Решение № 2901 от 26.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2901 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330103621 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046 против К. Б. А., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 6184/02.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12433/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: 74, 85 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода месец 10.2018 г. до месец 04.2021 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № ** за обект на потребление, находящ се в *****************; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.05.2022 г. в размер на 12, 20 лв.; 31, 12 лв. – сума, дължима за дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г.; 5, 61 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо 1 изричното им приемане от страна на потребителите. Ответната страна не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо нея влезли в сила действащите за периода Общи условия. Поддържа, че ответната страна има качеството на потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, находящ се в *****************, че в качеството си на потребител била длъжна да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела и да заплаща топлинна енергия. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация - да заплати установената покупна цена. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия. Сумите за топлинна енергия били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем Сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал.

1 ГПК отговор на исковата молба. Счита предявените искове за недопустими, поради отсъствие на положителна процесуална предпоставка, като сочи, че не била налице пасивна процесуална легитимация на ответника. Твърди, че ответницата не може да отговаря по предявените искове, тъй като е лице чуждо на правния спор, тъй като същата не е била никога собственик на обекта посочен от ищецът в исковата молба, находящ се в ***************** от което произтичало предявяването на исковете.

Оспорва исковете, както по основание, така и по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца, касаещи периода от месец Октомври 2018г. до 30.05.2019г. С оглед гореизложеното моли да се прекрати производството поради недопустимост на предявените искове, тъй като ответникът не бил надлежна страна. В условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме аргументите за недопустимост на исковете, моли същите да бъдат отхвърлени, като недоказани както по основание, така и по размер, а тези касаещи периода от месец Октомври 2018г. до 30.05.2019г., като погасени по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът 2 да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

За да възникне задължението за заплащане на услуги по доставка на топлинна енергия, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото.

Ищецът не установи, че именно ответницата К. А. е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същата да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.

Напротив, от представената на л. 132 от делото справка от Агенция по вписванията от 08.06.2023г. се установява, че по индивидуалната партида на ответницата липсва вписан акт за собственост, респ. за учредяване на ограничено вещно право на ползване. Съответно – установява се, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия, следователно предявените искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, право на разноски има ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но липсват доказателства такива да са направени.

В производството по делото ответницата е била защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. А. Ц. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, което следва да бъде определено в минимален размер от 400 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

3

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046 против К. Б. А., с ЕГН: ********** обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 6184/02.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12433/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: 74, 85 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода месец 10.2018 г. до месец 04.2021 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № ** за обект на потребление, находящ се в *****************; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.05.2022 г. в размер на 12, 20 лв.; 31, 12 лв. – сума, дължима за дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г.; 5, 61 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2022 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046 да заплати на адв. А. Ц. от ***************** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ответницата К. Б. А., с ЕГН: ********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4