Решение № 315 от 07.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200413 по описа за 2026 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия А. С. Г. срещу решение № 34 от 24.02.2026 г., постановено по ВНОХД № 338/25 по описа на Апелативен съд - Пловдив. Заявени са и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, обосноваващи алтернативни искания за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или за намаляване на наказанието. За съществено процесуално нарушение се сочи превратно извършената според защитника оценка на доказателствените източници, довело до неправилно изясняване на фактите по делото и конкретно за прието отклоняване вниманието на подсъдимия по време на управление на превозното средство чрез мобилен телефон, държан в ръце или на поставка за кафе на таблото. В тази насока не било отчетено възражението на защитата във въззивната жалба, основаващо се на експертно установеното наличие на оборудване в процесния автомобил за свързване и управление на телефона от волана, както и на извършения оглед на вещта, установяващ точния времеви период за провеждане на разговор, състоял се единадесет минути преди произшествието. Твърди се също пропуск на съда да обсъди защитния довод за алкохолна употреба от пострадалия, независимо от приетото експертно 1 заключение в тази насока, налагащо поисканото, но неуважено токсикологично изследване за концентрацията на алкохол към момента на произшествието, който факт се сочи за значим с оглед твърдяното съпричиняване от страна на пострадалия.

Признаването на подсъдимия за виновен относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП според жалбоподателя съставлява нарушение на материалния закон, тъй като не е налице отклоняване вниманието на водача за провеждане на разговори по мобилния телефон, а непрекъснато наблюдение движението на управлявания автомобил.

Несправедливостта на наложеното наказание е обвързана с отказа да се отчете съпричиняване от страна на пострадалия, както и с недостатъчно задълбочено изследване на посочените административни санкции на подсъдимия с оглед давността и естеството им, както и с придадената им прекомерна тежест. От друга страна при посочените като налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства се налагало отмерване на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК с приложение на чл.66 от НК, каквото искане се прави алтернативно на това за връщане на делото за ново разглеждане.

По жалбата е постъпило възражение от повереника на частните обвинители С.

О. Ш. – Х. и Г. Х. Х., представляван от първата като негова майка. Изложени са доводи за изпълнено процесуално задължение на въззивния съд да обсъди всички защитни оплаквания, в която връзка е било проведено и допълнително следствие, изясняващо чрез експертизи спорни въпроси като ползването на обезопасителен колан от пострадалия и евентуално внезапно предприето отклонение наляво на автомобила му. Извършеният доказателствен анализ се счита за коректен и задълбочен с вярно изведени въз основата му факти по делото, като обсъждането на въпроси, касаещи умишлено причиняване на смъртта е било обусловено от поставянето им в прокурорския протест. На защитния довод за недоказаното отклоняване на вниманието на водача се противопоставя констатацията при извършения оглед на мобилния му телефон за проведен видеоразговор, невъзможен за иницииране само с гласови команди или копчета от волана на автомобила, като се настоява и за отчитане на факта, че превозното средство на пострадалия е бил обективно възможно за възприемане от 200 м., но подсъдимият го е забелязал едва на отстояние от 42.22 м. от него.

Акцентира се също така и на направения от самия защитник отказ от назначаването на токсикологична експертиза, което би било и безпредметно, като се обсъжда и липсата на допуснато нарушение от страна на пострадалия по чл.22 от ЗДвП, касаещ скоростта му на управление. Изложени са и доводи за справедливото определяне на наказанието в съответствие със значимите за това обстоятелства.

В касационното съдебно заседание депозираната жалба се поддържа, като подсъдимият и защитникът му (адв. К.) вземат лично участие, доводите им се преповтарят и се изразява съгласие помежду им относно исканията в жалбата. В последната си дума подс. Г. акцентира на необходимостта да работи и помага на 2 семейството си.

Частните обвинители, редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание, а от повереника им е постъпила молба с изложени в нея съображения за разглеждане на делото и становище за поддържане на депозираното възражение с искането за оставянето на жалбата без уважение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като фактите по делото са изведени след обективен и точен анализ на доказателствата при спазване изискването на чл.14 от НПК. Обясненията на подсъдимия са кредитирани в частта им, подкрепяна от останалите доказателства, като са изложени съображения за неприетата им част относно отклонението на автомобила на пострадалия и отреченото ползване на мобилен телефон. Правилно се оценява и отказа на съда да приеме наличието на съпричиняване от пострадалия, тъй като алкохолната му употреба е в пренебрежимо малка концентрация, а скоростта на управление на автомобила от 57 км/ч не може да се приеме като твърде ниска в процесния пътен участък. Поради това се счита за правилно приложен материалния закон, а отговорността на подсъдимия е ангажирана при вярна преценка на значимите за нея обстоятелства и съобразно правилата на чл.54 и чл.36 от НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 13 от 16.04.2025 г., постановена по нохд № 515/2024 г. на ОСПазарджик, подсъдимият А. С. Г., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 17.02.2024 г. около 19.30 ч. на път 1-8 км.195+940 в посока от гр. Пазарджик към гр.

Пловдив при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „****** ********“ с рег. № ********, нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил със скорост 141 км/ч. в пияно състояние предизвикал настъпването на пътно транспортно произшествие с лек автомобил „********“ с рег. № ******** и по непредпазливост причинил смъртта на водача му Х. Х. Х., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. 1, б. „б“, вр., ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да се изтърпи при първоначален общ режим, като подсъдимият е оправдан за обвинението по чл.342, ал.3, б. „в“, пр.1, вр. ал.1, пр.3 НК за умишлено причиняване на смъртта.

На основание чл.343г от НК е постановено и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от десет години. От така определените наказания са приспаднати предварителното задържане по делото, както и лишаването на подсъдимия от право на управление по административен ред. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, тези на частните обвинители за правна помощ, както и равностойността на л.а. „****** ********“ с рег. № ********“, 3 собственост на трето лице.

По протест на прокурора и жалби от защитниците на подсъдимия и от повереника на частните обвинители е образувано въззивно производство пред Апелативен съд – Пловдив. С решение № 34 от 24.02.2026 г. по внохд № 338/2025 г. присъдата е потвърдена, като е внесено изменение в частта за разноските чрез превалутирането им в евро в съответната присъдена стойност, а подсъдимият е допълнително осъден да заплати разноски по делото, направени пред въззивната инстанция.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

При разглеждането й по същество, съдът прие следното:

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК:

Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение се свежда до твърдение за пропуск на съда да изясни в пълнота фактите по делото въз основа на доказателствените източници с вярната им интерпретация, като обсъди и всички защитни доводи.

Прегледът на процесуалната дейност на въззивния съд не сочи да е допуснато нарушение, свързано с правилното изясняване на фактите по делото. В съответствие с правомощията си за цялостна проверка на атакуваната пред него от всички страни присъда, както и в отговор на направените конкретни оплаквания от тях, е било проведено въззивно съдебно следствие. В рамките на същото повторно са изслушани разяснения на вещите лица, изготвили автотехническа експертиза по делото, възложена им е била допълнителна задача с участието на медик в експертния състав и е отстранен пропускът на предходната инстанция да приобщи изготвената химическа експертиза с разпит на вещото лице. На тази доказателствена основа и валидно събраните доказателства от окръжния съд съдът е счел делото за изяснено, като е утвърдил приетата фактология, касаеща механизма на настъпване на процесното произшествие с причинената от него смърт на пострадалия. То е прието за реализирано при управление на процесния автомобил от подсъдимия Г. със скорост от около 141км/ч в тъмната част от денонощието, застигане на движещия се със скорост от около 57 км/ч. пред него автомобил на пострадалия, късно възприемане на последния и несвоевременна реакция на подсъдимия за намаляване на скоростта и спиране, в резултат на което е настъпил силен блокиращ ексцентричен удар между двете превозни средства – челен за автомобила на подсъдимия в предната му дясна част, и заден за този на пострадалия. Лишено от основание е основното пространно развито оплакване в жалбата за приетото отклоняване вниманието на водача с водени разговори по мобилния му телефон, държан в ръце или на поставка за кафе на таблото.

4

За този си извод съдилищата са се позовали на извършения оглед на телефона, показания на свид. Б. и заявеното от самия подсъдим за наличието на „блутут система“, като са счели за логично да е невъзможно провеждането на видеоразговор без насочване на погледа към екрана на телефона, с което се е отклонило вниманието на водача. Именно последният извод, а не самото провеждане на разговори, е оспорен от подсъдимия и защитата му, като значимостта на водените разговори за решаване на основните въпроси по делото не е съществена. На първо място това е така с оглед липсата на забрана за провеждане на разговори от водача и принципно винаги наличната възможност за отклоняване на вниманието в тази връзка. По-същественото е, че независимо от причините за този резултат, съдилищата вярно са приели и поставили в основата на изводите си обстоятелството, че недостатъчно добре е била възприета и своевременно оценена конкретната пътна ситуация с намиращ се пред автомобила на подсъдимия друг по-бавен участник в движението, извършвано в недостатъчно осветена част от деннощието. Именно този факт е относим към приетото за нарушено правило за движение, като причината за наличието му (разговор по тел., употребен алкохол или каквато и да е друга субективна причина) е без съществено значение. Поради това и дори да се приеме за не напълно изяснено въз основа на огледа на вещта и дадените обяснения как е воден разговорът – с или без устройство „блутут“; с или без насочване погледа на водача към телефона, намиращ се на поставка отпред на таблото или в ръцете на водача, това не би внесло промяна в значимото за делото фактическо положение, присъстващо ясно в съдебния акт (на л.23 от него), сочено и в самата жалба, а именно липсващо непрекъснато и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, включително и на останалите участници в движението.