Решение № 1222 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110201223 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №22-2500603/17.12.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" - София , на „*****" ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 415 ал. 1 КТ за нарушение на чл. 415 ал. 1 КТ .

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ, което в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност на НП, поради недоказаност на нарушението – на служителя В. П. е предоставено преди постъпването му на работа заверено копие на хартиен носител на уведомление до НАП по чл. 62 ал. 5 КТ, като същия го е разписал. При извършената проверка от контролните органи не е бил открит този документ в досието па В.

П., тъй като документът се е съхранявал в счетоводната документация на работодателя и не е бил намерен в досието му при проверката. Впоследствие при извършено допълнително търсене работодателят е установил, че изискуемият документ е наличен и той е представен с възражението. Правят се възражения да процесуални нарушения по чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН – в АУАН не се съдържа описание на фактическата обстановка, обстоятелствата, при 1 които е било извършено нарушението, както и не са посочени каквито и да било доказателства, които да го потвърждават; не са спазени сроковете по чл.34 ал.1 ЗАНН. Предлага на съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, алтернативно иска прилагане на чл.28 ЗАНН.

В с.з. дружеството-жалбоподател се представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Предлага на съда да отмени наказателното постановление и претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт Т., който предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

При извършване на последваща проверка от страна на контролните о р г а н и по спазване на трудовото законодателство на дружествотожалбоподател за периода от 03.09.2025 г. - 13.10.2025 г., било констатирано, че „*****" ЕООД в качеството си на работодател, не е изпълнил предписание под №2 дадено му на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ с Протокол за извършена проверка от 14.10.2024 г., а именно: „Да удостоверява връчването на работника преди постъпването му на работа на копие от хартиен носител от завереното уведомление до НАП по чл. 62 ал. 3 КТ за сключения трудов договор, съгласно чл. 4 ал. 3 от Наредба №5/29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 Кодекса на труда.". Предписанието е с преустановителен характер и неговото изпълнение започва да тече от 15.10.2024 г. занапред, с оглед датата на протокола 14.10.2024 г.

В хода на извършената проверка, при преглед на трудовото досие на В.

В. П. контролните органи са установили, че в същото се съхранява трудов договор, сключен на 23.05.2025 г. между служителя и работодателя „*****" ЕООД, с който са определени условията, при които В. В. П. ще бъде изпратен за временна работа в ***** - дружество, учредено и съществуващо по 2 законите на Франция.

На 23.05.2025 г. на В. В. П. е връчен писмен акт, с който същият е изпратен за изпълнение на длъжността „помощник-сервитьор" в Ресторант ***, с посочена дата на явяване 01.06.2025 г. За регистрирането на горецитирания трудов договор, работодателя „*****” ЕООД е изпратил уведомление до ТД на НАП, за което компетентната институция е издала справка за приети и отхвърлени уведомления с изх.

№30ЕСЮ2674468/23.05.2025 г. в 11:37:05 часа, в която, срещу името на В. В.

П. липсва подпис, удостоверяващ че работодателят е връчил на служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като до приключване на проверката не са представени други документи, с които да се удостовери по безспорен начин, че служителят е получил гореспоменатото копие.

Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 415 ал.1 КТ, извършено на 01.06.2025 г. в гр.София и констатирано на 13.10.2025 г., а именно, че дружеството не е изпълнило даденото предписание под №2 от Протокол за извършена проверка с изх.№ПР2432589/14.10.2024г.

Свидетелката Н. Д. Г. заемаща длъжността главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - София съставила АУАН №222500603/13.10.2025 г Срещу акта било подадено възражение, с доводи идентични с тези в жалбата и с приложена към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ по отношение на В. В. П. /л.15 от делото/.

На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка с изх.№2534670/13.10.2025 г., Протокол за извършена проверка с изх.№ПР2432589/14.10.2024 г.; Трудов договор с В. В. П.; писмен акт за изпращане на В. В. П.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 КК, констативен протокол от 13.10.2025 г., от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката Н. Д. Г., които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за 3 противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл.

57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.

АУАН е издаден от компетентен орган – инспектор при Дирекция „Инпекция по труда” София, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели.

АУАН е подписан от съставителя и двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40 от ЗАНН и отговаря на изискванията за съдържание и реквизит, регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставения АУАН и в законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП, като при съставянето на същия не се констатират нарушения на чл. 57 ал.1 ЗАНН.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП материалноправна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно изричния текст на предписание под №2 дадено на работодателя на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ с Протокол за извършена проверка от 14.10.2024 г., а именно: „Да удостоверява връчването на работника преди постъпването му на работа на копие от хартиен носител от завереното уведомление до НАП по чл. 62 ал. 3 КТ за сключения трудов договор, съгласно чл. 4 ал. 3 от Наредба №5/29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 Кодекса на труда.". Това предписание важи за работодателя от 15.10.2024 г. занапред, за всички постъпващи в дружеството служители/работници.

Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на

4 контролните органи по чл. 404 ал.1 т.1 КТ и е насочено към отстраняване на констатирано от същите нарушение на трудовото законодателство.

Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е било дадено на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ и не е било оспорено в законоустановения срок, т.е., то е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му в указания срок.

Въпреки това предписание, при последваща проверка на работодателя, контролните органи са установили отново същото нарушение, но този път допуснато по отношение на работник В. В. П. на длъжност „помощниксервитьор", на основание сключен трудов договор на 23.05.2025 г. /л.38 от делото/ с място на работа: ресторант „***”, Биариц, Франция. За регистрирането на трудовия договор с П., работодателя е изпратил уведомление до ТД на НАП, за което компетентната институция е издала справка за приети и отхвърлени уведомления с изх.

№30ЕСЮ2674468/23.05.2025 г. в 11:37:05 часа, в която, срещу името на В. В.

П. липсва подпис, удостоверяващ че работодателят е връчил на служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление /л.43 от делото/.

Задно с възражението срещу АУАН дружеството е представило вече подписано копие на уведомлението /л.15 от делото/. Съдът не приема за основателни възраженията в жалбата, че уведомлението не било открито при проверката, а на по-късен етап в счетоводството и затова е представен ведно с възражението. Съдът приема, че подписът на работника П. е положен след приключване на проверката от контролните органи и въобще е липсвал при провеждането й.

Копие от справка за приети и отхвърлени уведомления с изх.

№30ЕСЮ2674468/23.05.2025 г. в 11:37:05 часа се съхранява в трудовото досие на В. В. П. и такова справка е имало, но без подпис на П., който е положен от него на по-късен етап.

Правилно е посочена правната квалификация, а посочената норма на чл. 415 ал. 2 КТ урежда неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а ал.

4 КТ, каквото в случая не е налице. В конкретния случай се касае за 5 нарушение, свързано с неизпълнение на дадено задължително за работодателя предписание по чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ.

За съда не са налице основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл. 415в ал. 1 КТ, доколкото от страна на дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани доказателства нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ.

Съдът намира, че законосъобразно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ.

За нарушаване на разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.

Наказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 1 500 лв., при спазване разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Спазен е принципа на чл.27 ЗАНН и в тази връзка отново оплакванията в жалбата се неоснователни.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП, а именно – 66,47 евро /130 лв./.