Решение № 5991 от 04.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5991 гр. София, 04.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20221100108506 по описа за 2022 година

Предявен е от В. П. И. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищцата твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 08.07.2021 г. по досъдебно производство № 26/2014 г. по описа на СО - СП, пр.пр.№148/2014г. по описа на Специализираната прокуратура била привлечена като обвиняема на 13.09.2021 г. за престъпление по чл. 321, ал.З, пр.2, т.2, вр. ал. 2 от НК. Спрямо нея с постановление от 13.09.2021 г. била взета мярка за неотклонение „подписка“. Впроследствие с постановление за частично прекратяване на наказателното производство и изпращане по компетентност от 27.04.2022 г. по ДП № 26/2014 г. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура, пр.пр. 148/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, наказателното произвоство спрямо ищцата било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради това, че липсвали доказателства за участието й в организирана престъпна група с останалите обвиняеми и липса на достатъчно доказателства да е участвала в извършването на вторична престъпна дейност сама или в съучастие с други лица. С това постановление наблюдаващият прокурор отменил взетата спрямо нея мярка за неотклонение "подписка". Ищцата подала жалба срещу това постановление с вх.№ 148/14 от 11.05.2022г., тъй като наказателното производство следвало да бъде прекратено на друго основание - на основание чл.

243, ал. 1. т.1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че не е извършила деянието, за което е била привлечена като обвиняема. Твърди, че обжалваното постановление за частично прекратяване на наказателното производство влязло в сила, тъй като било потвърдено с определение на Специализирания наказателен съд. Поддържа, че претърпяла неимуществени вреди от незаконното обвинение и взетата спрямо нея мярка за неотклонение „подписка“, които се изразили в психическо напрежение, изнервяне, притеснение, нарушения на съня, употреба на 1 успокоителни, постоянен стрес и несигурност за бъдещето и живота й, поради страх от обвинението, психологически дискомфорт, влошен личен и семеен живот. Освен това ищцата била привлечена като обвиянема в период, през който била в отпуск по болест от 31.07.2021г. до 19.05.2022 г. с диагноза: „травма на няколко структури на коляното“. Твърди, че психическото напрежение от обвинението се отразило неблагоприятно на здравословното й състояние. Поради изложените доводи моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021г./датата на привличането й като обвиняема/ до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва ищцата да е претърпяла описаните в исковата вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между наказателното производство и вредите; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

За да бъде уважен искът трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищцата да е повдигнато обвинение за извършено престъпление;

2/наказателното производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от нея или че извършеното деяние не е престъпление; 3/да е настъпила вреда за ищцата; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото обезщетение.

Видно от постановление за привличане на обвиняем от 08.07.2021 г. ищцата е била привлечена като обвиняема на 13.09.2021 г. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК. С постановление от 13.09.2021 г. спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление за частично прекратяване на наказателно производство и изпращане по компетентност от 27.04.2022 г. по ДП № 26/2014 г. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура, пр.пр. 148/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, наказателното производство спрямо ищцата е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.

На 11.05.2022 г. ищцата е обжалвала постановлението за прекратяване относно посоченото основание за прекратяване – 243, ал.1, т.2 от НПК, като е поискала да бъде посочено друго основание за прекратяването – 243, ал.1, т.1 от НПК, вр чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като не е извършила деянието, за което е била привлечена като обвиняема.

С определение № 1155/19.07.2022 г. по чн.д. № 1574/2022 г. на Специализирания наказателен съд е потвърдено обжалваното постановление от 27.04.2022 г. по досъдебно производство № 26/2014 г. на СО при Специализираната прокуратура, пр.пр. № 148/2014г. по описа на Специализираната прокуратура, с което наказателното производство спрямо ищцата е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК. Върху представеното копие на съдебния акт липсва отбелязване дали е влязъл в сила.

Ищцата в исковата молба твърди, че не е обжалвала определението на Специализирания наказателен съд от 19.07.2022г. по чнд. № 1574/2022 г. и същото е влязло в сила, т.е не оспорва, че наказателото производство е прекратено на основание чл.243,ал.1, т.2 от НПК и това основание не е изменено.

2

При така представените от ищцата доказателства липсва основен елемент от фактическия състав на 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – наказателното производство срещу нея не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от нея, нито поради това, че извършеното деяние не е престъпление, а е прекратено на друго основание - чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението, която хипотеза не попада в приложното поле на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

При липсата на основен юридически факт от състава на чл. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат останалите събрани доказателства по делото – заключения на психологическа и психиатрическа експертиза, както и показанията на св.Милушев и представените болнични листове, които са събрани за установяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди.

По разноските:

Поради отхвърляне на иска, на ищцата не се дължат разноски.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. И., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“********, съдебен адрес: гр.София, бул.“******** – за адв. Х. против Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 30 000 лв./обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено с постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 27.04.2022 г. по ДП № 26/2014 г. по описа на СО при Специализираната прокуратура, пр.пр. 148/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението/ , ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3