Определение № 540 от 09.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Варна, 29.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000213 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба вх.

№5974/16.08.2024г. на адв.Н. Д., пълномощник на въззивника Л. И. Б., с искане за изменение на въззивното решение по делото, в частта за разноските, представляващи определено на адв.Д. адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. чрез увеличаването му до размера от 4 620 лева с ДДС.

С молбата си пълномощникът на страната адв.Д. иска от съда да преразгледа определеното с въззивното решение възнаграждение на адвоката за оказаната безплатна правна помощ като увеличи същото. Излага доводи, че съдът следва да приложи посочените в Наредбата за МРАВ размери на адв.възнаграждения като не е длъжен автоматично да не прилага същите.

Сочи че компетентността на СЕС е ограничена до тълкуване и прогласяване невалидност на съюзни правни норми, но не и до прогласяване нищожността на норми от вътрешното право, част от което е НМРАВ. Поради това съдът е следвало да прецени дадените с цитираната съдебна практика на СЕС насоки при прилагане на чл.101 от ДФЕС и определяне на възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗАдв., а не да откаже прилагане на посочените в Наредбата стандарти. Съдът е следвало да определи справедливо обезщетение като мотивира и обоснове същото. Молителят счита, че съдът следва да приложи посочените в Наредбата на ВАС размери съобразно защитавания материален интерес по делото, който посочва аритметично. Излагат се доводи във връзка с постановената по повод чл.38 от ЗАдв казуистика както и необходимостта от промени в Наредбата. Счита, че същата следва да бъде прилагана, за да се обезпечат интересите на адвокатската общност. Сочи, че неприлагането на посочените правила при определяне на адв.възнаграждение 1 би обезсмислило гарантираната адв.помощ и отблъснало адвокатите от предоставяне на безплатна такава. Претендира се увеличаване на присъденото в полза на пълномощника възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез адв.Х., за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.

Съдът намира сезирането по чл.248 ГПК за редовно – молбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок.

Разгледана по същество съдът намира молбата за неоснователна поради следното:

С решение №209/04.07.2024г. по ВТД №213/2024г. на Апелативен съд Варна, съдът е отхвърлил и двете насрещни въззивни жалби. Присъдил е съответни на отхвърлените части от жалбите, разноски и на двете страни.

Доколкото разноските на въззивника Б. за въззивното производство се изразяват в дължимо на пълномощника му адв.възнаграждение, съдът е определил такова въз основа на отхвърления материален интерес по жалбата на застрахователя/насрещна страна/. Същевременно, съдът изрично е посочил, че при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗАдв. се ръководи не само от предвидените в Наредбата за МРАВ размери, обвързани от материалния интерес, но най-вече от правната и фактическа сложност на делото. Съдът се е позовал на практиката на СЕС за спомагателния характер на предвидените в НМРАВ размери.

Изложените в молбата по чл.248 ГПК аргументи и доводи не водят до различни от направените изводи на въззивния състав при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗАдв. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗА, която е ясна и непротиворечива и те са: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да дължи разноски, т.е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. От друга страна, съдът е приложил и чл.36, ал.2 ЗАдв. като е преценил, че възнаграждението следва да е определено съобразно минималните размери по НМРАВ, но следва да е преди всичко справедливо и обосновано.

Въззивният състав е съобразил Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С–438/22, съгласно което не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки съгласно чл.633 ГПК, е постановено Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. (както и много други), в което се отчита несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв , препращаща към регламентираните от Наредба №1/2004г. минимални размери 2 на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. В определението е изразено становище, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Възприетото от въззивния състав в решението не е в противоречие и с определение №1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. №4123/2023 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., съгласно което, при определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА материалният интерес не е водещ, а се съобразява фактическата и правна сложност на делото, както и конкретно извършената от адвоката работа. Не е налице пряка зависимост между интереса по спора и действително извършените от пълномощника процесуални действия по делото. Въззивното производство е основано преди всичко на преценката на състава по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди. При тази преценка съдът е изложил ясни мотиви, че делото не се характеризира с правна и фактическа сложност като извършените от пълномощника процесуални действия по същото се изразяват в типични за въззивното производство – подаване на въззивна жалба, отговор на насрещна въззивна жалба и молба за гледане на делото в отсъствие на страна. Съдът е отчел липсата на събиране на нови доказателства, липса на нови възражения и доводи на страните, разрешаването на спора в едно открито заседание без явяване на процесуалните представители на страните, без поставени с въззивните жалби правни въпроси, при наличие на обилна практика по приложението на чл.432 КЗ. Поради това са изцяло ирелевантни изложените от молителя съображения de lege ferenda, позоваването на коефициента на натовареност по делото и защитавания материален интерес. Въз основа на изложеното съдът не намира основание за завишаване размера на определеното адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.248 ГПК, подадена на 16.08.2024г. от адв.Н. Д., за изменение на решение №209/04.07.2024г., постановено по ВТД №213/2024г. на Апелативен съд Варна, в частта за присъденото по чл.38 ЗАдв. адв.възнаграждение на пълномощника на въззивника Л. Б. за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, чрез неговото увеличаване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от 3 съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4