Определение № 1419 от 12.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501286 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274- чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №15258/12.05.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Министерство на земеделието чрез юрисконсулт К.Н., против разпореждане №8622/03.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. №18398/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.250, ал.1 от ГПК, с която заявителят Министерство на земеделието е поискал от съда да бъде допълнена заповед за изпълнение №10139/30.11.2021 г.

В частната жалба се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като се моли да се отмени. Същевременно се иска допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, като се излагат съображения в тази насока.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел в атакуваното определение, че с молба от 24.03.2023 г. заявителят е поискал да бъде допълнена издадената по делото заповед за изпълнение, но това може да стане в едномесечен срок от връчване на заповедта, в случая – от получаване на изпълнителния лист, когато самата заповед е станала известна на заявителя, но срокът е изтекъл. Дори и да не се възприеме това виждане, искането е неоснователно, тъй като в заявлението в б.б) заявителят е претендирал единствено законна лихва върху главницата за периода 01.10.2019 г. до изплащане на вземането.

1

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, се претендира парично вземане в размер на 37736.55 лв., законна лихва от 01.10.2019 г., като са изложени и обстоятелствата, на които се основава искането. С молба от 29.11.2021 г. е конкретизирано, че се претендира лихва за забава до 10.11.2021 г. в размер на 8092.39 лв.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №10139 от 30.11.2021 г. е за същите суми.

По делото е подадена молба за извършване на поправка на ОФГ на 09.02.2022 г., по която съдът се е произнесъл.

Направено е ново искане на 16.03.2022 г. за поправка на допусната ОФГ в издадения по делото изпълнителен лист, която отново е поправена.

С определение №3390/29.03.2022 г. съдът е оставил без уважение молбата на заявителя за допълване на разпореждането. Актът е отменен от въззивния съд, като с разпореждане №12311/31.05.2022 г. е допусната поправка на ОФГ, обезсилен е издадения изпълнителен лист №942/15.02.2022 г. и е постановено да се издаде нов съобразно извършената поправка.

С молба от 17.03.2023 г. заявителят е поискал да се издаде допълнителен изпълнителен лист, като е посочено, че е налице допусната ОФГ. С разпореждане №7273/21.03.2023 г. молбата е оставена без движение, като е даден срок да посочи в коя позиция е претендирал мораторната лихва и претенцията за присъждане на държавна такса поради констатирани разминавания.

С молба от 24.03.2023 г. заявителят е поискал допълване на издадената заповед за изпълнение. Въз основа на тази молба е постановено атакуваното разпореждане.

Настоящият състав счита, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен. С молбата, с която се отстраняват нередовностите, констатирани от съда, е поискано допълване на заповедта за изпълнение.

Това искане обаче е обвързано със срок – едномесечен от връчване на съдебния акт, чието допълване се иска, или от влизането му в сила. Този срок, предвиден в чл.250 ГПК, е изтекъл, като искането е неоснователно и правилно е оставено без уважение. Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С частната жалба се прави искане за допускане на ОФГ. Такова искане е имало в молбата от 17.03.2023 г., която е коригирана с последващата молба от 24.03.2023 г., като е конкретизирано, че се иска допълване на заповедта за изпълнение. По това искане се е произнесъл и първоинстанционния съд. Недопустимо е въззивната инстанция да се произнася по искане за отстраняване на допусната ОФГ за пръв път, още повече, че същото не е конкретизирано.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен 2 граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №8622/03.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. №18398/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI II граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3