Решение № 269 от 29.05.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Враца, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба, вх. № 5355 от 27.6.2023 година по описа на Районен съд - Козлодуй на Р. В. З. от гр. Козлодуй против Решение № 355 от 20. 6.2023 г. по гр. д. № 95 от 2022 година по описа на Районен съд – Козлодуй.

Жалбоподателят обжалва решението изцяло като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди, че нямало правни доводи, които да обусловят основателност на исковата претенция.

Предвид на изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока за отговор по въззивната жалба е постъпил отговор, вх. № 6246 от 7.8.2023 година с която ответникът по жалбата оспорва жалбата.

Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно поради което е моли същото да бъде потвърдено, а пък жалбата, подадена против решението да бъде отхвърлена.

С жалбата и отговора на жалбата няма направени нови доказателствени искания.

С молба, входящ № 5861 от 19.7.2023 година жалбоподателят е представил отново допълнително споразумение от 23.10.2018 година, което е било представено пред първоинстанционния съд. С молбата от 19.7.2023 година е посочил, че се представят и копия от фактури, но такива са налични като приложение към същата.

Независимо от изложеното молбата е идентична с подадена такава на 31.10.2022. година с вх. № 6018 към която е представен същия документ за прекратяване на договор, както и фактури и сметки, като същите се намират на листи 1 от 54 до 62 от първоинстанционното дело и са приети като доказателство ти делото в съдебно заседание от 14 2 2023 година по описа на районен съд Козлодуй.

Намира, че представените с молба вх. № 5861 от 19.7.2023 година по описа на РС-Козлодуй от ответника въззивник документи вече са приети като доказателство по делото, поради което и не следва да бъдат приемани отново.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата. Оспорва да е уведомяван за образуваното срещу него заповедно производство. Поддържа, че е изявил желанието си за незабавно прекратяване на договора. Поддържа, че прекратяването на договора настъпило с получаването на уведомлението от насрещната страна. Твърди, че в конкретния случай не се касаело за предсрочно прекратяване на договора, тъка като прекратяването на договора настъпило няколко дни след изтичането на срочен договор между страните.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата с писмено становище на процесуалния си представител. Поддържа, че с нея не се правят нови възражения, а направените вече са обсъдени и отхвърлени от съда, излага, че са представени доказателства за възникването на правоотношението, излага, че фактурите са носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, че ответникът е изпаднал в забава съобразно т. 26 от ОУ, поради което и вземанията са изискуеми, а вземането е доказано по основание и размер. Твърди, че има доказателства за редовно извършено прехвърляне на вземането.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК по отношение на ответника Р. В.

З., ЕГН **********, адрес ***, че дължи на "*** ЕСТЕЙТ" ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр.София (с предишно наименование „ ЮБЦ" ЕООД) вземането му присъдено със Заповед по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 1310/2021г. по описа на РС-Козлодуй в размер на 62.05 лева-незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.10.2018г. до 21.12.2018г.

Със обжалваното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. В. З., ЕГН **********, адрес *** е осъден да заплати на „*** ЕСТЕЙТ" ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. София (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, разноски направени в исковото производство / държавна такса – 25.00 лева и 180 лева - адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 205.00лв. държавна такса – 25.00лева и 180 лева - адвокатско възнаграждение/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1310/2021г. по описа на Козлодуйски районен съд.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна че:

Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *** и М. С. И., ЕГН ********** е сключено допълнително споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *** от дата 18.10.2016г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart L с месечен 2 абонамент 23.99 лева и мобилна интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план i-Traffic M с месечен абонамент 11.99 лева/с ддс/. Уговорено е ползването на услуга ТЕЛЕФОНЕН ПОСТ-POTS при условията на тарифен план Uni Fix за номер ***.Срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 18.10.2018 г.

Въз основа на сключен договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер *** между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:*** са издадени фактури № 1257140386/22.11.2018г., 1258776637/22.12.2018г., за периода от 22.10.2018г. до 21.12.2018г.Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца 11/2018г. и 12/2018г.

На 01.10.2019г между „С.Г.Груп" ООД гр София - цедент и „ЮБЦ" ЕООД гр.

София – цесионер (сегашното наименование е "*** ЕСТЕЙТ" ЕООД) е сключен договор за прехвърляне на вземания, с предмет вземания от трети физически и/или юридически лица, подборно индивидуализирани по основание размер и длъжник в Приложение № 1. В представеното по делото потвърждение за прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД издадено от „БТК" ЕАД е посочено вземането на БТК ЕАД към ответника. Към исковата молба е приложено уведомление от „БТК" ЕАД до А.М. за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД. От приобщеното ч.гр.д. № 1310/2021г. по описа на РС Козлодуй, се установява, че в полза на заявителя - ищец срещу длъжника - ответник е издадена Заповед № 462/18.11.21г., за изпълнение на парично задължение в размер, както следва: 62.05 леванезаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.10.2018г. до 21.12.2018г., както и 205.00 лева - разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника, който в законния срок е подал възражение по чл. 414 ГПК. На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 30.06.2022г. и заповедният съд е уведомен за подадената в срок искова молба. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД - в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1310/2021г. по описа на РС Козлодуй.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Видно от текста на уведомлението от 23.10.2018 г. за прекратяване на договора е посочено, че същото има характер на предизвестие за прекратяване на договора. Действително в него е посочено, че същото има действие от подписването му, но в наличния поделото документ същото е подписано само от въззивника и е прието от служител на въззиваемото дружество, което няма данни да го е подписало. По делото няма събрани доказателства за наличието на предходни договорни отношения между страните за предоставяне на телефонни услуги за същите телефонни номера.

Въз основа на изложената фактическа обстановка от правна страна първоинстанционният съд е приел, че по делото са спазени процесуалните предпоставки за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство (ч.гр.д. № 1072/2020г. по описа на РС Козлодуй), документи.

По делото е установено, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, възражение и 3 заповедният съд е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1 вр. чл.

415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК.

С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 462/18.11.2021г., по описа на КРС, за изпълнение на парично задължение.

В процесният случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективен, така и от обективна страна между цената на предявеният иск, която е за сумата от 62.05 лв. и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед № 462/18.11.2021г. за изпълнение на парично задължение за незаплатена далекосъобщителна услуга, поради което и искът е допустим.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице догооерно правоотношение видно от приетия по делото Договор за мобилни услуги между праводател на ищеца - доставчик и ответникът - абонат, по силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за определен срок.

При така създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименован Договор за услуги ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги" по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. Следователно на ответника, в качеството на потребител, от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната.

Първоинстанционният съд е обсъдил че предпоставка за валидност на Договор при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема.

В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване - за предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на Договор при Общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове следва да се съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране на определени отношения между търговци -доставчици на стоки или услуги и абонати. От приетите по делото Декларация и Договор се установява, че ответникът изрично е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството ищец. С подписа си, който не е оспорен, ответникът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.