Решение № 666 от 07.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Варна , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500393 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П. Т. Т. и К. Ю. Т. срещу Решение № 261228 от 16.11.2020г. по гр.д. № 4259/2018г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивниците, че И. Р. К. с ЕГН **********, А. Р. К. с ЕГН **********, А. П. С. с ЕГН **********, В. Г. Б. с ЕГН **********, С. Г. С. с ЕГН **********, Н. П. Б. с ЕГН **********, А. Н. Г. с ЕГН **********, М. Г. Б. с ЕГН **********, В. Г. Е. с ЕГН **********, Н. Г. Н. с ЕГН **********, А. К. Н. с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „Маница“, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 7398 кв.м. и при граници: поземлени имоти с ид. ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, като всеки притежава идеални части от правото на собственост върху описания имот,както следва: И. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А. П. С. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; С. Г. С. – 1/30 ид.ч.; Н. П. Б. – 2/10 ид.ч.;

А. Н. Г. – 1/10 ид.ч.; М. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Е. – 1/30 ид.ч.; Н. Г. Н. – 1/30 ид.ч.; А. К. Н. – 1/10 ид.ч. и К. К. К. – 1/10 ид.ч.

Решението е постановено при участието на К. А. Н. с ЕГН **********, в качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците.

1

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдържа доводи, че по делото не е установена по категоричен начин идентичността на възстановения на наследниците на Г. П. Г. имот с Решение № 1609/06.10.2008г. на ОСЗ – Варна и закупения от въззивниците с договора по НА № 141/2014г. и процесен недвижим имот. От установеното от експертното заключение, че процесният имот попада в м. „Маница“, в землището на кв. „Виница“, каквато местност съществува и в землището на гр. Варна, както и в землището на с. К., Община Аксаково, както и че наследодателят Г. П. Г. е бивш жител на с. Е./с. К., общ. Аксаково, като придобития от него имот по договора за доброволна делба от 1919г. е описан като намиращ се в землището на с. Е., с посочена граница „К. ниви“ /нивите на с- Виница/, следва да се приеме, че не е налице идентичност между имота, придобит от наследодателя на ищците и процесния имот, придобит от ответниците. При цялостно кредитиране заключението на вещото лице по СТЕ, съдът не е съобразил, че с решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Г. е признато правото да възстановят собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Варна, а в решението на ОСЗ е постановено възстановяване на имот в землището на с. Виница. Това са две самостоятелни землища и във всяка има м. „Маница“, но и в двете няма м. „Ташлъ тепе“, каквато местност обаче има в землището на с. К., общ. Аксаково. В този смисъл заключението на вещото лице не е обосновано и противоречи на констатациите на експерта. На основание чл. 202 от ГПК поради това заключението следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото. От НА № 188/1919г. се установява, че към този момент са съществували като две отделни местности м. „Маница“ и м. „Тащлъ тепе“, които са различни местности и не се припокриват. Решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на въззивниците, а основният спор по делото е доколко възстановеният на наследниците имот е идентичен с придобития от наследодателя по силата на договора за доброволна делба от 1919г. и дали последния е идентичен с процесния имот. Възстановеният на ищците имот в м. „Маница“ вместо имота в м. „Ташлъ тепе“ /Ташлъка“ в землището на с. К., общ. Аксаково не е идентичен с придобития от наследодателя им имот на соченото придобивно основание – липсва съвпадение по землища, местности, по конфигурация и по граници. От друга страна, от момента на придобиване на имота от П.Т., тя го владее и стопанисва; трасирала го е; провела е процедура за проучване за външно ел.захранване; сключила е предварителен договор за присъединяване на обект към ЕРМ. Както тези възражения, така и събраните по делото гласни доказателства не са обсъдени от ВРС във връзка с наведеното възражение за придобиване по давност. Отправили искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и предявените искове с извод за неоснователност да се отхвърлят.

В отговор на жалбата въззиваемите страни оспорват доводите в нея. Изложили съображения, че землищните граници на населените места преди сто години не са били точно установени, като границите на отделните землища и местности частично се застъпват 2 и припокриват. Процесният имот на север граничи със сегашната землищна граница на землището на с. К., общ. Аксаково, като за съда по иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и за административния орган, постановил позитивно решение в тяхна полза не е имало съмнение, че възстановения имот е този по делбата от 1919г. при съвпадение на една граница. От заключението на СТЕ е установено от друга страна, че праводателят на ответниците не е имал имот, сходен на процесния, а произволно е настанен в чужд имот. Не е установено и владение, осъществено от ответниците и праводателите им с изискуемите от закона характеристики спрямо собствениците на имот, поради което не е налице и придобиване на оригинерно основание. Отправили искане за постановяване на решение, с което обжалваното такова се потвърди като правилно.

В отговор на жалбата третото лице помагач изложило съображения за основателност на жалбата. Заявило, че от закупуването на имота от нея на 19.07.2013г. до завеждане на исковата молба срещу правоприемниците й на 23.08.2018г. е изтекъл период, достатъчен за придобиване на имота на основание кратка давност. Както тя, така и ответниците по делото са добросъвестни владелци, упражнили фактическа власт с намерение за придобиване. А нейният праводател Ш.Й.Ш. е владял имота повече от 10 години необезпокояван. С тези доводи отправила искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, страните не се явяват.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от наследниците на Г. П.

Г. срещу П. и К.Т., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, в м. „Маница“, представляващ поземлен имот с ид. *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ от 7398 кв.м. и при граници: имоти с ид. 157;

134; 133; 132; 131; 484 и 156 по наследяване на Г. П. Г., б.ж. на с. К., п. на 26.01.1966г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на основание наследяване на Г. П. Г., б.ж. на с. К., п. на 26.01.1966г., ищците придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Наследодателят им от своя страна придобил собствеността върху имота – нива от 7.400 дка в м. „Ташлъ тепе“, землище с. Ени кьой, при съседи Я. Л., Д. Т., К. ниви и Н. П. на основание договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи в землището на с. К. и Виница по НА № 188/03.10.1919г.

След отнемане и включване в блок на ТКЗС, с Решение от 06.10.2008г. на ОСЗ – Варна 3 правото на собственост на наследниците на бившия собственик е възстановено в реални граници по отношение на нива с площ от 7.400 дка в окрупнена м. „Маница“, представляваща ПИ 017158 по картата на землище Виница и описани граници. Издадена е скица от 13.10.2008г. и протокол за въвод във владение от 11.11.2008г., с което реституцията на имота е завършена. От този момент владеят имота. Същевременно през 2006г. в полза на Ш.Й.Ш. са постановени решения за признаване правото му на собственост върху земеделски земи в землището на Виница, без реално да е възстановена собствеността му. В края на 2012г. с оглед влязлата в сила КК, без да бъдат съобразени правата на ищците, със Заповед № КД 14-03-15 от 04.01.2013г. на Началника на СГКК Варна всички имоти са записани на Ш.. С КНА № 2 от 14.01.2013г. на Нотариус Я. Н., Ш. е признат за собственик на имота.

Така признатите права не съществуват, доколкото в полза на Ш. няма надлежна реституция.

В средата на годината имотът е продаден на трето лице К.Н., а година по-късно той е продаден на ответниците. За установяване на правата си сънаследникът им Г. Б. Г. е предявил иск по гр.д. № 1846/2016г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение е установено, че е собственик на 1/5 ид.ч. Ответниците продължават да са вписани като собственици на имота в СГКК Варна и за да бъдат вписани ищците следва да се разреши материалноправния спор за собственост. Формалната легитимация на ответницата по отношение на собствения на ищците имот поражда за тях правен интерес от разрешаване на спора за собственост със СПН в отношенията им. Отправили искане в тази връзка за положително произнасяне по искането.

В отговор ответници оспорили предявените искове по основание, в т.ч. материалноправната легитимация на ищците с доводи за липса на идентичност между описания в исковата молба имот и притежавания от тях ПИ с ид. ***.

Ответницата П.Т. заявила, че имота е нейна лична собственост на основание уговорки между съпрузите по брачен договор от 05.08.2014г. Праводателката й К.Н. придобила правото на собственост с договора по НА № 64/2013г. от Ш. Ш., който от своя страна е признат за собственик с НА № 2/2013г. въз основа на влязло в сила решение № 2001/17.07.2006г. на ОСЗ – Варна, с което е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници по отношение на нива от 30 дка, находяща се в с. Виница, м.

„Маница“. От момента на придобиване му е владяла и ползвала имота необезпокоявано. В качеството й на добросъвестен владелец се е позовала на изтекла кратка придобивна давност при присъединяване владението на праводателите й, начиная от 17.07.2006г.

Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти оформен с НА № 188 от 03.10.1919г. между Н. и Г. П.и, в дял на Г. П. от с. Е. е поставена нива от 7.4 дка в 4 землището на с. Е., местност „Ташлъ тепе”, цялата с площ от 14.8 дка при съседи: Д. Т., М.

Б., К. ниви и Я. Л., която се притежава с крепостен акт № 454/1909г., при границите на получената част: Я. Л., Д. Т., К. ниви и Н. П..

Няма спор, а и от удостоверение за наследници /л. 15/ се установява, че ищците са наследници по закон на Г. П. Г., п. 26.01.1966г.

С влязло в сила Решение № 127/10.01.2008г. постановено по гр.д. № 5655/2006г. по описа на ВРС на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на ОСЗГ-Варна и Община Варна, че наследниците на Г. П. Г., б.ж. на с. К., починал на 26.01.1966г. имат право да възстановяват правото си на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Варна, а именно: нива с площ от 7.4 дка в местност „Ташлъ тепе”, при граници: Я. Л., Д. Т., землище на с. К. /сега Виница/ и Н. П., придобита на основание договор за доброволна делба на наследство по НА № 188/1919г.