Решение № 178 от 13.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Казанлък, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20255510100768 по описа за 2025 година

Предявен е иск за обявяване нищожност на сделка поради противоречие със закона с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД и в условията на евентуалност – два иска: иск за обявяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такси и иск за обявяване нищожност на клауза предвиждаща заплащане на неустойка и двата с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.3-во ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.

Предявен е насрещен иск за парично вземане с пр. осн. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Н. Е. М., ЕГН: ********** моли съда да прогласи договор за паричен заем Standard_30 № *****/10.02.2024 г., сключен между нея и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 - во от ЗЗД поради противоречието му със закона.

При условията на евентуалност моли съда да признае за установено по отношение на „Вива Кредит“ АД, че клаузата в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договор за паричен заем Standard_30 № *****/10.02.2024 г., която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 922.08 лв. и клаузата в чл. 4, ал.

1 и 2 от същия договор, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 614.64 лв. в срок са нищожни на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 - то от ЗЗД поради противоречието им с добрите нрави.

Моли да й бъдат присъдени направените в настоящето производство съдебни разноски и присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

На 10.02.2024 г. сключила договор за паричен заем Standart_30 № *****, 1 по силата на който „Вива Кредит“ АД й предоставило в заем сумата от 1 400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.50 %, съгласно който следвало да върне сумата от 3 261 лв., от които главница-1400 лв., лихва 324.28 лв., такса за експресно разглеждане - 922.08 лв. и неустойка - 614.64 лв.

Счита договора за паричен заем № ***** от 10.01.2024 г. за нищожен, на основание съдържащите се в него нищожни неравноправни клаузи досежно ГПР, таксата за експресно обслужване и неустойката.

Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, неговият максимално допустим размер е пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че ГПР по кредита по скрит начин е увеличен над допустимия размер тъй като в него не са включени дължимите допълнително такса и неустойка.

Съгласно чл. 1, ал. 3 и 4 от договор № ***** заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност 922,08 лв. и тя следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договор № ***** заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на начислена неустойка в размер на 614,64 лв.

На осн. чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (Р № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 2 на TP № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл. 1, ал. 2, 3 и 4) по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение.

Основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.

Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 922,08 лв. е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна. Предвид изложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите противоречи на чл. 10а. ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21. ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.

3

Твърди, че никъде в договора няма ясно и точно формулиране какво е "експресно разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на документи. Твърди, че за удължаване на срока на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща главницата. Клаузата за "експресно разглеждане" е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

С Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.

Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави счита, че се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.50 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престара определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския 4 парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 614,64 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел. транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Разпечатката съдържа 36 от 198 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd155180-5474-41a6-b5b7-4738ca839948