Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 156 от 06.03.2024, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 92/2024
Вид
Определение № 156
Подписан
06.03.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Кремена Иванова Краева, Натали Ясенова Жекова, Десислава Георгиева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Силистра, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. П.

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243400500092 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 2875 от 20.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1796/2023 г. по описа на РС-Силистра.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Г. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, за парично вземане в размер на 3 267, 83 лв., от които: 1 122, 75 – главница; 383, 40 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2019 г. – 02.10.2020 г.; 319, 79 лв.

– възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 682 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 759, 89 лв. – лихва за забава за периода 02.10.2020 г. – 30.10.2023 г., произтичащи от договор потребителски кредит № 30038213636/19.07.2019 г.

За да постанови обжалвания съдебен акт, заповедният съд приел, че чрез включване възнаграждението за допълнителни услуги в погасителния план, вместо да бъде фиксирано като самостоятелно правоотношение, се 1 заобикалят императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, които ограничават максималния размер на годишния процент на разходите съгл. чл.19 ЗПК, което същевременно води и до неправомерно определяне размера на възнаградителната лихва и обезщетението за забава. Отделно от горното, приел за нищожни уговорките, касаещи закупените от кредитополучателя допълнителни услуги поради противоречие с добрите нрави, което обосновал с извода, че размерът на дължимото възнаграждение за тях, надвишаващ този на кредита, нарушава общоприетата представа за добросъвестност.

С депозираната частната жалба, предмет на настоящото производство, съдебният акт се оспорва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят излага аргументи, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, а само по отношение наличието на неравноправни клаузи в договора, каквито намира, че не са налице. По отношение претендираното договорно възнаграждение счита, че същото отговаря на законовите ограничения.

Релевира твърдения, че не е налице задължение за изготвяне и посочване методика на формиране на годишния процент на разходите, доколкото между страните е уговорен фиксиран лихвен процент, а и посоченият в договора размер на ГПР не надвишава максималния такъв съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че присъждането на законната лихва е законна последица от уважаването на главната претенция, а лихвата за забава не се явява неравноправна клауза, доколкото в полза на кредитора съществува право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок.

Намира процесния договор за действителен, с оглед на което моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него бъде постановено издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за всички претендирани със заявлението суми. Претендира разноски.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд било образувано със заявление, депозирано от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, 2 вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак, чрез процесуален представител за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, за парично вземане в размер на 3 267, 83 лв., от които: 1 122, 75 – главница; 383, 40 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2019 г. – 02.10.2020 г.; 319, 79 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 682 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 759, 89 лв. – лихва за забава за периода 02.10.2020 г. – 30.10.2023 г., произтичащи от договор потребителски кредит № 30038213636/19.07.2019 г.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 1796/2023 г. по описа на РС-Силистра, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите.

Между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 30038213636/19.07.2019 г. Видно от приложените към заявлението писмени доказателства, уговорената заемна сума била в размер на 1 200 лв., годишният лихвен процент – 41%, а годишният процент на разходите – 48.85%. С оглед сключения договор за потребителски кредит от кредитополучателя били закупени пакети за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, възнаграждението по които било съответно в размер на 360 лв. и 744 лв., дължими на месечни вноски от 46, 00 лв., заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит 3 следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Настоящият състав счита, че в последния следва да бъдат включени възнагражденията за такива допълнителни услуги като „Фаст“ и „Флекси“, които са закупени с оглед сключения договор за потребителски кредит, и чиито размер е изначално известен на страните, като този извод се подкрепя и от обстоятелството, че възнаграждението, дължимо по горепосочените услуги е включено в погасителния план към договора за кредит. Включването на дължимите възнаграждения за горепосочените услуги при определяне размера на ГПР води неговото увеличаване в размер, надвишаващ предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и значително различаващ се от посочения такъв в договора.

С оглед на изложеното , настоящата съдебна инстанция намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен, поради което на осн. чл. 23 по него следва да се дължи само чистата му стойност, а именно - главницата, възлизаща на 1 200 лв. Доколкото обаче е налице противоречие в изложените със заявлението обстоятелства, касаещи направените от длъжника погасителни вноски, като размерът на претендираната със заявлението главница е по-нисък от уговорения и се сочи, че от длъжника били направени две погасителни вноски, от друга страна, същевременно се навеждат твърдения за изпадане на същия в забава от първата предвидена по погасителния план вноска, и това противоречие не е отстранено с депозираната частна жалба, то не могат да бъдат приложени последиците на чл. 23 ЗПК, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Следва да се посочи, че описаното по-горе противоречие е следвало да бъде констатирано от заповедния съд, който да даде указания за отстраняването му.

Настоящата инстанция намира за неоснователно релевираното от жалбоподателя възражение за липса на правомощие по отношение на заповедния съд да се произнесе по недействителността на сделката, доколкото произасянето на съда произтича от вмененото му законово задължение да следи служебно за интересите на потребителя.

Предвид изложеното, доколкото прилагането последиците на чл. 23 ЗПК води до отхвърляне на заявлението по отношение на всички 4 претендирани суми извън претенцията за чистата стойност на кредита, настоящият състав намира, че не следва да се произнася по релевираните от жалбоподателя възражения, касаещи дължимостта на останалите суми.

С оглед гореизложеното, макар и при различни съображения, двете инстанции достигат до еднакъв краен резултат, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на производството, претендираните от кредитора разноски следва да останат в негова тежест.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 2875 от 20.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1796/2023 г. по описа на РС-Силистра, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак срещу длъжника Г. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

Силистра, за парично вземане в размер на 3 267, 83 лв., от които: 1 122, 75 – главница; 383, 40 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2019 г. – 02.10.2020 г.; 319, 79 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“;

682 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 759, 89 лв. – лихва за забава за периода 02.10.2020 г. – 30.10.2023 г., произтичащи от договор потребителски кредит № 30038213636/19.07.2019 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5