Решение № 2014 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2014 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504101 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 36027/03.02.2025 г. на ответника М. И. С. срещу решение № 626/14.01.2025 г., постановено по гр. дело № 53440/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта относно начина на определяне на квотите, при които е допусната делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София р-н „Лозенец“, с площ от 1905 кв. м., с номер по предходен план 1560, кв. 76, парцел ХI, при съседи: ***, ***, ***, *** и *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец“, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, местност „Леската“, с площ от 2897 кв. м., с номер по предходен план 1560, кв. 76, парцел ХI, при съседи: ***. ***, ***, ***, ***, а именно: 47/108 идеални части – за Ю. Л. С., 47/108 идеални части – за Л. Й. С., 7/108 идеални части – за Х. И. Г. и 7/108 идеални части – за М. И. С..

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в частта относно начина на определяне на квотите, при които е допусната делбата на процесните имоти, като въззивникът се позовава на представеното удостоверение за наследници с изх.

№ РОБ22-ГР94-1088/16.09.2022 г., посочвайки, че правилните квоти са, както следва: 48/27 1 идеални части – за Ю. Л. С., 48/27 идеални части – за Л. Й. С., 2/27 идеални части – за Х. И.

Г. и 2/27 идеални части – за М. И. С.. Предвид изложеното отправя се искане обжалваното решение да се отмени в частта относно начина на определяне на квотите, при които процесните имоти са допуснати до делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Ю. Л. С. и Л. Й. С., с който я оспорват при твърдението, че има бланкетен характер. Излагат се съображения за правилно определяне на притежаваните от съделителите квоти, както и , че посочените от въззивника такива са в противоречие с два основни принципа, а именно: математически в числителя на обикновената дроб да не се съдържа цифра, която е по-голяма от тази в знаменателя и юридически сборът на идеалните части на всички съделители да е равен на единица. Твърди се, че съсобствеността между съделителите е възникнала не само въз основа на наследяване по закон след смъртта на общия наследодател Е. И.

Петров, починал на 01.10.1949 г., но също така и на основание транслативни сделки с вещно-прехвърлителен ефект, сключени между част от наследниците му, а именно: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 95, том I-1, нот. дело № 68/23.04.2019 г., по силата на който Ю. Л. С. и Л. Й. С. са придобили от Д.Н.Л. всички притежавани от нея идеални части от процесните имоти и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 139, том I-1, нот. дело № 104/06.06.2019 г., по силата на който Ю. Л. С. и Л. Й. С. са придобили от К.В.Д. всички притежавани от нея идеални части от процесните имоти. Допълва, че от страна на СРС е извършен обстоен анализ на представените доказателства, достигайки до правилен краен извод относно притежаваните от всеки от съделителите права в съсобствеността, респ. относно квотите, при които имотите следва да се допуснат до делба.

Въззиваемата страна - Х. И. Г., на която препис от въззивната жалба е връчен чрез назначения й настойник В. Г. Г. (син), не е подала отговор на същата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно, а по въпроса относно неговата допустимост 2 въззивният съд приема следното:

Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Провеждането на производство по съдебна делба в нарушение на изискването за участие на всички съделители в него не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим - в този смисъл е т. 7 на ППВС № 7/1973 г. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици. До настоящия момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост, но не и за иска за делба.

Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците в делбата. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указания на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В случая, установява се по делото, че правата на ищеца Л. Й. С. от съсобствеността в процесните два поземлени имота, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София р-н „Лозенец“, с площ от 1905 кв. м., с номер по предходен план 1560, кв. 76, парцел ХI, при съседи: ***, ***, ***, *** и *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец“, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, местност 3

„Леската“, с площ от 2897 кв. м., с номер по предходен план 1560, кв. 76, парцел ХI, при съседи: ***. ***, ***, ***, ***, произтичат от следните придобивни основания: 1/ договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 95, том I-1, дело № 68/23.04.2019 г., по силата на който Д.Н.Л. му прехвърля половината от собствените си 2/9 идеални части от 4000/4800 идеални части от тях и 2/ договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 139, том I1, дело № 104/06.06.2019 г., по силата на които К.В.Д. му прехвърля половината от собствените си 22/162 идеални части от тях. По делото не се спори, а и от приетите във въззивната инстанция писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак № 124788/20.02.1998 г., издадено от Столична община, р-н „Красно село“ се установява, че към момента на осъществяване на всяка една от горепосочените придобивни сделки съответно от 23.04.2019 г. и от 06.06.2019 г. Л. Й. С. е бил в брак с В. Д. П., доколкото няма данни същият да е бил прекратен след сключването му на 20.02.1998 г., поради което той е придобил съответните идеални части върху тях в режим на съпружеска имуществена общност с неговата съпруга – арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм., но действащ към релевантния период), а това означава, че тя също следва да участва в делбата, тъй като има качеството на задължителен необходим другар.

Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 1 от ППВС № 4/1964 г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС. Последното обосновава приложението на разясненията по т.

6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на всички необходими задължителни другари. Порокът на обжалваното решение не може да се санира включително и въз основа на допуснатото конституиране на неучаствалия съсобственик като страна по делото едва във въззивното производство, тъй като в този случай той остава лишен от участие в една съдебна инстанция.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на конституираната като съделител в делбата съпруга на съделителя Л. Й. С. – В. Д. П..

Отговорността за сторените в настоящото производство разноски следва да се разпредели от първоинстанционния съд, с оглед изхода от спора при новото разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 626/14.01.2025 г., постановено по гр. дело № 53440/2022 г. по описа на СРС, 75 състав.

ВРЪЩА делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5