Определение № 16227 от 29.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16227 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Мария Г. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СОФИЯ ВИЖЪН ЛУКС“ ООД чрез адв. А.К., срещу Определение № 19259/22.05.2026 г. по гр. д. № 16703/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 154 състав, с което е върната искова молба по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна решение на общо събрание на етажната собственост, като производството е прекратено.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.

Сочи за неправилен изводът на районния съд, че приетото с решението предупреждение било с подготвителен характер и не създавало права и задължения за дружеството. Навежда твърдения, че общото събрание не е компетентно да отправя такива предупреждения.

Посочва, че с приемането на решението се създавали нови правила за вътрешния ред, като се въвеждали съответните забрани, които ограничавали правото на собственост. Предвид изложеното моли определението да бъде отменено, като делото бъде върнато за произнасяне с решение.

По делото е постъпил и отговор на частната жалба от етажните собственици, представлявани от „Хоум Делукс“ ООД чрез адв. З.О.. Със същия е изразено становище за правилност на обжалваното определение. Твърди се, че с решението нито се приемат нови правила, нито се изменят съществуващите такива в Правилника за вътрешния ред. Оспорва се решението на общото събрание на етажната собственост да ограничава правото на собственост на частния жалбоподател. Моли частната да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с 1 доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „СОФИЯ ВИЖЪН ЛУКС“ ООД срещу собствениците в етажна собственост на адрес – гр.

София, ул. „******** и Г. Със същата е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, с който се иска отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 11.02.2025 г., в т. 1, която гласи следното: „Да се предупреди официално собственика и обитателя (наемателя - Груминг салон) да преустанови незабавно системното нарушаване на правилата в ЕС (шум от лай на кучета в часовете за почивка, шум от сешоар, изхождане на домашни любимци в прилежащите територии на ЕС и други нарушения, включително използването на един и същ въздуховод с хора, които са алергични към, кучета) и законодателството, включително наредбите на Столична община. Да се спазват часовете за почивка и да не се замърсяват общите и прилежащите части на ЕС. При неспазване на правилата и след официалните предупреждения/сигнали, да се задейства предвидената в ЗУЕС и ЗС процедура по изваждане/изгонване на обитателя (наемателя Груминг салон) за срок от 3 (три) години при продължаване на неспазването на правилата, приети с правилника за вътрешния ред в ЕС. Уведомлението да се счита за отправено и към физическото/юридическото лице при установяване на конкретния наемател на помещението.“ В исковата молба се твърди незаконосъобразност на решението, доколкото посочените в него нарушения фактически не били осъществявани, а част от визираните действия не съставлявали нарушения на правилата на етажната собственост или на действащото законодателство. Решението било взето при нарушение на правилата на ЗУЕС, без необходимото мнозинство и при неспазване на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. С оглед съдържанието си решението се отнасяло до хипотезата на чл.

11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС във връзка с чл. 45 ЗС, без да са налице законовите предпоставки за това. Според ищеца общото събрание излязло извън пределите на своята компетентност, доколкото чрез процесното решение фактически се въвеждали ограничения относно ползването на самостоятелния обект.

Ответниците етажни собственици с отговора на исковата молба оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй като съобщението за изготвения протокол е поставено на 18.02.2025 г., а исковата молба е депозирана на 21.03.2025 г. По същество оспорват всички доводи за незаконосъобразност.

Видно от приложения по делото протокол общото събрание е било проведено на 11.02.2025 г., където е прието горепосоченото решение по т. 1 от дневния ред. Съгласно представения протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС на 18.02.2025 г. е било поставено съобщение за изготвен протокол от общото събрание, подписан от „Хоум Делукс“ ООД, комуто съгласно приложен по делото договор за услуга от 01.10.2025 г. е предоставено управлението и поддръжката на етажната собственост, и от един от собствениците – Д.К.С.. В последствие на 19.02.2025 г. препис от изготвения протокол е изпратен по имейл адрес на ищеца.

2

С обжалваното определение и на основание чл. 130 от ГПК съдът върнал исковата молба и прекратил производството, приемайки че предявеният иск е недопустим, доколкото решението не подлежало на контрол по реда на чл. 40 от ЗУЕС. В мотивите на съдебния акт се посочва, че исковата молба е подадена в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като първоинстанционният съд е приел, че същият се брои от действителното получаване на решението съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, а именно от изпращането на препис от изготвения протокол по електронния адрес на ищеца. Посочва се, че на отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС подлежат единствено позитивни решения, свързани с промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща ищеца или друг етажен съсобственик. В конкретния случай решението се отнасяло единствено до отправяне на предупреждение към собственика и обитателя на самостоятелния обект във връзка с твърдени нарушения на вътрешния ред, посочвайки че при следващи нарушения ще бъде задействана процедура по изваждане на обитателя. Районният съд сочи, че решението няма пряко действие спрямо ищеца, нито пораждало изпълняемо задължение, тъй като не представлявало решение по изваждане от сградата, а единствено изразявало волята на общото събрание за отправяне на предупреждение към него.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт съгласно чл. 130 от ГПК, изречение второ от ГПК, и в този смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Срокът е преклузивен и за неговото спазване съдът следи служебно. С разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се предвижда оповестяването за изготвения протокол от проведеното общо събрание да се извърши чрез поставяне на съобщение за това на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола, като за поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Съгласно изр. трето на същата разпоредба копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Разпоредбата на чл. 13, ал.

2 от ЗУЕС гласи, че собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или 3 ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.

В настоящия случай от представения по делото протокол за поставяне на съобщение за изготвен протокол се установява, че същото е поставено на входните врати на 18.02.2025 г. в 18:45 часа. Протоколът е съставен от управителя и един собственик, като съдържа място, дата и час на поставяне на съобщението. Установява се също така, че преписа от протокола от проведено общо събрание е бил изпратен на ищеца по електронна поща на 19.02.2025 г.

По делото не са ангажирани доказателства ищеца да е уведомил писмено управителя за обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС.

При тълкуване разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се налага извод, че 30-дневният преклузивен срок за оспорване решенията на общото събрание започва да тече от узнаването на решението. Задължение за изпращане на препис от протокола е предвидено единствено по отношение на собствениците, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от един месец, възползвали се от възможността по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС – да обявят тези обстоятелства и съответно да посочат електронна поща и адрес в страната, на които да бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Извън тази хипотеза узнаването се извършва чрез поставяне на съобщение за изготвения протокол на видно и общодостъпно място на входа на сграда, удостоверено с протокол по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. С оповестяването по посочения начин всички етажни собственици са информират, че протокол от проведеното заседание е изготвен и съответно могат да се запознаят с него, както и да им бъде предоставен препис от същия. При полагане на дължимата грижа от страна на собствениците, същите могат да се уведомят за съдържанието на взетите решения, дори и да не са присъствали на проведеното събрание.

Именно от този момент започва да тече срокът за оспорването на решението по чл. 40 от ЗУЕС.

В този смисъл настоящият състав счита, че тридесет дневния срок за предявяване на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е започнал да тече от поставяне на съобщението /18.02.2025 г./ и съответно е изтекъл на 20.03.2025 г. Исковата молба е подадена на 21.03.2025 г., поради което същата се явява просрочена, което обуславя и недопустимостта на производството, доколкото въпросът по спазване на предвидения преклузивен срок за предявяване на иска е такъв по допустимостта. С оглед на това същата подлежи на връщане на основание чл. 130 от ГПК.

Съдът счита, че за пълнота следва да бъдат разгледани и доводите в мотивите на обжалваното определение, както и възраженията в частната жалба.

По отношение на довода, че атакуваното решение не е позитивно и съответно не подлежи на отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС, настоящият състав се присъединява към изводите на районния съд. Решението изразява единствено волята на общото събрание за отправяне на предупреждение към собственика да се въздържа от посочените нарушения, като същото не представлява предупреждение по чл. 45, ал. 2 от ЗС, доколкото 4 законодателят е уредил предупреждението да се отправя от управителя на етажната собственост, както и не представлява решение за изваждане на собственик по смисъла на чл.

45 от ЗС. С оглед на това при липсата на засягане правната сфера на ищеца решението не попада в кръга на тези, подлежащи на контрол по чл. 40 от ЗУЕС.

Във връзка с наведените в частната жалба доводи за въвеждане на нови правила за вътрешния ред, съответно изменение на вече съществуващите такива, настоящият състав счита същите за неоснователни. От изразената в решението воля на общото събрание не може да се изведе подобна промяна, доколкото с него собствениците са приели единствено решение за отправяне на предупреждение към собственика за преустановяване на посочените нарушения. В текста му не се съдържат изрази, които да сочат на намерение за приемане на правила за вътрешния ред. По засегнатия в частната жалба въпрос за компетентността на общото събрание да отправя предложения настоящият състав счита, че същият би бил предмет на евентуално производство по отмяна на решение за изваждане на собственик по чл. 45 от ЗУЕС.