Решение № 2511 от 06.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 2511/6.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: С.К. при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12915 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от А.Х.А., ЕГН **********,*** срещу ГД „И.Н.“при МП* при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумите, както следва:

- 1000 лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 200 часа по месеци и по тримесечия за периода 01.07.2015г.- 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 100лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца, следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до 23.08.2018г. вкл., формирани, както следва: 57лева за периода 01-31.07.2015г.- отработени 16часа и обезщетение за забава в размер на 4,32лева за периода 26.08.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.08.2015г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.09.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.09.2015г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.10.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.10.2015г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.11.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.11.2015г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.12.2015г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.12.2015г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.01.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.01.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.02.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-28.02.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.03.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.03.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.04.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.04.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.05.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.05.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.06.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.06.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.07.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.07.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.08.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.08.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.09.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.09.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.10.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.10.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.11.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-30.11.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.12.2016г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01-31.12.2016г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.01.2017г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01.01-31.03.2017г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.04.2017г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01.04-30.06.2017г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.07.2017г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01.07-31.09.2017г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.10.2017г. до 24.08.2018г.;

41лева за периода 01.10-31.12.2017г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.01.2018г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01.01-31.03.2018г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.04.2018г. до 24.08.2018г.; 41лева за периода 01.04- 30.06.2018г.- отработени 8часа и обезщетение за забава в размер на 4,16лева за периода 26.07.2018г. до 24.08.2018г.;

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „надзирател” в Затвора В.. Статутът му на такъв е регламентиран в чл. 19, ал.2 ЗИНЗС и субсидиарно ЗМВР, ЗДС, КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода м.07.2015г. до м.06.2018г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. На основание чл. 187, ал.3 ЗМВР, в периода 01.07.2015г.- 31.12.2016г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.

Твърди, че по заповед на началника на затвора е следвало да се явява на работа в 07,30ч. при дневни 8, 12 и 24часови смени. Началото на работната смяна включва време за преобличане на специално облекло и технически средства, което задължително става на територията на затвора и непосредствено преди започване на инструктажа. След това се извършва инструктаж от около 15-20минути в зависимост от оперативната обстановка в затвора, по време на които всички застъпващи на пост биват инструктирани и проверени относно физическа и психическа годност да носят наряда. След това се извършва предаване на поста от стария на новия дежурен, което включва съвместни дейности по предаване на смяна- проверка на килии, врати, прозорци, лишени от свобода. Всеки отстъпващ от пост докладва за резултатите от изминалото дежурство на новия главен надзирател, който поема ръководството на новата смяна и след това освобождава надзирателите от старата смяна. Така, 8часовите смени са приключвали в 16,15часа, 12часовите нощни смени и 24часовите смени са приключвали в 08,30часа на следващия ден, а 12часовите дневни смени са приключвали в 20,30часа. По отношение на външните постове по заповед на ръководството, ищецът се е явявал на работа в 07,30часа, като се е преобличал, снаражавал, участвал в общия инструктаж на застъпващите, а след развода на смяната му се провеждал индивидуален инструктаж, едва след който поемал съответния външен пост. След приключване на смяната и предаването й на следващия, имал задължение да се върне в затвора, за да се преоблече, разоръжи и да бъде освободен от дежурния главен надзирател. Така напускал територията на затвора най- рано в 20,30часа при 12ч. дневни смени, съответно 19,30ч., 8,30ч при нощните смени. Т.е твърди, че реално в работното време е включен допълнително час за извършване на посочените дейности. Въпреки тази организация на работата, ищецът твърди, че ответникът отказва да зачете реалната продължителност на неговата смяна и не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности, които счита да са действия по изпълнение на служебните задължения по см. на пар. 1, т.6 от ДР на ЗМВР, при това регламентирани изрично в чл. 305-308 и чл. 311, ал.1-8 ППЗИНЗС.

Твърди, че това е в нарушение на чл.16е, т.3 ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014г.

Ето защо, счита, че времето на инструктаж, развеждане на поста, отвеждане на смяна, приемане и сдаване на дежурство е част от отработеното време, поради което и същото подлежи на заплащане. Твърди, че тъй като работното време е било изчислявано сумарно по месеци в периода 01.07.2015г.-31.12.2016г., а след това на тримесечие, то нормата на работното време е можела да варира от 152часа до 184часа при месечно сумирано изчисляване и 488- 520часа при тримесечно сумарно изчисляване. Тази норма съответно се редуцира с дните ползван отпуск. И доколкото е налице некоректно отчитане на работното време, то липса отчитане, респ. заплащане на реално положения извънредно труд над нормата. Посочените възнаграждения не са били начислени, респ. изплатени, поради което считано от 26-о число на месеца следващ съответния отчетен период ответникът е изпаднал в забава и затова дължи обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност. Твърди, че служителите в ГДИН са държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или мярка „задържане под стража“ по см. на чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС. Затова, относимите действащи за процесния период нормативни актове са ЗИНЗС и ППЗИНЗС /в сила от 01.02.2010г./, Заповед на министъра на правосъдието относно реда за разпределение на работното време-рег. № ЧР-05-11/30.01.2015г. Счита, че доколкото последната заповед не е била оспорена, то за ищеца липсва правен интерес от заявяване права пред гражданския съд. На основание чл. 305, ал.1 ППЗИНЗС /нов/, назначените в наряд се явяват в поделението в определено за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. Времето преди работната смяна служи за подготовка за встъпване в наряд чрез инструктаж, като явяването преди наряд за инструктажа и предаването на наряда не са действия по фактическо носене на службата. Затова и се оспорват твърденията за изпълнение на служебните задължения повече от 12ч., респ. 24ч., като лишени от правно основание и недоказани. Твърди, че в затвора В. има създадена организация по отчитане и възмездяване на труда положен извън месечния график. След 11.03.2014г. се сочи, че този труд се отчита и изплаща съобразно чл. 16е и чл. 16а, ал. 7 ППЗИНЗС. Искане е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

В хода на проведеното на 10.05.2019 г. съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР от сумата 1000лв. /хиляда лева/, на сумата в общ размер 905,56 лв. /деветстотин и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2015 г.- 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като на основание чл.232 ГПК производството в частта за разликата над сумата 905,56 лв. /деветстотин и пет лева и петдесет и шест стотинки/, до първоначално предявения размер от 1000 лв. /хиляда лева/ е прекратено, както и на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД чрез неговото увеличаване от сумата 100 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца, следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до 23.08.2018 г. вкл. на сумата в общ размер 174,78 лв. /сто седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че в периода 01.07.2015г.- 30.06.2018г. е бил в служебно правоотношение с ответника; че е положил сочения извънреден труд; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.