Определение № 2193 от 31.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2193 гр. София, 31.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501789 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на М. Д. Д. лично и в качеството му на законен представител-управител на „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ООД срещу Определение № 287/12.04.2023 г., постановено по г р.д. № 159/2023 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, с коет о исковата молба на жалбоподателите срещу Софийски градски съд е върната, поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите поддържат, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при явно използване на служебно положение. Излагат подробни съображения по фактите, въз основа на които са завели своите искови претенции пред първоинстанционния съд.

Молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не е изпращана на ответника, доколкото към момента същият не е конституиран като такъв с връчване на препис от исковата молба.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, предявена от М. Д.

Д. и от „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ООД, представлявано от управителя си М. Д.

1

Д. срещу Софийски градски съд, с която от ответника се претендират заплащане на обезщетения за причинени на ищците имуществени и неимуществени вреди, причинени им в пряка причинна връзка от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, извършено от ответника при разглеждане на търговско дело № 1685/2013 г. по описа на СГС, Първо гражданско отделение, 18 състав.

В исковата молба се твърди, че през 2013 г. „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) завежда дело срещу М. М. Д. и Д. Д. Д., както и срещу фирма „Голдберг груп“. Твърди се, че въз основа на така подадената искова молба е образувано търговско дело № 1685/2013 г. по описа на СГС, Първо гражданско отделение, 18 състав. Поддържа се, че по това дело ищецът не е заплатил държавна такса в размер на 69 000 лв. и въпреки това производството по делото не е прекратено. В исковата молба се твърди още, че съдът неправилно не е прекратил делото, тъй като ищецът не е имал право да го заведе, тъй като е сторил последното четири години след като е обявен в несъстоятелност и пет години след придобиването на четирите процесни имота по изпълнително дело № 161/2007 г. и присъединено изпълнително дело № 87/2007 г. по описа на ЧСИ Г.. Поддържа се също така, че няма никакво произнасяне от съдиите докладчици по делото във връзка с това, че в законоустановения срок ищецът не е представил удостоверение за наследници, а делото е следвало да бъде прекратено на основание чл.230, ал.2 от ГПК. Твърди се, че повече от седем години съдията по делото не иска да спази закона, както и че до момента на предявяване на исковата претенция няма нито едно насрочено съдебно заседание. Поддържа се, че през 2013 г.2014 г. фирмата е осигурила инвестиционен кредит в размер на 33 милиона щатски долара, но поради заведеното дело, този договор е прекратен. Твърди се нарушение на европейското право, изразяващо се в съдебен процес повече от десет години без нито едно съдебно заседание. Ищците претендират пропуснати ползи и печалби от 33 милиона щатски долара.

При така изложените в исковата молба фактически твърдения, първоинстанционният Окръжен съд Кюстендил е приел на първо място, че не се установява защитим правен интерес на ищците по реда на ЗОДОВ, а по общия граждански ред, както и че ищците не са активно процесуално легитимирани да сезират съда с иск за обезщетяване на неимуществени вреди 2 от действия на магистрати, извършени по т.д. № 1685/2013 г. по описа на СГС, по което не твърдят изобщо да са били страна.

Приел е, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 2 ЗОДОВ хипотези, при които отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, възниква само по отношение на лице, спрямо което са били насочени действията на съответния правозащитен орган или е бил обект на такива, каквито подобни твъдения в исковата молба не са изложени, а евентуалното добавянето на нови факти в тази насока не би обосновало допълнително правен интерес от сезирането на съда и защото не се твърди сезираният СГС да е последна инстанция по спора, приемайки за недопустими исковете срещу тези органи на съдебната власт, които не правораздават като последна инстанция, тъй като те не отговарят по чл. 2в от ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.

Приел е, че дори претенцията да изпълва състава на чл. 2в ЗОДОВ, то в исковата молба не се твърди конкретно нарушение на правото на Европейския съюз, а е налице абстрактното позоваване на допуснати нарушения на Европейското право, което по същество изразява несъгласието на ищците с действията на посочените магистрати. Приел също така, че исковете за вреди в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на делата, са недопустими.

Първоинстанционният съд е приел също така, че при поддържаните твърдения за разглеждане на посоченото търговско дело в неразумен срок, претенцията е по реда на чл. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, но по този ред гражданите могат да предявят иск по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В случая изобщо не се твърди посоченото дело да е приключило, което е още едно основание претенцията да бъде възприета за недопустима.

При така изложените доводи ОС Кюстендил е приел, че е налице хипотезата на чл. 130 от ГПК, поради което върнал исковата молба и прекратил производството по нея.

При така установените факти, въззивният съд приема следното от 3 правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежни страни-ищците в първоинстанционното производство, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок (препис от съдебния акт е връчен редовно на страните на 02.05.2023 г., а частната жалба е подадена по куриер на 09.05.2023 г. ), дължимата държавна такса е внесена, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е направил извода си за недопустимост на исковите претенции при нередовна искова молба. В този смисъл въззивният съд намира за неправилна преценката на първоинстанционния съд за липсата на необходимост от даване на указания по реда на чл.129 от ГПК.

Принципно правилни са съжденията на първоинстанционния съд, че твърденията в исковата молба за нарушение на правото на ЕС във връзка с администрирането (не събиране на дължимата държавна такса, не прекратяване на производството по делото, включително и поради неговата недопустимост) н а търговско дело № 1685/2013 г. по описа на СГС, Първо гражданско отделение, 18 състав, обусловят недопустимост на исковата претенция.

Съобразно Определение № 60354/04.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1126/2020 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто отделение, на което се е позовал и първоинстанционния съд: „..искове за вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват. Недопустими са и исковете срещу СРС за допуснати нарушения на правото на ЕС. Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС ( в този см. и решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C-160/14, EU:C:2015:565, т.

47; решение от 28 юли 2016 г., С-168/15, EU:C:2016:602, т. 20).“ Налице са специално уредени хипотези на отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Такива са - при разглеждане на 4 делата в неразумен срок по чл. 2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл. 2в ЗОДОВ. Следва да се приеме, че и извън уредените в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения.

В исковата молба не се твърдят подобни обстоятелства.

Така въведените твърдения обаче - нарушения на правото на Европейския съюз, а в действителност на националното законодателство, извършени от първостепенен съд и изразяващи се в образуване на търговско дело, без по това дело ищецът да е заплатил държавна такса в размер на 69 000 лв., в не прекратяване на производството по делото, поради не внасяне на дължимата държавна такса, поради обстоятелството че ищецът не е имал право да го заведе, тъй като е сторил последното четири години след като е обявен в несъстоятелност и пет години след придобиването на четирите процесни имота по изпълнително дело № 161/2007 г. и присъединено изпълнително дело № 87/2007 г. по описа на ЧСИ Г., поради липсата на произнасяне от съдиите докладчици по делото във връзка с това, че в законоустановения срок ищецът не е представил удостоверение за наследници, а делото е следвало да бъде прекратено на основание чл.230, ал.2 от ГПК, не обуславят правна квалификация на иска по чл.2в от ЗОДОД, но в същност са твърдения, които биха обусловили правна квалификация на иска по чл.2б от ЗОДОВ, в смисъла извършени от магистрати процесуални нарушения по делото, довели до съществено забавяне на неговото разглеждане. В исковата молба отделно от това се съдържат и твърдения за съдебен процес, продължил повече от десет години без нито едно съдебно заседание.

Правилно първоинстанционният съд е приел с оглед твърденията в 5 исковата молба, че за ищците М. Д. Д. и „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ООД липсва активна процесуална легитимация за предявяване на исковете, с оглед твърдението че страни по търговско дело № 1685/2013 г. по описа на СГС, Първо гражданско отделение, 18 състав, от твърдяните незаконосъобразни действия на магистратите по което, ищците претендират да са претърпели вреди и съответно претендират обезщетения, всъщност не са ищците, а съответно: М. М. Д., Д. Д. Д. и „Голдберг груп“.

В исковата молба ищците предявяват правата на посочените лица, без обаче да обосновават правен интерес.

Легитимация, без да се обосновава правен интерес обаче представлява нередовност на исковата молба, тъй като процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.

Предвид горното първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищците да отстранят в определен срок тази нередовност чрез обосноваване на правният им интерес и по-конкретно в какво качество предявяват правата на М. М. Д., Д. Д. Д. и „Голдберг груп“-ответници по т.д. № 1685/2013 г. по описа на СГС.

В случай, че ищците обосноват правен интерес (като например наследници, съответно правоприемници на ответниците по делото, с оглед твърдението в исковата молба, че ищецът и в определения срок не е представил удостоверение за наследници и позоваване на нормата на чл.230, ал.2 от ГПК), то следва да изложат ясно и точно обстоятелствата, на които основават претенциите си, като посочат претендират ли с въведените с исковата молба фактически твърдения за извършени процесуални нарушения (при обоснован правен интерес в горния смисъл) вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, доколкото и при наличието на горните твърдения, изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на иска с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ се явява неправилен.