Определение № 1470 от 11.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1470 гр. София, 11.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20231110126289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба от И. К. И. срещу Столична община, район „Кремиковци“.

Oтветникът – Столична община, район „Кремиковци“, е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на исковете, намира следното:

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба и отговора на исковата писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.

190 ГПК да представи трудовото му досие в цялост, нарочен дневник по Заповед № РКР23-РДР23-РД09-49/17.02.2023 г., представените пред ТП на НОИ – София град удостоверения – приложение № 9 във връзка с посочените разпореждания, писмата, с които са обжалвани посочените в болнични листове, доказателство с входящ номер и дата за получено при работодателя писмо изх. № 3455/24.02.2023 г. на РКМЕ – СРЗИ, ведно с 2 броя ЕР № 0136 и № 0137 и двете от заседание № 033 от 22.02.2023 .г. на ТЕЛК – II МБАЛ – II състав, както и доказателства за поискани за писмени обяснения от работника преди издаване на процесната заповед, следва да бъде оставено без уважение. За изясняване предмета на спора не е необходимо прилагане на цялото трудово досие на ищеца, като по делото са приложени относими документи от същото, включително към отговора на исковата молба са представени писмо изх. № 3455/24.02.2023 г. на РКМЕ – СРЗИ, ведно с 2 броя ЕР № 0136 и № 0137 и двете от заседание № 033 от 22.02.2023 .г. на ТЕЛК – II МБАЛ – II състав, като по делото не е и 1 спорно обстоятелството, че експертните решения на ТЕЛК, с които са отменени болнични листове на ищеца, са отменени. Представянето на писмени обяснения във връзка с оспорената заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение е в доказателствена тежест на ответника, който твърди да е отменил оспорената в настоящото производство заповед за уволнение след като е узнал за отмяната на решенията на ТЕЛК.

С оглед оспорванията в отговора на исковата молба и твърденията за заплащане на претендираните в настоящото производство парични вземания, съдът намира, че са необходими специални знания, поради което следва служебно да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали са извършени плащания в полза на ищеца и на коя дата, както и относно размера на брутното трудово възнаграждение, получено в последния пълен отработен месец преди уволнението, респективно и размерът на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заявения период от 17.03.2023 г. до 17.09.2023 г.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца и на ответника в срок до насоченото с настоящото определение съдебно заседание да уточнят оспорват ли след предявяване на иска работодателят сам да е отменил оспорената в настоящото производство заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение и към настоящия момент трудовото правоотношение на ищеца въз основа на Трудов договор № РКР22-РД15141/26.04.2022 г. за длъжността „изпълнителен отговорник пункт и водач на МПС“ да е прекратено със Заповед № РКР23-РД15-94/03.07.2023 г., считано от 11.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б вр. чл. 326, ал. 2 КТ поради придобиване и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и изтичане на срока на предизвестие.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза, която, след запознаване с документите по делото и счетоводството на ответника, да отговори на следните задачи:

Изплатено ли е в полза на ищеца дължимото трудово възнаграждение по Трудов договор № РКР22-РД15-141/26.04.2022 г. за срока на предизвестието – за периода от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г, както и по Трудов договор № РКР22-РД15-142/26.04.2022 г. за срока на предизвестието – от 17.02.2023 г. до 06.03.2023 г, респективно на коя дата са извършени плащанията на тези суми.

Изплащано ли е трудово възнаграждение на ищеца въз основа на Трудов договор № РКР22-РД15-141/26.04.2022 г., начислено за време след 17.03.2023 г. и до коя дата е изплатено трудово възнаграждение, респективно сума в какъв размер е изплатена като трудово възнаграждение на ищеца, начислено за времето след 17.03.2023 г.

Изплатено ли е в полза на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 2 дни за 2022 г. и 4 дни за 2023 г., в какъв размер и платеното обезщетение и за колко дни и на коя дата е извършено плащането?

Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, извършено със Заповед № РКР23-РД1553/17.03.2023 г., респективно какъв е размерът на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода от 17.03.2023 г. до 17.09.2023 г.

Изплатена ли е в полза на ищеца сума, удържана на основание чл. 221, ал. 2 КТ и в какъв размер е тя?

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С. Ф. В..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лв., платим от бюджета на съда.

Да се призове вещото лице.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищцата по реда на чл. 190 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, вр. чл. 242 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е работил при ответника от 26.04.2022 г. по две трудови правоотношения – по силата на Трудов договор № РКР22-РД15-141/26.04.2022 г., и по Трудов договор № РКР22-РД15-142/26.04.2022 г., сключен на основание чл. 110 КТ за друга работа при същия работодател.

Твърди, че в началото на м. декември 2022 г. във връзка с получено травматично увреждане по време на работа, на ищеца бил предписан домашен режим на лечение с болнични листове за отпуск по болест № Е20223375492/05.12.2022 г. и № Е20223375509/12.12.2022 г. Тези болнични листове били обжалвани от работодателя, като същите били отменени с експерти решения на ТЕЛК, в резултат на което с Разпореждане № О-21-999-00-**********/17.01.2023 г. и разпореждане № №-21-99900-0002036431/17.01.2023 г., издадени от Ръководител на ИОП от ТП на НОИ било отказано на ищеца изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване поради това, че към 05.12.2022 г., съответно към 10.12.2022 г., същият не подлежал на задължително осигуряване по реда на чл. 4 КСО, поради обстоятелството, че правоотношението му било прекратено, считано от 04.12.2022 г. Тези разпореждания били обжалвани и впоследствие отменени с Разпореждане № А-21-999-000002078884/22.02.2023 г. и № А-21-999-99-0002078897 от 22.02.2023 г. въз основа на нанесена корекция от осигурител СО район Кремиковци за м. декември 2022 г.

Ищецът сочи още, че му били издадени също така болничен лист № Е 20223756007/11.01.2023 г. и болничен лист № Е 202223485038/26.01.2023 г.

Междувременно на 06.02.2023 г. ищецът получил писмо с изх. № РКР23-ВК6634/18.01.2023 г. от работодателя си, с което се изискват писмени обяснения във връзка с издаден трети болничен лист № Е 20223756007/11.01.2023 г., като на 09.02.2023 г.

3 депозирал писмени обяснения пред работодателя, изпратени по куриер.

Сочи, че след изтичане на последния болничен се върнал на работа на 16.02.2023 г., при което бил убеден от прекия си ръководител г-жа Д.Й. да подаде заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение по негово желание, като той подал такава, но по-късно на същия ден подал втора молба № РКР23-ПР94-275(1)/16.02.2023 г., с която оттеглил заявлението си за освобождаване на заеманите от него длъжности.

На следващия ден при явяването му на работа на ищеца били връчени две предизвестия – съответно Предизвестие № РКР23-ВК66-96/17.02.2023 г. и Предизвестие № РКР23-ВК66-97/17.02.2023 г. за прекратяване на двете съществуващи трудови правоотношения, като едновременно с това му била връчена и Заповед № РКР23-РД09-49/17.02.2023 г., с която се въвежда нарочен дневник, в който служителят се подписва на хартиен носител в началото и в края на работното време.

Ищецът твърди още, че на 16.03.2023 г. е получил по пощата писмо изх. № 3455/24.02.2023 г. на ПКМЕ – СРЗИ, ведно с 2 броя ЕР № 0136 и № 0137 от заседание № 033 от 22.02.2023 г. на ТЕЛК – I I МБЛА II състав, с което поради неявяване на лицето пред комисия ТЕЛК е отменила болничен лист № Е 20223484842/21.12.2022 г. и болничен лист № Е 202223485038/26.01.2023 г., издадени от Специализирана ЛКК – СЛКК по НБ при „МБЛА НП Св. Наум“ ЕАД. Твърди, че посочените експертни решения са обжалвани пред НЕЛК, като същите са отменени и НЕЛК е върнала на ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване на ищеца.

Междувременно обаче на основание тези обжалвани експертни решения на ТЕЛК, с които са отменени посочените болнични листове, на 17.03.2023 г. а ищеца е връчена Заповед № РКР23-РД15-53/17.03.2023 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т.

6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, чл. 188, т. 3 КТ той е уволнени, считано от 17.03.2023 г. поради неявяване на работа в периода от 16.12.2022 г. до 10.01.2023 г. и от 23.01.2023 г. до 15.02.2023 г., а именно периодите, за които са издадени двата отменени болнични листа. Именно уволнението, извършено с тази заповед, ищецът оспорва в настоящото производство като незаконосъобразно, поради което иска признаването му за незаконно и неговата отмяна. Наред с това ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 4260 лв., претендирана в брутен размер, за периода от 17.03.2023 г. до17.09.2023 г., на основание чл. 128, вр. чл. 242 КТ сумата от 710 лв., претендирана в брутен размер, представляваща дължимо трудово възнаграждение по трудов договор № РКР22-РД15-141/26.04.2022 г. за периода от 17.02.2023 г. до 17.03.2023 г. включително, ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. (датата на предявяване на иск) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 198 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.03.2023 г. до 16.05.2023 г., на основание чл. 128, вр. чл. 242 КТ сумата от 250 лв., претендирана в брутен размер, представляваща дължимо трудово възнаграждение по трудов договор № РКР22-РД15-142/26.04.2022 г. за периода от 17.02.2023 г. до 03.03.2023 г., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. (датата на предявяване на иск) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 87,50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.03.2023 г. до 16.05.2023 г., а на основание чл. 224 КТ сумата от 177,50 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от общо 6 работни дни, от които 2 дни за 2022 г. и 4 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. (датата на предявяване на иск) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.03.2023 г. до 16.05.2023 г.

4

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че поради отмяната с решение на НЕЛК на 2 броя ЕР № 0136 и № 0137 от заседание № 033 от 22.02.2023 г. на ТЕЛК – II МБЛА II състав, с които са отменени болничен лист № Е 20223484842/21.12.2022 г. и болничен лист № Е 202223485038/26.01.2023 г., издадени от Специализирана ЛКК – СЛКК по НБ при „МБЛА НП Св. Наум“ ЕАД, които болнични листове впоследствие са потвърдени от ТЕЛК, сам със Заповед № РКР23РД15-93/30.06.2023 г. е отменил обжалваната в настоящото производство като незаконосъобразна Заповед № РКР23-РД15-53/17.03.2023 г., с която на основание чл.