваемият И.Б. редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от адв.Здр. Ч., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

За да се произнесе по спора См.скят окръжен съд съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ИВ. Д. БЛ., против ответното дружество Застрахователно акционерно дружество „Далл Бог живот и здраве“ АД искове за осъждане на ответното дружество да заплати сумата 10 000 лева за неимуществени вреди, ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на увреждането 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинените му болки и страдания при ПТП, настъпило при преминаване пешеходеца на пешеходна пътека в нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП, (за което е съставен акт за установяване административно нарушение №320228/16.11.2020г.),блъскайки го в дясната тазобедрена става, при което изпитал ужасна болка, поради констатирана с ЕР на ТЕЛК 1664/143 от 28.07.2014година диагноза коксартроза, при което ПТП е деформиран преден капак от удара към пешеходеца.

В исковата молба се твърди, че на 16.11.2020г. в гр.См., на кръ стовището образувано от ул.“Д. П.“ и бул.“Б.“ до хотел „Д.“ ищецът е блъснат на пешеходна пътека от водача на лек автомобил с рег.№ ** **** **,рено канго-Ат. Ил.Л.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица 16.11.2020г., в който Ат. Ил.Л. , управляващ МПС лек автомобил с рег.№ ** **** **,рено канго , бил посочен като виновния водач. За лекия автомобил има валидна застраховка гражданска отговорност,сключена с ответното застрахователно дружество по застрахователна полица валидна от 06.02.2020 г. до06.02.2021г.

Ищецът излага твърдения, че изпитва силни болки и страдания на тази възраст от 71г., при коксартроза на тазобедрените стави, продължаващи страдания

,безпокойството,което изпитва,безсъние в резултат на удара, сънува кошмари и от весел ижизнерадостен човек се превръща в затворен, страхлив, страхува се да излезе на пъту,страхува се от преминаващи автомобили, болките, които продължава да изпитва до момента, които ще изпитва и за в бъдеще с оглед неговата възраст,затруднено придвижване,усложнения от удара.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва процесното произшествие да се дължи на виновното и противоправно поведение на Ат. Ил.Л. като водач на лек автомобил лек автомобил с рег.№ ** **** **,рено канго. В тази връзка твърди произшествието да е настъпило и в резултат на поведението на ищеца, ,счита представените по делото медицински документи за недостатъчни. Оспорва механизма на настъпване на ПТП относно отразяването му в констативния протокол. Намира заявения размер на обезщетение за прекомерен и като такъв противоречащ с принципа за справедливостта.

Моли съда при евентуална доказаност на иска да намали определеното обезщетение значително, поради съпричиняване вредоносния резултат.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.432 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

3

С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД) и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП, гласни доказателства и заключение на вещото лице по САТЕ настоящият състав приема, че по безспорен начин се установява факта на настъпило на ПТП на инкриминираната дата 16.11.2020г., причинено от водача на лек автомобил с рег.№ ** **** **, „рено“ модел „канго“ ,Ат. Л., който при преминаване на кръстовище на пешеходна пътека е ударил в дясната тазобедрена става пешеходеца И.Б. , който е диагностициран с ЕР на ТЕЛК 1664 от 143 от 28.07.2014 година на МБАЛ“д-р Бр. Ш.“ См., с диагноза коксартроза(артроза на тазобедрена става) и пострадалият е транспонтиран до спешното отделение на болницата в гр.См..