Решение № 316 от 10.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. К., 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА в присъствието на прокурора И. Д. Ч. като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20235510102295 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. С. С., действащ чрез пълномощника си адв. Р. И., против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2 ЗОДОВ.

Ищецът Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, чрез адв. Р. И. твърди, че през февруари 2021г. получава призовка да се яви в ОД- МВР- гр.

С.З. на 05.02.2021г., за да бъде разпитан като обвиняем по досъдебно производство 102/2019г. по описа на ОслО на ОП- С.З.. Обвинен, че е извършил престъпление по чл. 134, ал.3, вр.с ал.1 вр. с чл. 129, ал.2 от НК, а именно, че е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице.

На 05.02.2021г. Н. С. С. се явил заедно с адв. Ст. Ч. на разпит, връчено му е постановление за привличането му като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение “Подписка”.

На 29.04.2021г. е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство срещу Н. С. за престъпление по чл. 134, ал.З, вр.с ал.1 вр. с чл. 129, ал.2 от НК. Постановлението е влязло в сила на 17.05.2021г.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, поради което основателността на исковете предполагат 1 осъществяването на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност, а именно:

1.

Срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер. В настоящия случай Н. С. е бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.01.2021г. по досъдебно производство №102/2019г. по описа на ОслО гр. С.З.

2.

Наказателното производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В настоящия случай на 29.04.2021г. с Постановление за прекратяване наказателното производство, същото е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

3.

Ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди. В настоящия случай такива вреди са налице.

3.1. Имуществени вреди

Н. С. се е налагало да сключва два пъти договор за правна помощ с адв.

Ч.- през август 2020г., когато е разпитван като свидетел и през февруари 2021г., когато е привлечен като обвиняем. За всеки от двата договора е заплатил по 500 лева или общата сума от 1 000 лв.

3.2. Неимуществени вреди

От привличането на ищеца към наказателна отговорност до влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното преследване, ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, изразяващи се в притеснения, безсъние, липса на апетит, стягане в гърдите, който продължават и до ден днешен. Той упорито да се борил с повишено кръвно налягане, посещавайки периодично кардиолог като са му изписани медикаменти. Страдал от депресия. Обезщетение за тези неимуществени вреди според константната практика на ВКС се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други).

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" като морално-етично понятие включва "съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията". Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Критериите за определяне на този размер по справедливост са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,

2 общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС). Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните факти:

Социалното положение на ищеца- Той е с виеше образование като се е обучавал и в Кралство Великобритания. Сертифициран е за работа с охранителни камери, средства за наблюдение и записване, електрически инсталации, улично осветление, както и индустриална климатизация. Поради уменията и квалификациите си е назначен в Общинското предприятие към Община К. и е отговарял за редица важни проекти.

Чистото му съдебно минало- Н. С. никога не е осъждан.

Наложената мярка за неотклонение- на ищеца е наложена мярка за неотклонение “Подписка“. проблеми със здравословното състояние- Н. С. е прежял е стрес, потиснатост, угриженост, изпитва трудности с концетрацията, забравя бързо, страда от безсънние. Пиел е лекарства. отражение върху личния и професионалния живот. Н. С. започва да се дистанцира от приятелите си и се затваря в себе си.

При отчитане на всички тези критерии приема, че справедливото обезщетение е в размер на 7 500 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Н. С. С. следните суми:

- сумата от 7 500 лева, представляваща за обезщетение за неимуществени вреди, възникнали от обвинение в извършване на престъпление по чл. 134, ал.З, вр.с ал.1 вр. с чл. 129, ал.2 от НК по описа на по досъдебно производство 3

№102/2019г. по описа на ОслО гр. С.З. прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на привличането му като обвиняем до окончателното изплащане;

- сумата от 1 000 лв., представляваща за обезщетение за имуществени вреди, възникнали от обвинение в извършване на престъпление по по чл. 134, ал.З, вр.с ал.1 вр. с чл. 129, ал.2 от НК по описа на по досъдебно производство №102/2019г. по описа на ОслО гр. С.З. прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на привличането му като обвиняем до окончателното изплащане;

- разноски;

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратура на Република България, Районна Прокуратура гр.С.З., чрез прокурор А.Е., с който оспорва изцяло по основание съответно и по размер исковите претенции по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Като акцесорна страна оспорва и претенцията за законна лихва върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени неимуществени вреди в размер на 7 500,00 лева, като завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Имайки предвид трайната съдебна практика, липсата на изпълняване мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и липсата на други ограничения, респ. по-значителни вредни последици за ищеца, считам иска за значително завишен. Според възприетото в т.II на ППВС № 4/1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед на конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства.

В случаите на причинени неимуществени вреди от значение е как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им като не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определянето на парично обезщетение, по голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Претенцията на ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

Изложените обстоятелства в исковата молба сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. Размерът на обезщетението за репариране на неимуществените вреди в съответствие със залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е съобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, а и с 4 продължителността на периода, в който ищеца е имал процесуалното качество - обвиняем -едва 3 месеца считано от повдигането на обвинението15.01.2021г. до прекратяване на наказателното производство с постановление от 29.04.2021г, през който период ищеца е бил с най - леката мярка за процесуална принуда „Подписка“ и по отношение на него не са били налагани други принудителни мерки и ограничения от каквото и да било естество. Липсват доказателства за твърдените претърпени негативни последици - притеснения, безсъние, липса на апетит, стягане в гърдите, повишено кръвно налягане, депресия, както и че те са пряк резултат от процесното обвинение.

Спрямо ищеца е било повдигнато обвинение по чл. 134, ал.3, вр. ал.1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Мярката за процесуална принуда е била най-леката такава - „Подписка". Обвиняеми по делото са били още две лица, чието поведение също е от значение за продължителността на наказателното производство, както и изготвяне на експертизи/техническа,съдебно медицинска и др. по ДП./ и въпреки това то е приключило в законоустановения разумен срок за разследване - на 29.04.2021г. Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за многобройни часове за извършвани процесуални действия с негово участие. Липсват такива и за претендираните имуществени вреди в размер на 7500 лева. Видно от представените с исковата молба пълномощно и договор за правна защита и съдействие се отнасят единствено и само за едно явяване пред разследващия орган за извършване на процесуални действия спрямо него , а именно привличането му в качеството му на обвиняем.

В периода 31.07.2018г -25.05.2021г. срещу ищеца С. е водено и друго наказателно производство, във връзка с което последният е предявил иск по ЗОДОВ срещу ПРБ/гр.д.№2535/2021г. по описа на КРС, по което има постановено решение влязло в законна сила. В подадената искова молба по гр.д.№2535/2021г. по описа на КРС са изложени идентични с изложените в настоящата искова молба твърдения за настъпили за ищеца вредни последици. Счита,че в настоящия случай ищецът не е представил доказателства относно какви конкретни вреди е претърпял по вид и интензитет и това ,че те са причинени именно и само от процесния деликт.