Решение № 37 от 10.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ямбол, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20252300500374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. В. от с.******, обл.*****, подадена чрез адв. Ж. Г. против Решение № 457 от 17.10.2025 г., постановено по гр. д. № 508/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупкопродажба на МПС марка „БМВ“, модел 750 И, рег. № РВ 2062 ТА и настоящ рег. № У 5006 АХ, сключен на 16.02.2018 г. между въззиваемите Й. Б. от гр.**** и Д. Д. от гр.****, по отношение на 1/2 ид. част, придобита от последната без представителна власт; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на същия договор относно 1/2 ид. части, притежавани от въззиваемата Д.; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 40 ЗЗД за установяване спрямо въззиваемите Д. и Б., че процесният договор е недействителен по отношение притежаваните от въззиваемата Д. 1/2 ид. части; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 80 ЗС за установяване спрямо въззиваемата Д., че въззивникът е собственик на процесното МПС по силата на придобивна давност, както и за осъждане на същата да му предаде владението. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати направените от въззиваемите разноски за първоинстанционното производство.

Във въззивната жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Ямбол е неправилно, незаконосъобразно, постановени при съществени нарушения на материалния закон и необосновано. Въззивникът намира допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се първо в това, че 1 първоинстанционният съд не е изложил доказателствен анализ на наличните по делото писмени доказателства в достатъчен обем, и второ в това, че съдът не е изпълнил задължението си да уведоми страните за това, че ще следи служебно за нищожност на процесния договор съгласно ТР № 1 от 2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК. Въззивникът излага подробни фактически съображения, установени в рамките на първоинстанционното производство относно движенията по негови банкови сметки, от които въззиваемата е теглила различни парични суми, от които данни според него безспорно се установява първо, че продажната цена по процесния договор не е била 1 000 лв., и второ, че изразената в пълномощното на ответницата негова воля е била за закупуване на процесното МПС изцяло на негово име, а не само за ½ ид. част. Поради това на първо място счита, че неправилно не е бил уважен искът му с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Намира допуснато нарушение на материалния закон, доколкото първоинстанционният съд не е съобразил ТР № 1 от 2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСТК, при което съдът неправилно не е констатирал недействителност на процесния договор на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД вместо на посоченото от въззивника основание – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради това въвежда алтернативно искане, процесният договор да бъде обявен за висящо недействителен от въззивния съд. Предвид същите тези данни на второ място счита, че неправилно не е бил уважен и искът с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото предвид установената нееквивалентност на престациите първоинстанционният съд не е приел, че продажната цена е била фиктивно определена, поради което не е прогласил процесния договор за нищожен като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното съдебно решение, ведно с всички законни последици от това.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Д. Д. от гр.**** чрез адв. В. С., АК-Ямбол. В него въззиваемата поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Според въззиваемата обжалваното съдебно решени е валидно, допустимо и правилно. Счита, че исковете на въззивника правилно не са били уважени предвид направеното още с отговора на исковата молба оспорване на всички тях, а в рамките на първоинстанционното производство правилно са били установени всички значими фактически положения. От правна страна намира, че не е налице превишаване на представителната власт, доколкото в нотариално завереното пълномощно не са били поставяни никакви ограничения – нито относно цената, на която е следвало да бъде придобито процесното МПС, нито относно придобИ.е на автомобила в съсобственост.

Предвид това не намира нарушение на добрите нрави заради това, че договорената цена е занижена, а относно съсобствеността намира, че същата произтича от установените между въззивника и въззиваемата Д. лични отношения към онзи момент. Въззиваемата излага подробни съображения защо правилно е бил отхвърлен искът с правно основание чл. 40 ЗЗД поради липса на доказателства за изискуемите предпоставки за уважаването му.

Счита, че аналогично правилно е бил отхвърлен и искът с правно основание чл. 80 ЗС. Намира, че въведените с въззивната жалба основания за нищожност по чл. 42, ал. 2 и чл. 26, ал. 2, пр. 9 ЗЗД не се подкрепят от доказателствения материал по делото. Поддържа, че процесният договор притежава материална доказателствена сила съгласно чл. 179 ГПК, поради което доколкото не е било проведено производство по чл. 193 ГПК (преклудирано към настоящия момент), същият обвързва валидно сключилите го страни. Предвид 2 изложеното моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Й. Б. от гр.**** чрез адв. И. П.. В него въззиваемата Б. поддържа, че първоинстанционното решени е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е допустима, но изцяло неоснователна. Не намира твърдените от въззивника нарушения на съдопроизводствените правила във връзка дейността на съда по анализ на доказателствения материал. Счита довода на въззивника за висяща недействителност на договора за неоснователен предвид това, че поради изминалия период от закупуването на процесното МПС до предявяване на исковете е изтекъл голям период от време, в което той не е възразил относно така сключения договор. Поддържа, че процесният договор е сключен съобразно закона, поради което произвежда визираното в чл. 179 ГПК действие, особено при липса на успешно проведено производство по чл. 193 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователността на иска по чл. 40 ЗЗД, доколкото не се доказват както обективната (увреждане на упълномощителя), така и субективната (знание у пълномощника и третото лице, с което се договаря) предпоставки за неговата основателност по делото. По изложените съображения моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен Съд – Ямбол, с оглед предмета на въззивното производство, очертан във въззивната жалба, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съобразявайки постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о. и др., ведно с принципа на концентрационното начало в гражданския процес (чл. 13 ГПК), въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на Районен съд – Ямбол е и правилно, като въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, a 3 по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същия, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното.

Основният спорен момент в настоящото въззивно производство е относно правната страна на повдигнатия пред първоинстанционния съд спор, свързан с недействителността на договор за покупко-продажба на МПС от 16.02.2018 г., сключен между въззиваемата Б. и въззиваемата Д. лично и в качеството й на пълномощник на въззивника по силата на пълномощно със заверки на подписите и съдържанието № 979 и № 980 от 09.02.2018 г. при нотариус с рег.

№ 243 на НК, при което срещу заплатената сума от 1 000 лв. въззиваемата Д. е придобила за себе си ½ ид. части от л. а. марка „БМВ“, модел „750 И“ и ½ ид. части за въззивника.

Съгласно мотивите на ТР № 1 от 27.04.2022 на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, недействителни са сделките, които съдържат недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Разпоредбите, уреждащи недействителността са императивни и са установени в публичен интерес, тяхното предназначение е да бъдат защитени общественият ред и правната сигурност. Под страх от недействителност, при сключване на договорите, страните трябва да се съобразяват с повелителните правни норми.

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани.

Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъда установен предварително по съдебен ред.

Съгласно диспозитивното начало на гражданския процес (чл. 6 ГПК) ищецът посредством фактическите твърдения и петитума на исковата молба определя вида и обема на търсената защита и съдът единствено в тези рамки има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решение.

Същевременно съдът има задължението да се произнесе служебно по нищожността на договор – предмет на делото, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Независимо от това съдът няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства.

Следва да се посочи още, че съгласно мотивите към цит. ТР при нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна.

Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии.