Решение № 18 от 07.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Административно наказателно дело № 20261870200006 по описа за 2026 година Производството е по Глава трета, раздел административните нарушения и наказания (ЗАНН).

V от

Закона за

Образувано е по жалба на А. П., като законен представител на „А. л.“ ООД, срещу Електронен фиш серия К № 10848846, издаден от ОДМВР (ОДМВР) – С., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.05.2025 г., в 14:34 часа, в обл. С.ска, общ. С. на второкласен път ІІ-62, километър 77.700 (гр. С. – гр. Д.), при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26 и при отчетен толеранс – 3 км/ч., е управлявал лек автомобил „М. П.“ с рег. номер ** **** **, със скорост 92 км/ч., при разрешена скорост 50 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1, с номер 120CD16, насочено към гр. С., заснемащо в двете посоки.

В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и не отразява действителната фактическа обстановка. Посочва се, че жалбоподателят е управител на дружеството „А. л.“ ЕООД и в това му качество срещу него е издаден ЕФ, но се твърди, че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не 1 се представлява.

Въззиваемата страна – ОДМВР – С., редовно уведомена, не изпраща представител. В представената по делото писмена защита с вх. № 607/30.01.2026 г. (депозирана преди откритото заседание) се изразява становище за неоснователност на жалбата и се отправя искане за потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП от процесуално легитимирано лице. По делото липсват доказателства за връчване на ЕФ, в който смисъл на въззиваемата страна бяха дадени указания с Разпореждане № 29/16.01.2026 г., доколкото наличната по делото разпечатка АИС АНД не удостоверява надлежно връчване. Предвид липсата на изрични доказателства установяващи датата на връчване на ЕФ на жалбоподателят, съдът приема, че 14-дневният срок за обжалване е спазен.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, като законен представител на дружеството собственик на МПС, е наложена глоба в размер 400,00 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.05.2025 г. в 14:34 ч. на второкласен път ІІ-62, километър 77.700 (гр. С. – гр. Д.), при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26 и при отчетен толеранс – 3 км/ч., с лек автомобил „М. П.“ с рег. номер ** **** **, собственост на дружеството, чиито законен представител е жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1, с номер 120CD16 на автоматизираното техническо средство, насочено към гр. С., заснемащо в двете посоки, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 92 km/h и превишената стойност на скоростта е 42 км/ч.

Към съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, с рег. № 120400-52 от 05.01.2026 г. са приложени доказателствата в подкрепа на обжалвания ЕФ. От тези доказателства, които съдът изцяло кредитира и от останалото съдържание на съпроводителното писмо се установяват обстоятелствата по чл. 189, ал. 8, изр. трето от ЗДвП – информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.

От тази доказателствена съвкупност се установява, че издаването на обжалвания ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на административно наказание „глоба“ в твърд размер 400,00 лв., определен за 2 административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5, вр. чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, е допустимо съгласно чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП – нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и за него не е предвидено административно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, нито е предвидено отнемане на контролни точки.

Обжалваният ЕФ отговаря на всички изисквания, предявени към неговото съдържание с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП и е издаден по утвърдения образец според изискването на чл. 189, ал. 4, изр. трето от ЗДвП.

Установява се от приетия по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, че на 21.05.2025 г. на територията на Община С. на второкласен път ІІ-62 на километър 77+700 (разклона за с. П.) е поставено автоматизирано техническо средство или система (АТСС) от вида ARН CAM S1 с идентификационен номер 120CD16 за контрол на МПС с посока на движение от гр. С. към гр. Д., а и от гр. Д. към гр.

С. – тъй като в образеца на протокола не е зачертан текстът „в двете посоки“.

Посочено е също така в протокола, че на това място действа общо ограничение на скоростта - 90 км/ч и въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта - 50 км/ч; че режимът на измерване е стационарен, с посока на задействане „Д“, което съгласно легендата в протокола означава задействане и в двете посоки, т. е. на приближаващи се и на отдалечаващи се МПС, с начало на работа 10,35 ч. и край на работа 17:34 часа. Разположението и настройката на описаното АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните изисквания; проверката наличните пътни знаци преди и след измерването; преминаването на АТСС през метрологична проверка, са удостоверени с подписа на посочен с имената си служител на ОДМВР – С.. Проверката на протокола е извършена на 22.05.2025 г. и е удостоверена с подписа на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – С.. Представеният по делото протокол за използване на АТСС представлява официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена по делото. Същият е редовно съставен, в съответствие с изискванията на нормативната уредба и служи като годно доказателство по делото за факта на надлежно настройване и привеждане в работен режим на техническото средство.

Към протокола са представени и 4 бр. снимки на разположението на уреда, при съпоставката на които с категоричност се установява, че уредът е разположен между двата пътни знака В-26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, в случая 50 км/ч. – всеки от които пътни знаци е разположен в участъка на път ІІ-62 при разклона за с. П., Община С. преди този разклон, считано за срещуположните посоки на движение по този път, а именно от гр. С. за гр. Д. и от гр. Д. за гр. С., т. е. уредът е разположен след всеки от тези знаци, считано за всяка от тези срещуположни посоки на движение и е насочен в една от тези посоки. Не е опровергано от никакви доказателства обстоятелството, посочено в самия ЕФ, че уредът е насочен в 3 посока към гр. С., нито е опровергано по какъвто и да е начин посоченото в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., че уредът заснема както приближаващи се към него, така и отдалечаващи се от него МПС. При отчитане на тези фактически обстоятелства и при съпоставката в частност между конкретиката на изображенията на л. 16, 17 и л. 19 от делото, се налага единственият възможен извод, че щом АТСС е било насочено към гр. С. и е било поставено вдясно от пътя, следователно то е поставено вдясно от пътя след пътния знак В-26 за посоката на движение от гр. Д. към гр. С., а след като е настроено да установява и заснема скоростта на движение на МПС и в двете посоки, то всяко отдалечаващо се от него МПС се движи с измерената скорост категорично в обхвата на действие на същия пътен знак В-26.

Установява се също, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 представлява АТСС, одобрено съгласно Закона за измерванията, вписано е в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване под № 5125 и към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.

Приложено е и копие от дигитална снимка, генерирана (чрез посоченото АТСС - предвид първите 7 символа от номера й) на 21.05.2025 г. в 14:34:25 ч. на локация „път ІІ-62 километър 77+700 (разклон за с. П.), GPS-координати 42.339600 и 23.523000, която снимка представлява изображение на задната част на лек автомобил „М. П.“ с рег. № ** **** **. Посочено е на снимката, че автомобилът се отдалечава със скорост 95 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло представената снимка, от която се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

По-горе бяха изложени и не следва да бъдат преповтаряни съображенията, че при това надлежно установено разположение на АТСС, движението на МПС, което се отдалечава от АТСС, е осъществено в обхвата на действие на ограничението на скоростта на движение на МПС, установено с пътен знак В-26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, в случая 50 км/ч. След приспадане в полза на водача на максималната допустима грешка на измерване с това АТСС, която то не надвишава, а именно 3 % от 95 км/ч. се налага извод, че отдалечаващото се МПС – лек автомобил с рег. № ** **** ** се е движило в обхвата на действието на този пътен знак най-малко с установена стойност на скоростта 92 км/ч., т. е. превишението на скоростта е със стойност 42 км/ч.

Движението на МПС е осъществено извън населено място, където ограничението на скоростта до 50 км/ч. е сигнализирано с пътен знак, поради 4 което деянието представлява нарушение на забраната, установена в чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДвП и е съставомерно като административно нарушение по чл.

182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

По изложените съображения извършването на деянието, за което е издаден ЕФ, е надлежно установено и дадената в ЕФ правна квалификация на това деяние като административно нарушение е правилна и законосъобразна.

Установява се от приложената справка за регистрацията на МПС, че лек автомобил марка и модел „М. П.“ с рег. № ** **** **, е собственост на дружеството „А. л.“ ЕООД, а от общодостъпната информация в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството е А. Р. П..

Поради това и в съответствие с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП съдът приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя А. Р. П.. Съгласно посочената норма, когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя. В настоящия случай не се доказва по делото в 14дневния срок от връчване на ЕФ жалбоподателят да е представил в ОДМВР – С. декларация с данни за друго лице, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 или ал. 2 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП способи – декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач.