Решение № 70 от 18.09.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Царево, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. С.а като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200056 по описа за 2024 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Г. А. М., ЕГН **********, против наказателно постановление № 23-0302-000056 от 06.07.2023 год. на Началник РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на Г. А. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени.

Твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява, лично и с упълномощен представител. Пледира наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, не изпращат представител, не вземат 1 становище по случая. Явява се актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя и свидетеля, които в показанията си описват фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.02.2023 год. актосъставителя- служител на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, извършвал проверка по скоростта. Проверката се извършвала с техническо средство АТСС ARH CAM S1. Около 09,11 часа, техническото средство засякло автомобил, който се движел със скорост над максимално допустимата в участъка. Скоростта на движение била 95 км в час, при максимално допустима в участъка 60 км. в час, въведена с пътен знак „В26”. При проверката установили, че автомобила е управляван от жалбоподателя. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 722049 от 12.05.2023 год. в който нарушението било описано ясно, точно и изчерпателно. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и санкциониран по чл.

182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- полицейски служители, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

2

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на Началник РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ на МВРЦарево, при ОД на МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

След внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Размера на наказанието регламентирания такъв. е определен съгласно нормативно

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и 3 законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.

Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0302-000056 от 06.07.2023 год. на Началник РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на Г. А. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4