Решение № 72 от 20.06.2024, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Поморие, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100270 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца „ВЕИ ГРУП “ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, представлявано от управителя Е. Х. със съдебен адрес в гр.Стара Загора против ответника Г. Х. Д. от гр.Поморие, обл.Бургас. В молбата си ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение, което било прекратено на на 29.04.2022 г.. Твърди се, също, че на 21.07.2022 г. ищецът погрешно заплатил по сметка на ответника сумата от 5000 лв., без да е налице правно основание, като ответникът отказал да върне тази сума на ищеца. Твърди се, че за това вземане по искане на ищеца, била издадена заповед №5/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №17/2023 г. по описа на ПРС, срещу която ответникът е подал възражение . Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата 5000.00лв. / пет хиляди лева/ – недължимо платена от „ВЕИ ГРУП“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №5/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №17/2023 г. по описа на ПРС. Претендират се и направените разноски в настоящото и заповедното производство . Към исковата молба са представени писмени доказателства , подробно описани в приложението към същата.

Предявеният иск е с правно основание по чл.422 от ГПК вр.с чл.55 от ЗЗД .

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор на иска . В отговора се оспорват фактическите твърдения на ищеца, като се твърди, че претендираната 1 сума е заем предоставен преди това от ответника на ищеца, който е изпълнил задължението си да го върне. Моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани по основание и размер. Сочи доказателства.

Ищецът редовно призован се представлява в с.з. от процесуален представителадвокат, който поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. и представлява се от процесуален представител- адвокат, който поддържа подадения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове. Сочи доказателства.

За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и съобрази приложимите законови разпоредби, прие следното: Между страните не е спорно и се признава от ответника, че ищецът му е превел сумата от 5000 лв. на 21.07.2022 г. по банков път, което се установява и от представения по делото платежен документ, в който като основание за плащането се сочи погасен заем. Не е спорно и се признава от страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата, на което ответникът е изпълнявал в ищцовото дружество длъжността „технически ръководител строителство“, като това правоотношение е било прекратено на 29.04.2022 г. От представеното извлечение от банкова сметка на ответника се установява, че от същата, на 08.04.2022 г. е изтеглена сумата 5000 лв. В качеството на свидетел по делото е разпитана св.М. Д.а- съпруга на ответника, която сочи, че ответникът, който през 2022 г. работел в ищцовото дружество се посъветвал с нея дали да даде на В. В.- един от съдружниците в ищцовото дружество заем за сумата 5000 лв. , който щял да бъде върнат след седмица и свидетелката се съгласила. След това ответникът и разказал, че е предал сумата на К.- съпругата на В.. От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че плащането към ответника е осчетоводено като вземане към други лица и сумата не е възстановена на дружеството. По отношение редовността на воденото счетоводство на ищеца, вещото лице сочи, че е установено разминаване между ведомостта за работни заплати за ответника и декларирани данни в НАП за м април 2022 г. , както и в удостоверение за получен брутен доход на ответника издадено на 10.05.2022 г.

При така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът прие следните правни изводи. Съгласно чл.55 от ЗЗД е предвидено, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая се твърди от ищеца, че процесната сума от 5000 лв. е заплатена на ответника без правно основание, поради грешка. При това положение в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил претендираната сума на ответника, а в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на сумата.

От доказателствата по делото се установява и се признава от ответника, че на 21.07.2022 г. ищецът му е заплатил сумата 5000 лв. с посочено основание за плащане в представения платежен документ – погасяване на заем. Ответникът твърди, че е предоставил заем в размер на 5000 лв., която сума се установява че е изтеглил от банковата си сметка, но на В.

2

В., чрез неговата съпруга. Действително от служебно извършената справка от Търговския регистър, който е публичен се установява, че В. е съдружник и управител в ищцовото дружество, но от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че ответникът е предоставил изтеглената от банковата си сметка сума в заем именно на ищцовото дружество по искане на съдружника и управител в същото В. В., доколкото за установяване на това обстоятелство са ангажирани единствено показанията на св.Д.асъпруга на ответника, която не е пряк очевидец на предаване на сумата, нито пък е свидетел на уговорка за предоставяне на сумата в заем и самата тя сочи, че това и е съобщено от ответника, поради което и съдът намира, че показанията и не следва да се кредитират относно тези обстоятелства, доколкото не се подкрепят от останалите доказателства по делото и при отчитане на обстоятелството, че е заинтересована от изхода на делото. Поради изложеното съдът прие, че не се доказа при условията на пълно и главно доказване от ответника съществуването на договор за заем между него и ищцовото дружество, поради което и следва да се приеме, че процесната сума е получена от ответника без правно основание и със същата последният се е обогатил неоснователно. Искът за установяване на съществуването на вземане в размер на 5000 лв. на ищеца срещу ответника е основателен и следва да се уважи. Предвид уважаването на главния иск, основателен е и следва да се уважи акцесорният иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер 5000 лв. от момента на поканата- предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.01.2023 г., предвид това, че задължението е без уговорен срок за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

По направените искания за присъждане на разноски съдът прие следното:

Предвид уважаването на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответинкът следва да заплати на ищеца направените от него разноски съобразно с представения списък на разноските в размер на 900 лв. в настоящото производство, от които 100 лв. д.т. и 800 лв. адвокатско възнаграждение , както и 650 лв. разноски ва заповедното производство, от които 100 лв. д.т. и 550 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора, на ответника не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Х. Д., ЕГН********** с адрес в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Иван Рилски“ №5, ет.3, ап.9, съществуването на вземане в полза на ищеца „ВЕИ ГРУП“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, ул.Свещенник Г. Клисаров“ №15, ет.2, ап.3, ЕИК205828780 представлявано от управителя Е. Х.q за сумата 5000 лв.( пет хиляди лева), заплатена без правно основание на 3 ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума считано от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №5/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№17/2023 г. по описа на Районен съд гр.Поморие.

ОСЪЖДА Г. Х. Д. от гр.Поморие да заплати на „ВЕИ ГРУП“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора сумата 900 лв. разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Г. Х. Д. от гр.Поморие да заплати на „ВЕИ ГРУП“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора сумата 650 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №17/2023 г. по описа на Районен съд гр.Поморие.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Х. Д. от гр.Поморие за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4