Решение № 215 от 11.12.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Свиленград, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100444 по описа за 2023 година

Предявеният иск е на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

С исковата си молба ищецът „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531862, е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника С. М.

К., с ЕГН: **********, съществуването на паричното вземане, удостоверено в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 360/2023г. по описа на РС-Свиленград, а именно: сумата 800,00 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 650954 oт 21.03.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че страните са сключили договор за паричен заем № 650954 oт 21.03.2022г., чрез електронната платформа на https://credirect.bg. По силата на договора “Сити Кеш” ООД, като Заемодател, предоставил на С. М.

К., като Заемател, кредит в размер на 800 лв., с уговорка за връщането му на 13 вноски, съгласно погасителен план, в срок до 21.04.2023г. Заемателят не направил плащания по кредита. Поради това, Заемодателят подал заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 360/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград и издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В изпълнение на дадените му указания ищецът предявил настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира 1 молба, с която признава направено от ответника погасяване на вземането, с разписка от 24.07.2023г. Счита обаче, че тъй като плащането на задължението е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК следва да му се присъдят направените разноски. Затова, моли да му се присъдят разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 630/2023г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 340/29.05.2023г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 800,00 лева - главница по Договор за паричен заем № 650954 oт 21.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, включващи сумата 25,00 лв. – за държавна такса и сумата 50,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, като настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.

Видно от представения Договор за паричен заем Кредирект № 650954 от 21.03.2022 г., същият е сключен между “Сити Кеш” ООД, като Заемодател, и С. М. К., като Заемател, чрез електронната платформа на https://credirect.bg.

Съгласно т.3 от договора, заемодателят е предоставил на заемополучателя заемна сума размер на 800,00 лв., а последният се е задължил да я върне на 13 погасителни вноски, като в договора е обективиран погасителен план, с изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число крайната падежна дата - 21.04.2023 г. Уговорен е годишен лихвен процент по заема – 40,05 % и годишен процент на разходите – 47.92 %. Предмет на спора е главницата по договора в размер на 800,00 лв.

Безспорно е, че след крайния падеж на вземането (21.04.2023г.), ищецът е депозирал заявлението по чл.410 от ГПК (29.04.2023г.) по което е издадена заповедта по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 630/2023г. по описа на РС – Свиленград. Не се спори и по това, че ответникът е погасил задължението си към ищеца след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно на 24.07.2023г. В тази връзка е приета като доказателство по делото разписка № 0200019314125863, видно от която, чрез Изи пей е преведена по сметка на “Сити Кеш” ООД сумата 1100,00 лв., с основание за плащане „частична вноска по гр.д. 360 от 2023г., С. М. К., ЕГН: ************“.

Съгласно т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за 2 незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

При частично плащане, което кредиторът е приел, съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. След подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и след подаване на исковата молба ответникът е извършил плащане на задължението, като е внесъл общо сумата 1100,00 лв. С тази сума се погасяват дължимите разноски в заповедното производство (75,00 лв., от които 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение) и в настоящото производство (225,00 лв., от които 125,00 лв. – държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение), в общ размер на 300,00 лв., както и задължението за главница в размер на 800,00 лв.

С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен, тъй като процесното задължение е погасено изцяло, поради извършено в хода на процеса плащане.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531862, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, иск за признаване за установено по отношение на С. М. К., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ************, че последният му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 360/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 3