Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1528 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11953/2025
Вид
Решение № 1528
Подписан
01.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Мария Милкова Дългичева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330111953 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу А. С. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 81, 07 лв., представляваща непогасен остатък от главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /02.07.2025 г./ до окончателното изпълнение на задължението.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника А. С. М. Договор за потребителски кредит № ****** г. По силата на сключения договор на кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 5000 лв., като с тази сума били рефинансирани други кредити, а остатъкът от 2150,54 лв. бил преведен по сметка на ответника на 29.01.2019 г. Сключено било и споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги, като общото задължение по договора, включително и това за допълнителни услуги било в размер от 12 643, 56 лв. С влязло в сила решение по гр.д. № 2196/2024 г. по описа на ПРС, договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, а с влязло в сила решение по гр.д. № 14381/2024 г. по описа на ПРС, ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 2140,08 лв., представляваща платена без основание по клауза за възнаградителан лихва и сумата от 2517,79 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги. Ищецът посочва, че така присъдените в полза на ответника суми били заплатени доброволно. Посочва, че към настоящия момент все още не била погасена изцяло получената в заем сума по договора, като е останала дължима сума в размер на 81,07 лв. Общо платената сума от ответника била в размер от 9576,80 лв., като от нея се приспадала върнатата в размер от 4657,87 лв. и оставала сума в размер от 4918,93 лв., с която обаче не била погасена изцяло заемната сума от 5000 лв. и е останала дължима сумата от 81,07 лв.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В депозирана молба непосредствено преди първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е изразил бланкетно становище, с което 1 оспорва твърденията в исковата молба, както и получаването на заемната сума.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №******* г., сключен между страните, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 5000 лева за срок от 36 месеца, при уговорен ГПР в размер на 46,30 % и годишен лихвен процент в размер на 0,11 % на ден. В договора били договорени допълнителни услуги в общ размер на 4 114, 08 лв.

От приложените по делото гр.д. № 14381/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив и гр. д. № 2196/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив се установява, че с Решение № 4387/07.11.2024 г. е признато за установено между страните, че Договор за потребителски кредит № ****** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а с Решение № 2008/28.04.2025 г. ищецът по настоящото производство е осъден да заплати на ответника сумата от 2 140, 08 лв., представляваща получена без основание сума по клауза за възнаградителна лихва, както и сумата от 2 517,79 лв., представляваща получена без основание сума по клауза за закупен пакет допълнителни услуги, платени по недействителен Договор за потребителски кредит № ******г.

От приложената по делото и неоспорена от ответника извадка от счетоводството на ищеца във връзка с постъпилите плащания по Договор за потребителски кредит № 30034715622 се установява, че общата платена от ответника сума е в размер на 9 576, 80 лв.

След изваждане от тази сума на сумите, които ищецът е осъден да плати с Решение № 2008/28.04.2025 г., по кредита остава заплатена сумата от 4 918, 93 лв. Доколкото чистата стойност на кредита е 5000 лв., то действително остава непогасена сумата от 81, 07 лв.

Съдът не споделя възражението на ответника, че дадената в заем сума не била усвоена и оттам не се дължала и сумата от 81, 07 лв. От целия доказателствен материал по делото може да се направи обоснован извод, че с част от предоставената в заем главница са рефинансирани кредити към други дружества /видно от писма, изпратени от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД/, а останалата част от сумата е преведена по банковата сметка на А. М.. Обстоятелството, касаещо усвояването на сумата от 5000 лв., представляваща чистата стойност на кредита, съдът с решението по гр. д. № 2196/2024 г. е обявил за безспорно. В нито едно от производствата по делата, приложени по настоящото дело, ответникът не е оспорил факта на получаване на заемната сума, нещо повече – както по-горе беше споменато, това обстоятелство е обявено и за безспорно.

След съвкупния анализ на писмения доказателствен материал по делото съдът намира, че бе безспорно установено, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение ищецът е заплатил на ответника по договор за паричен заем сумата в общ размер на 5000 лева, а дължимият остатък, който следва същият да заплати по договора е в размер на 81, 07 лв. Ответникът не установи да е погасил процесната сума от 81, 07 лв.

Всичко изложено води до извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Доказани са разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., както и за заплатени удостоверения в общ размер на 20 лв. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер на 102, 26 евро.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА на основание чл. 23 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД А. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 и адрес гр. С., бул.“***“ № ***, бл. ***, вх.****, ет.*****сумата от 41, 45 евро /четиридесет и едно евро и четиридесет и пет евроцента/, представляваща непогасен остатък от главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /02.07.2025 г./ до окончателното изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК А. С. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, сумата от 138, 05 евро /сто тридесет и осем евро и пет евроцента/, представляваща разноски в настоящото производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3