Определение № 3646 от 13.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3646 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500814 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 вр. с чл.248 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№405303/10.12.2026г., подадена от М. П. Х.-М., ЕГН **********, чрез адв. Р.Р. със съдебен адрес гр.София, бул.“******** насочена срещу определение №49898/04.12.2025г., постановено по гр.д.№75295/2024г. от 148-ми състав на СРС, с искане за отмяна на атакувания акт е уважаване на молбата на ответника по чл.248 ГПК.

Другата страна в процеса „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, оспорва жалбата да е основателна и твърди, че актът на съда е правилен и законосъобразен.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:„

Гр.д.№75295/2024г. е образувано по искова молба от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, насочена срещу настоящия жалбоподател, по реда на чл.422 вр. с чл.415 и чл.124 ГПК касателно наличие на вземане на ищеца, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№41112/2024г. по описа на СРС.

След насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. с определение №25729/12.06.2025г., постановено по реда на чл.140 ГПК по делото постъпва молба от заявителя, основаваща се на нормата на чл.247 ГПК касателно посочените дати в заповедта за изпълнение, по която е налице произнасяне с разпореждане №110851/14.07.2025г., с което е уважена молбата на заявителя, като съдът е отстранил грешката касателно това какво представлява сумата от 6,35 лева.

На 09.07.2025г. по делото постъпва молба от процесуалният 1 представител на длъжника под вх.№240167, с която страната молба съда да не и възлага отговорността за разноски, тъй като грешното посочване на същността на сумата от 6 35 лева е основание за подаване на възражението.

Моли съда да остави без разглеждане исканията на страните за разноски.Необходимостта от това е наложена от обстоятелството, че ответникът по иска е разбрал за грешката едва в исковото производство.

С акт от о.с.з., проведено на 15.07.2025г. производството е прекратено, поради това, че длъжникът – ответникът е десезирал съда относно своето възражение по реда на чл.414 ГПК и тъй като съдът е приел, че именно подаденото възражение е дало основание на ищеца за завеждане на исковото производство, то отговорността за разноски е върху ответника, на когото е възложил тежестта за разноски.

На 17.07.2025г., в срока по чл.248, ал.1 ГПК, ответникът е подал молба за изменение на определението касателно разноските, като е поискал от съда да не му възлага разноски, а ако приеме, че следва да се носи тази отговорност от ответника, то на основание чл.78, ал.5 ГПК да намали размера на адвокатското възнаграждение до размер на 50лв.

След размяна на съдебните книжа, с определение №49898/04.12.2025г. първостепенният съд се произнася с акт, с който отхвърля молбата на ответника като приема, че след като тази страна е подала възражението касателно наличие на вземане на заявителя, то тя е станала причина за завеждане на делото / исковия процес/, поради което следва да понесе отговорността за разноски, а по отношение на твърдението, че възражението е „провокирано“ от допуснатата техническа грешка в съдебния акт, е изложил съображения, че длъжникът е можел да се констатира наличието на техническа грешка, което не е сторил.

Актът е връчен на настоящия жалбоподател на 09.12.2025година.

Жалбата е постъпила в съда на 10.12.2025г. – срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

Касателно искането на длъжника и ответник по делото да бъде освободен от разноски, поради това, че възражението е свързано с допусната техническа грешка от съда в диспозитива на заповедта за изпълнение, съдът на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първостепенния съд, като добавя в тази насока, че длъжникът/ процесуалният му представител е имал не само възможността, но и задължение, с оглед добросъвестното упражняване на процесуални права да извърши справки по делото, в резултат на което е могъл да иска от съда провеждане на процедура по чл.247 ГПК и едва след нейното осъществяване е могъл да направи пълноценна преценка дали да подаде възражение или не.

Ето защо това възражение, с което свързва искането си за освобождаване от отговорността за разноски съдът не приема да е състоятелно, тъй като само при наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК ответникът може да поиска от съда да го освободи от тази отговорност. Тези предпоставки очевидно не са 2 налице, поради което правилно първостепенният съд е отказал да измени акта се.

По възражението на ответника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Такова възражение може да се слуша, ако касае адвокатското възнаграждение, както повелява нормата на чл.78, ал.5 ГПК, но не и по отношение на възнаграждението за юрисконсулт, размерът на което се определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 от Наредбата за правната помощ и е лимитиран до сумата от 400 лв.

Въз основа на горното съдът приема, че атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от това

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №49898/04.12.2025г. постановено от 148ми състав на СРС по гр.д.№75295/2024г. по описа на СРС€ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от нормата на чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3